„Сторник“ препечатва спомена на филмовия режисьор Костадин Бонев за Богоявление в Трявна, публикуван на празника на 6 януари 2020 г. във Фейсбук профила на автора.
Баща ми се казваше Бончо и празнуваше именния си ден на Богоявление. Ден преди това вкъщи пристигаха сестрите ми с мъжете и децата си от Габрово. Аз бях дребосък, 6-7-годишен.
Надвечер на печката се слагаше чайник с ракия. В Трявна в ония времена, за които разказвам, ракията се пиеше греяна, със захар. Мъжете пиеха и пееха. Към 11 часа, преди полунощ, зетьовете на татко, около 30-годишни, завардваха вратите, за да не може баща ми да избяга. Те чакаха да стане 12 часа, за да го окъпят. И винаги, в 12 без пет, баща ми изчезваше. И се започваше една гонитба из цялата махала. Махалата се казваше „Украйна“. Но не държавата, а защото беше на края на града. Та след като дигнеха всички заспали, зетьовете ми гонеха баща ми от двор в двор и всичко завършваше с групово къпане в реката. С дрехите. След което празникът продължаваше с втори чайник и пълна къща с гости. Поп Христо пристигаше някъде към 9 часа сутринта. Прекадяваше къщата и ръсеше всички с китка чимшир. И знаете ли? Нямаше знамена. И потури нямаше.
Днес си мисля от къде моите роднини са знаели какво трябва да направят на Богоявление? То беше закодирано дълбоко в съзнанието им. И беше истинско. Тази вечер пих една ракия с жена ми в тяхна памет. И реших да ви разкажа тази история.
