Староверци

На Богоявление в Дряново: дарявали се средства за благотворителност

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Християнският празник Богоявление (6 януари) в Дряново се отбелязва на местността Кръста, където е обредната трапеза (на архивната снимка) на брега на Дряновската река в най-стария градски квартал Боюв яз. През ХVІІ- ХІХ век тук е и метохът на Хилендарския манастир, едно от малкото монашески общежития в Централна Стара планина. Свещениците хвърляли кръста във водите на реката от високия бряг, но с построяването на каменния мост от майстор Колю Фичето в средата на ХІХ век започват да извършват ритуала от него. И днес духовенството спазва тази традиция.

Кръста (каменната постройка на преден план) в Дряново. Източник: Фонд на Исторически музей – Дряново

Богоявление (Йордановден) по Юлианския календар (стар стил) е на 19 януари, в най–студените зимни дни. В Дряново имениците спазват обичая „Влечуги”. Те доброволно скачат в ледените води, за да се изкъпят за здраве. Докато се прибират вкъщи, водата се стича от дрехите им и оставя замръзнали следи, т. н. влечуги. Приятелите им предварително се обзалагат дали именикът ще влезе във водата, а загубилите облога внасят пари в касата на класното училище. Всички именици се поздравяват от учениците. Като благодарност за визитите те получават дребни суми, с които се купуват училищни пособия. През 1874 г. в училищната каса постъпват от визити на 117 граждани 547 гроша, ползвани за набавяне на атласи по зоология, ботаника и минералогия, за триъгълници и пергели.

Градските дружества изпращат на имениците честитки за празника им. В 1900–1901 г. Македонското дружество отпечатва специални картички и призовава имениците да станат негови членове и подкрепят дейността му. Възрожденското общество използва главния личен празник на дряновци (имения ден) и го насища с благотворителна дейност за развитието на образованието и културата или за осъществяване на националните идеали.

Картичка на Македонското дружество в Дряново. Източник: Фонд на Исторически музей – Дряново

ОЩЕ СТАТИИ ЗА ЙОРДАНОВДЕН/ БОГОЯВЛЕНИЕ В СТОРНИК:

Йордан Радичков: Да измиеш лицето на Богородица на Йордановден
На Йордановден в Тетевен едно време
Костадин Бонев: На Богоявление в Трявна
На Йордановден в Севлиево: Сечаха леда с брадви, за да се покаже водата на Росица
На Йордановден (Водокръще) в село Горна Росица

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
error: Съдържанието на сайта е защитено