Читатели на “Сторник” споделиха истории от цялата страна как едно време бабите им са ги плашели с караконджули и таласъми или пък какви опасни създания са бродели нощем навън. Повод за това стана статията в “Сторник” със спомена на Маргарита Стоянова за караконджерите, разказан й от нейната баба Янка Георгиева Саева (1899-1983) от Белица. В тази статия обобщаваме какво ни споделиха още читателите на “Сторник”. Може да прочетете отново спомена на Маргарита Стоянова тук: Поверие от Белица за караконджеровите вечери

Веселина Векова: За “Бялата риза” от Летница

И в моето градче Летница се разказваха страховити истории за “Бялата риза”. Не знам кого хората наричаха така – дали призрак, караконджул или таласъм , но големи страхове беряхме като деца, а и по-големи даже.

Все се носеха слухове как еди-кой си видял на двора си Бяла риза, друг пък на улицата или на покрива на къщата си. Описваха я като къса мъжка риза с дълги ръкави, надолу под нея нямало нищо, било празно, чернеело се. Явявала се на много хора през нощта.

Една нощ един мъж излязъл навън по малка нужда и видял до дувара бяла риза. Глътнал си езика от страх, започнал да отстъпва назад. В това време бялата риза взела да бяга и да се катери по дувара, съборила няколко цигли. Събудено от шума, кучето на стопанина се разлаяло и се нахвърлило върху бялата риза. Съборило я на земята и започнало да я ръфа. Ризата взела да охка, а стопанинът добил кураж, доближил до ризата и видял най-големия крадец на града. Взел една сопа и яко го наложил. Вдигнала се голяма патардия.

И след този случай пак ни беше страх от Бялата риза и не смеехме много да закъсняваме вечер. Има още страховити истории по моя край, но за тях друг път.

Веселина Векова: Легенда за скалите “Тодорини кукли”

На 10 километра югозападно от Вършец и на 6 км от прохода Петрохан се намират скалите “Тодорини кукли”. Легендата разказва, че по тези места е живяла мома Тодора. Била много силна и безстрашна. Пред своите дружки тя казала, че сама посред нощ ще се изкачи на скалите и който момък я последва ще се омъжи за него. Никой от ергените не посмял да тръгне след Тодора и тя отишла сама. Когато стигнала най-високата част на скалите, понечила да забие хурката си, но пробола с нея полите си, изплашила се, защото си помислила, че зъл дух я е хванал и полетяла в пропастта. На другия ден хората намерили момата мъртва и оттогава нарекли на нейно име скалата “Тодорини кукли”.

Как бабите плашеха децата едно време

Николай Кринков: Една моя прапрабаба някога си решила, че много иска да види караконджулите, с които ги плашели, че обикалят нощно време из селото. Излизала сама посред нощ, но уви нямало нищо. Тогава й хрумнало да създаде малко напрежение у съселяните. Една нощ взела една газена тенекия и започнала да удря с все сила, обикаляйки из селото… Дълго време е била тема на разговор.

Катя Божилова: И аз като малка съм плашена с таласъми и караконджули. Къщата на баба беше до река и от градината по стълби се слизаше дотам. До нас беше и мостът на реката. И за да не ходим там, непрекъснато ни се повтаряше, че под моста има таласъми и караконджули. Ама ние периодически ходехме там с братовчедите да ги видим, ако са дошли, и винаги бяхме много разочаровани.

Иля Златанов: Когато от подземния свят изпълзят злите сили

В по-ново време караконджулът се използва главно като плашило за децата. Но в образа му се крият древни митологични представи. Според традиционните поверия в края на старата година „земята става на решето“ и от подземния свят изпълзяват злите сили. Те остават горе само 12 дена, но гледат да причинят зло.
Подобни образи имат и другите балкански народи. Турският караконджолос язди хора, като с преправен глас ги подмамва и ги извежда извън селото. При гърците киликандзери стават хората, родени през мръсните дни, защото са заченати на Благовещение. Когато са на земята, те живеят в пещери и воденици. Имат зверски облик: кривокраки, космати, имат проточени ръце с дълги нокти и големи зъби. Срещу караконджули, които са сили на мрака, пази огънят.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.