Читатели на „Сторник“ споделиха истории от цялата страна как едно време бабите им са ги плашели с караконджули и таласъми или пък какви опасни създания са бродели нощем навън. Повод за това стана статията в „Сторник“ със спомена на Маргарита Стоянова за караконджерите, разказан й от нейната баба Янка Георгиева Саева (1899-1983) от Белица. В тази статия обобщаваме какво ни споделиха още читателите на „Сторник“. Може да прочетете отново спомена на Маргарита Стоянова тук: Поверие от Белица за караконджеровите вечери

Веселина Векова: За „Бялата риза“ от Летница

И в моето градче Летница се разказваха страховити истории за „Бялата риза“. Не знам кого хората наричаха така – дали призрак, караконджул или таласъм , но големи страхове беряхме като деца, а и по-големи даже.

Все се носеха слухове как еди-кой си видял на двора си Бяла риза, друг пък на улицата или на покрива на къщата си. Описваха я като къса мъжка риза с дълги ръкави, надолу под нея нямало нищо, било празно, чернеело се. Явявала се на много хора през нощта.

Една нощ един мъж излязъл навън по малка нужда и видял до дувара бяла риза. Глътнал си езика от страх, започнал да отстъпва назад. В това време бялата риза взела да бяга и да се катери по дувара, съборила няколко цигли. Събудено от шума, кучето на стопанина се разлаяло и се нахвърлило върху бялата риза. Съборило я на земята и започнало да я ръфа. Ризата взела да охка, а стопанинът добил кураж, доближил до ризата и видял най-големия крадец на града. Взел една сопа и яко го наложил. Вдигнала се голяма патардия.

И след този случай пак ни беше страх от Бялата риза и не смеехме много да закъсняваме вечер. Има още страховити истории по моя край, но за тях друг път.

Веселина Векова: Легенда за скалите „Тодорини кукли“

На 10 километра югозападно от Вършец и на 6 км от прохода Петрохан се намират скалите „Тодорини кукли“. Легендата разказва, че по тези места е живяла мома Тодора. Била много силна и безстрашна. Пред своите дружки тя казала, че сама посред нощ ще се изкачи на скалите и който момък я последва ще се омъжи за него. Никой от ергените не посмял да тръгне след Тодора и тя отишла сама. Когато стигнала най-високата част на скалите, понечила да забие хурката си, но пробола с нея полите си, изплашила се, защото си помислила, че зъл дух я е хванал и полетяла в пропастта. На другия ден хората намерили момата мъртва и оттогава нарекли на нейно име скалата „Тодорини кукли“.