Истории

Йордан Радичков: Да измиеш лицето на Богородица на Йордановден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

На Йордановден имен ден има големият български писател Йордан Радичков (1929 – 2004), роден в монтанското село Калиманица. Споделяме негов детски спомен за празнуването на Йордановден:

Мога да ви кажа, че често си припомням зимата на детството, Коледа, Нова година, Йордановден. Помня, че като малък на Йордановден преди разсъмване моите родители ме пращаха с една малка икона на Дева Мария с Младенеца — това е нашата домашна икона — да отида на селския кладенец и да измия там лицето на Богородица. Всяка зима на моя имен ден, самичък, през дълбокия сняг отивах до този кладенец. За едно дете снегът до пояс е почти непроходим, а единственото живо същество, което ме придружаваше и чакаше да извърша обреда и да се върна обратно вкъщи, беше нашето куче. Докато изваждах водата и умивах лицето на Богородица, моят приятел кучето клечеше в снега и ме гледаше. Някъде зад мен светеха прозорците на нашата къща и коминът димеше приветливо. Чувствах, че не съм сам. Иконата се умиваше един път в годината, за да е чисто лицето ѝ. Семейството поверяваше това на детето.

Все по-често и по-често се връщам към иконата и се питам, чие лице сега трябва да измия и кое е онова нещо, което би трябвало да ми даде отново сигурност… Може би пак трябва да се върнем там, към домашното огнище, към семейството, към духовния кладенец, към иконата, към домашното куче, най-верния приятел на човека! Не знам. И както виждате — прости неща, а колко е трудно да ги подредя сега. Те са разхвърляни в съзнанието и във времето… Пак оттам ще трябва да почнем.

Животът се нуждае от една проста подредба. Колкото повече го усложняваме, толкова по-ужасен става, толкова повече оплитаме себе си. Мисля, че трябва да потърсим човешката естественост и простота. Ако човекът в края на XX век намери своята естественост и простота, ще се спаси…

Текстът се препечатва по публикацията му във Фейсбук страницата Йордан Радичков – Yordan Radichkov на 6 януари 2020 г. Източник на архивна снимка на писателя: пак там.

ОЩЕ ОТ ПИСАТЕЛЯ:
Радичков: Всеки има своето малко отечество – родното място

Как да публикувате стара дума, обичай, родова история или спомен в „Сторник“?


Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите родова или селищна история, обичай или личен спомен – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Сторник

Сторник (stornik.org) е сайт на начинанията "Имало едно време в България", "Нощ на историите" и "Стародумци", създадени от Момчил Цонев. "Имало едно време в България" е експеримент за написването на най-голямата колективна история на България, съставена от множество лични, семейни и родови истории на множество автори. "Стародумци" е начинание за припомняне на старите думи в българския език от времето на нашите баби и дядовци. "Нощ на историите" е нов събитиен формат за разказване на лични, семейни, родови истории на живо.

error: Съдържанието на сайта е защитено