Микроби, бактерии, вируси – тези думи няма как да са стари. Произходът на думите отразява историята на научното знание.
Съществата, които описват тези думи, дълго време са били невидими за човешкото око. Нещата се променят през ХVІІ век, когато холандецът Антони ван Льовенхук конструира своя микроскоп. Чрез него той открива неподозирания дотогава „свят на водната капка“, в който щъкат насам-натам чудновати създания – едноклетъчни водорасли, инфузории, амеби, дрожди. Те получават името микроби, от гръцките думи mikros „малък“ + bios „живот“.
Льовенхук открива не само микробите, той наблюдава и рисува еритроцитите, люспичките на епидермиса, сперматозоидите, влакната на очната леща. Цели 50 години той праща писма до Лондонското кралско дружество, предизвиквайки жив интерес сред учените. Сензация предизвиква откритието му, че и бълхите, подобно на висшите същества, са мъжки и женски. Но доколкото за съществуването на едноклетъчни организми дотогава не е било известно нищо, работите му са посрещнати скептично. Затова в родния му град Делфт идва група учени, за да провери на място наблюденията му. Проверката потвърждава откритията му и през 1680 г. той е избран за действителен член на Лондонското кралско дружество.
Някои от микробите имат формата на пръчици, затова немският учен Кристиан Готфрид Еренберг ги нарича бактерии. Bakterion е умалителна форма от гръцката дума baktron – пръчка. По-късно терминът бактерии остава за онези микроорганизми, които не образуват спори. А спорообразуващите „пръчици“ са наречени бацили. Bacillus също значи пръчица, но на латински.
С откриването на микробите изглеждало, че са открити вече всички възможни живи същества. Около век и половина след Льовенхук учените се занимават с микробите, без да подозират за огромната им роля в природата. И едва през втората половина на XIX век започват да стават открития, които проясняват колосалната роля на микробите в редица явления, които стават по света.
Луи Пастьор пръв открива, че заразните болести се причиняват от микроби. След неговото откритие всяка година се установяват причинителите на много от тежките заболявания – чума, холера, тиф и много други. Пастьор изобретява и пастьоризацията – процес на загряване на продуктите при висока температура, за да загинат патогенните организми. Но причинителите на такива тежки болести като бяс, детски паралич, шарка или грип остават неизвестни. Пастьор предполага, че може би те се причиняват от толкова малки микроби, че не могат да се видят и с най-добрия микроскоп.
Към края на ХІХ век е изобретен порцеланов филтър, чиито пори са по-малки от размера на бактериите. Чрез него разтвор, съдържащ бактерии, напълно се пречиства. Руският биолог Дмитрий Ивановски през 1892 г. използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като вирус на тютюневата мозайка. Експериментите му показват, че листата на инфектирани тютюневи растения остават заразни и след филтриране. Тогава се изказва предположението, че в разтвора има или отрова, или някакви свръх малки същества.
Вирусът е най-късно откритият микроб, но думата, с която го наричаме, има най-дългата история. Преди хиляди години в индоевропейските езици е имало дума *wīs- със значение „сок“. Наследник на тази думата е нашата вишня и староперсийската vīša, срещана в езика на Зенд-Авеста. В латински производни от този корен са viscum „лепкава течност, клей“ и virus. През ХІІІ век средновековният учен Бартоломей (или Бартоломеус) Англикус нарича с думата вирус „четирите телесни течности“ – кръв, жълт жлъчен сок, черна жлъчка и флегма. С течение на времето с тази дума започват да обозначават горчиви и зловонни течности, докато най-накрая започва да преобладава значението „отрова“ за думата вирус. През ХVІІІ век тази дума се използва за причинителите на заразни болести, чиято същност остава неизяснена. Дори когато разтворът от патогенни микроби е изолиран, продължават да смятат, че те представляват някакви течности, а вирусният разтвор е наречен сontagium vivum fluidum – заразна жива течност. Понятието се използва за първи път от холандския учен Мартинус Бейеринк в негова книга през 1899 г. Представата, че вирусите представляват микроби, а не течности, се опровергава чак през 30-те години на ХХ век. Първите изображения на тези миниатюрни твари са получени след изобретяването на електронния микроскоп през 1931 г.
Учените и до сега спорят за това дали вирусите могат да се причислят към света на живото. Извън организма вирусите не проявяват никакви признаци на живот – не дишат, не растат, не се размножават. Тяхното развитие започва едва когато попаднат в живите организми.
Името вирус напълно оправдава значението „отрова“. Бактериите, например, могат да бъдат „добри“ или „лоши“. Благодарение на добрите бактерии тестото втасва, виното прекипява, млякото се подквасва. В червата добрите бактерии неутрализират вредното въздействие на лошите. Добри вируси няма. Вирусите поразяват всички живи същества, от растения и животни до бактерии.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Карантина, или 40-те дни изолация в средновековна Венеция
Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
