Иван Вазов. Изображение на Вазов: Държавна агенция Архиви
Иван Вазов. Изображение на Вазов: Държавна агенция Архиви

Иван Вазов. Автобиография

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

През 1920 г. народният поет Иван Вазов пише “Автобиография” по молба на литературно-общественото списание “Обществена обнова”, което излиза само в 11 книжки през 1919 и 1920 г. Любопитен е надсловът му: “Списание за обществен живот, литература и изкуство; еклектично. Помества стихове, разкази, афоризми; статии по теория на литературата, статии за театър, музика, живопис; анкети, летопис, книгопис. Сътрудничат писатели от различни литературни течения.”

Родих се в Сопот на 1850 година.

Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…

Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.

От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.

Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: “Работи!” И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.

Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.

Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.

3 ноември 1920

И. Вазов


По молбата на редакцията на “Обществена обнова” г. Вазов бе любезен да ни даде следните къси бележки за Живота си. Редакцията

ОЩЕ ЗА ИВАН ВАЗОВ:


Л. Андрейчин: Иван Вазов — строител на българския книжовен език

Бележка на редакцията на “Сторник”: Текстът е публикуван в slovo.bg. За сп. “Обществена обнова” е използвана информация от Речник на българската литература след Освобождението, издание на Института за литература при БАН.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова история или спомен в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите родова или селищна история, обичай или личен спомен – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.