Град Браила през 19 век, днес в Източна Румъния. Източник: Wikipedia
Град Браила през 19 век, днес в Източна Румъния. Източник: Wikipedia

Вазов: Съдържателите на лавки в Браила бяха все народни хора, тютюнджии българи

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Въпреки разпространилата се у нас през последните години дума лафка, правилното изписване на думата за малко магазинче с различни дребни стоки като напитки, закуски, цигарени изделия, вестници е лавка. Думата идва в българския език от руския. Като второ по-разширено значение на лавка е заведение, в което се продават и консумират спиртни напитки, закуски и др.; аперитив.

Срещаме думата лавка в повестта от Иван Вазов “Немили-недраги”, която разказва за съдбата на българските емигранти във Влашко през 19 век, преди Освобождението на България от османско владичество. Всъщност повестта започва именно с описание на една българска лавка в град Браила – селище на брега на река Дунав, днес в Източна Румъния, на около 150 км от Силистра.

“Сторник” представя началото на първа глава на “Немили-недраги”:

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си. Мъжделивите фенери, що стърчаха на почтителни разстояния по двете страни на улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече увеличаваха мрака. Всичките лавки и магазини бяха затворени вече; никаква светлина или шум не излизаше навън; понякога само се чуваха уединени крясъци и псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино.

[…] най-любопитни бяха лавките на тютюнджиите българи. Ето там една лавка с разтворена врата. Вътрешната страна, сиреч тая, която гледа сега към улицата, представлява един турчин с традиционната чалма на глава и с дълъг чибук в ръката. Минувачът не би се заинтересувал в това изображение от много обикновена и първобитна живопис, ако да не забележеше под коленете, на турчина думите, раздраскани с гвоздей, вероятно от патриотина тютюнджия: Долу тираните! По-нататък, на другата тютюнджийска лавка с подобно изображение, нямаше тия думи, но затова едното око на добрия турчин бе изчовъркано. Други тютюнджия, вероятно по патриот и по-разпален неприятел на турското племе, при турчина си заръчваше да изпишат и един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се готви да заколи злополучния чалмоносец. Обикновено такива лавки биваха най-много посещавани от емигрантите и хъшовете. Съдържателите на тия лавки бяха въобще се “народни”. “Народен” се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците, който имаше какво-годе състояние и помагаше по силата си на бедните и презрени останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя. Всеки такъв “народен” тютюнджия даваше на вяра тютюн на съотечествениците си, с блага надежда, че ще му се разплатят при по-добри времена; най-после и да му не платят – нищо няма: те са хъшове, бедни хора, казваше си той и се усмихваше.

– Бай Андо, я ми претегли още двайсет и пет драма тютюн, па го запиши при другия – казваше един дрипав, неопран и едър хъш на “народния” тютюнджия: – Чорбаджията – исках му тая заран пари, – но каза: утре ела. Той ми помага, не е лъжа; но ако ме излъже и утре, ще му разпукна главата на това куче…

– Крумов! – казваше един друг хъш, като се обръщаше към един бакалин: – Займи ми два франка още.

– Ще ги изпукаш и тях; знам си аз стоката… На ти петдесет бана, па се пилей!… – казваше Крумов. Тогава беше патриотическо да се носят гръмки прякори. Имаше още Перунов, Асенев, Балкански, Левски, Гръмников, Планински и пр.

Бележка на редакцията. Откъсът от “Немили-недраги” се публикува по текста в slovo.bg. В статията е използвано изображение на град Браила през 19 век, днес в Източна Румъния; източник: Wikipedia

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.