Стародумци

Опасната Баба Марта

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

България е разположена изцяло върху земите на някогашната Римска империя и преплитането на римски и славянски обичаи е характерно за българската народна култура. Март, първият месец на стария римски календар, е бил посветен на бог Марс и самият бог се свързвал с началото на селскостопанската година, с цикъла на умиране и възкръсване на природата.

Славяните също са имали божество, свързано с цикъла на живота и смъртта и със сезонните ритуали. У нас е останало само името ѝ, Марена, и то в клетви: „На Марена да идеш, та да се не върнеш! Да маренясаш дано!“ А словашкото име на Марена, Мармурена, директно ни препраща към най-архаичния облик на Марс – Мармур. В средата на март са празнували празника мармуралии – изгонване на стария Марс, олицетворяван от старец, облечен в животински кожи.

У нас повечето обичаи, свързани с Марс, са пренесени през Тодоровата неделя след Сирница, като най-наситени са кукерските игри през Песи понеделник. А пък Марс-Март става баба Марта.

Защо баба? В редица случаи думата баба се използва като евфемизъм вместо табуирано име. Най-много такива названия са останали в растителния културен код: бабин прешлен вм. вероника, бабино ухо вм. юдино ухо, бабино грозде, бабини зъби, бабин квас и много други. Образът на мартенската бабичка, с която са свързани редица поверия, е разпространен в широки предели от Северен Кавказ до Португалия. Но само у нас месец март е наречен баба Марта.

Древните божества не само са помагали, те са могли да бъдат и отмъстителни. Образът на разярената старица, която наказва за неуважение, се пази в легендите. Според преданието една бабичка изкарала козите си на паша преди да му дойде времето. Тя се присмяла на отминаващия Сечко с думите „Тръш, яре, в планина! Пръдни Сечку на брадина!“ . Баба Марта се ядосала и взела назаем три дни от брат си Сечко. Времето застудяло, навалял сняг, а бабичката заедно с козите си замръзнала и се вкаменила.

Първите дни на март се наричат заемници, защото са заети от февруари. В Западните покрайнини покрай тази легенда се е изпълнявал обредът за лъжливата паша. В началото на март по стар стил (14 март) няколко баби минават от единия до другия край на селото, като карат магаре, натоварено с покъщнина (менци, ведра, черги). Това трябва да увери зрителите и най-вече децата, че наистина изкарват животните на паша в планината. Но всички знаят, че това е шега, и се забавляват. Ако в този ден вали дъжд или сняг, викат, че бабичките са се напикали и се смеят.

Когато баба Марта се смее, грее слънце, но като се ядоса, вали дъжд или сняг. За да се омилостиви своенравната старица, изнасят нещо червено – дрехи, покъщнина – и го простират навън, „за да се засмее баба Марта и да пече слънце“. А за да не ги „хване Марта“, хората носят мартеници. По-рано мартениците са били популярни и в Гърция (мартоатоно), и в Албания (вероре). В Румъния и до сега има марцишори, но ги носят само жени и деца.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено