Староверци

На Йордановден в Тетевен едно време

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Мария Патева разказва спомените си за честването на Водици или Йордановден в Тетевен едно време.

Пет дена след Васильовден е празникът Водици, Йордановден. На този ден се кръщаваше водата. На грамадата край реката (срещу полицията) беше най-дълбокият вир, наричан Цаловия вир.

В старото време кръщаването на водата е ставало в 2-3 бакърени котли, налети с вода от реката и китка здравец. По-късно, кръщението се правеше от свещениците в църковния кюп. След църковното четене, хвърляха кръста във водата в най-дълбокото, а хорът пееше “Кръщающе ся тебе Господи”. В това време десетина здрави мъже излизаха от казанката на Георги Христов, чиито стъпала слизаха до реката и се хвърляха да го вземат. Тези мъже бяха предимно мраморчани и козуренци като Георги Пенчев, Йончо Цачев, Моно Тодоров, Косто Башията, Крайо Иванов, Гичерлъците.

Като вземеха кръста, веднага се прибираха в казанката и се потапяха в голяма каца с топла вода, след което се обличаха и тръгваха по къщите, като най-напред вървеше и носеше кръста този, който го е извадил, а друг носеше табличката, на която стопаните хвърляха пари (кръст) за здраве.

Присъстващите на обряда се пръскаха още от грамадата с кръстена вода и си наливаха шишенца или чаши за вкъщи, за да слагат в храната на добитъка и да попръскат малките си деца или болните – за здраве.

Бабите, които държаха палнати свещи на обряда, не ги гасяха, а си ги носеха вкъщи и с тях първо запалваха кандилото, па чак тогава ги загасяха. Всичко това се правеше за здраве.

Народът вярваше, че ако е студено и китката замръзне в котела или вали сняг на този ден, значи годината ще бъде здрава и берекетна.

Текстът се препечатва по публикацията му в сайта journey.bg. Изображение: Йордановден в Тетевен през 2019 г., източник: teteven.bg.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова история или спомен в „Сторник“?



Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите родова или селищна история, обичай или личен спомен – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Сторник

Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

error: Съдържанието на сайта е защитено