Микроби, бактерии, вируси – тези думи няма как да са стари. Произходът на думите отразява историята на научното знание.
Съществата, които описват тези думи, дълго време са били невидими за човешкото око. Нещата се променят през ХVІІ век, когато холандецът Антони ван Льовенхук конструира своя микроскоп. Чрез него той открива неподозирания дотогава „свят на водната капка“, в който щъкат насам-натам чудновати създания – едноклетъчни водорасли, инфузории, амеби, дрожди. Те получават името микроби, от гръцките думи mikros „малък“ + bios „живот“.
Льовенхук открива не само микробите, той наблюдава и рисува еритроцитите, люспичките на епидермиса, сперматозоидите, влакната на очната леща. Цели 50 години той праща писма до Лондонското кралско дружество, предизвиквайки жив интерес сред учените. Сензация предизвиква откритието му, че и бълхите, подобно на висшите същества, са мъжки и женски. Но доколкото за съществуването на едноклетъчни организми дотогава не е било известно нищо, работите му са посрещнати скептично. Затова в родния му град Делфт идва група учени, за да провери на място наблюденията му. Проверката потвърждава откритията му и през 1680 г. той е избран за действителен член на Лондонското кралско дружество.
Някои от микробите имат формата на пръчици, затова немският учен Кристиан Готфрид Еренберг ги нарича бактерии. Bakterion е умалителна форма от гръцката дума baktron – пръчка. По-късно терминът бактерии остава за онези микроорганизми, които не образуват спори. А спорообразуващите „пръчици“ са наречени бацили. Bacillus също значи пръчица, но на латински.
С откриването на микробите изглеждало, че са открити вече всички възможни живи същества. Около век и половина след Льовенхук учените се занимават с микробите, без да подозират за огромната им роля в природата. И едва през втората половина на XIX век започват да стават открития, които проясняват колосалната роля на микробите в редица явления, които стават по света.
Луи Пастьор пръв открива, че заразните болести се причиняват от микроби. След неговото откритие всяка година се установяват причинителите на много от тежките заболявания – чума, холера, тиф и много други. Пастьор изобретява и пастьоризацията – процес на загряване на продуктите при висока температура, за да загинат патогенните организми. Но причинителите на такива тежки болести като бяс, детски паралич, шарка или грип остават неизвестни. Пастьор предполага, че може би те се причиняват от толкова малки микроби, че не могат да се видят и с най-добрия микроскоп.
