Александър Теодоров-Балан е първият ректор на Софийския университет. Три пъти е избиран на този пост (1888-1889, 1896-1897, 1902-1903). Основател е и на Университетската библиотека в Софийския университет. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Акад. Александър Теодоров-Балан е един от основоположниците на българската филологическа наука. Сред по-важните му изследвания са: “Българска литература” (1896), “Книгописният труд на българите”, (1906), “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” (1909), “Българска граматика” (1930), “Нова българска граматика” (1940) и др. Умира на 100-годишна възраст в София на 12.02.1959 г.

Любопитен факт за него е, че е масон. Член е на Великата зидарска ложа “Заря” от основаването ѝ през 1914 г., както и на Въздържателната ложа “Човещина”, създадена през 1924 г. като клон на Ордена на тамплиерите.

„Сторник“ публикува откъс от статията „Великият майстор акад. Александър Теодоров-Балан. Приносът му за развитието на масонството в България“ на Георги Балански (Сп. „Зидарски преглед“, книга II, 2009 г.):

Родът Теодоров-Балан има около двеста години изучена и документирана история. В СУ „Климент Охридски” е експонирана постоянна музейна сбирка, посветена на акад. Александър Теодоров-Балан, един от основателите и първи ректор на университета.

Александър Теодоров-Балан е роден на 15 октомври 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Роден е в семейството на Стоян Мартинов Балан и Мария Грекова. Стоян Балан е изселник от Сливен по време на Руско-турските войни, а Мария Грекова е дъщеря на виден възрожденец – Панайот Греков и сестра на Димитър Греков.

Детството на Александър Теодоров-Балан и неговите четирима братя преминава в силно просветена за времето си среда.

Дядото, Панайот Греков, е родом от Станимака, днешния гр. Асеновград. Получил е първоначалното си образование в Бачковския манастир. След поредната Руско-турска война е принуден да бяга от турския башибозук и през 1830 г. се изселва в гр. Болград, Бесарабия. Преброяване на населението от 1 януари 1835 г. е показало, че по това време в Болград е имало 14 семейства с общо 96 души преселници само от Станимака. След заселването си в Болград той открива търговски дюкян. Бил е високо образован и заможен за времето си човек със силно родолюбив дух. Той има значителни заслуги за просвещението и образованието на младите българи, като е способствал за разпространяване на българска книжнина.

Името му остава в историята най-вече като един от основоположниците и спомоществователите на прочутата Болградска класическа гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Той има лична заслуга за нейното откриване през 1858 г. Като един от най-изтъкнатите болградски първенци Панайот Греков (заедно с Георги Минчев) представя на княз Никола Конаки-Богориди през януари 1858 г. решение на българските общини с искане за основаване на българска гимназия, а по-сетне активно участва в нейното настоятелство. От тази гимназия са излезли редица видни българи, записали имената си в новата история на възкръсналата след петвековно чуждо владичество държава.

За големите си обществени заслуги за развитието на българската общност в Бесарабския край, за подпомагането и организирането на образователното дело сред младите българи, Панайот Греков е първият българин, удостоен с благородническата титла бань. Тя му се дава на 30 януари 1855 г. в гр. Яш от Молдовския княз Николай Конаки-Богориди, заедно с грамота за присъждането й и ритуално чукче. Панайот Греков не остава чужд и на борбата на българския народ за национално освобождение. Голямо приятелство го свързва с Г. С. Раковски и други революционери, които активно подпомага. Редовно е посрещал в дома си и е давал подслон още на Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и други възрожденци. В Болград е имало и клон на Българския централен революционен комитет.

Такава е средата, в която са се възпитавали и придобили началното си образование Александър Теодоров-Балан и неговите братя. Още на 5-6-годишна възраст те са можели да четат, нещо, което е било изключителна рядкост по онова време. Доколко плодотворна е била семейната среда говори и развитието на останалите братя от фамилията Теодоров-Балан, всеки записал името си в историята на България.

Генерал Георги Тодоров [брат на Александър Теодоров-Балан – бележка на редакцията], роден на 10 август 1858 г. в с. Кубей, Бесарабия, възпитаник на Болградската гимназия. Избързвам да подчертая, че той също е бил свободен зидар. Като офицер от запаса на 3.01.1927 г. той е посветен в ложа „Светлина”. По повод на смъртта му на 16.11.1934 г. ложата провежда траурно заседание със слово от Стоян Коледаров, Велик секретар на Великата ложа. (Н. Недев, “Българското масонство 1807- 2007 г.”).

Деветнайсетгодишен Георги Тодоров се записва в състава на Първа рота на 7 опълченска дружина и взима участие в освободителната Руско-турска война. След Освобождението завършва първия випуск (1879 г.) на Военното училище в София, след което учи в генерал-щабната академия в Санкт Петербург.

Пътят му на военен преминава през няколко войни: Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връх във военната му кариера е командването на II българска армия през Първата световна война, когато осуетява съединяването на дебаркиралите в Солун съглашенски войски със сръбската армия. Предвождал и III българска армия на Добруджанския фронт. Като генерал от пехотата от края на юни 1918 г., в самия край на войната, е назначен за помощник-главнокомандващ на действащата армия. Носител е на най-високите воински ордени. След пенсионирането му е назначен за генерал-адютант на цар Борис III. Днес неговото име носят селище и гара в близост до гр. Петрич, има издигнати паметници.

Мартин Теодоров [среща се и като Тодоров – бележка на редакцията], третият поред брат, е роден на 18.02.1864 г. в гр. Болград. Завършил е право в Русия и Франция. Виден юрист, бил е народен представител в XIII и XIV Народно събрание. Между 1905 г. и 1908 г. е кмет на София. Дейността му е свързана със значителна строителна дейност по благоустрояването на града: Боянският водопровод, корекцията на Софийските реки, полагането на нови трамвайни линии, откриването на Народния театър „Иван Вазов“, начало на строежа на Софийските хали, Централната баня и други значими за града обществени сгради. По негово време Софийска община внася от Австро-Унгария керамичните блокчета – емблематичните за столицата ни „жълти павета”, с които се настилат част от централните булеварди и площади.

Четвъртият брат, проф. Атанас Теодоров, е роден на 31.01.1872 г. в Болград. Завършва медицина в Виена през 1899 г. През 1904 г. специализира там съдебна-медицина. Той е един от създателите на Медицинския факултет през 1917 г., през 1919 г. е избран за професор по съдебна медицина, а през 1926 г. създава катедрата по съдебна медицина. Автор е първият оригинален български учебник по съдебна медицина, както и редица други. Със своята научна, организаторска и преподавателска дейност е признат за основоположник на съдебно-медицинската школа в в България. През 1952 г. е удостоен с Димитровска награда – първа степен.

Най-малкият брат, Михаил Теодоров-Балански, е роден на 29.10.1976 г. в Болград. Завършва през 1904 г. във Виена машинно инженерство със специалност „Топлотехника”. Той е един от първите българи с тази специалност, един от основателите на топлотехниката в България. Проектира и осъществява авторски контрол на отоплителните инсталации в едни от най-големите и представителни сгради в столицата, като Двореца, Българска народна банка, Земеделска банка, Съдебната палата и др. Има значителен принос в изграждането през двайсетте и трийсетте години на миналия век на железопътния парк на България, като национален консултант при вноса на локомотиви, пътностроителна и друга едрогабаритна техника. Той е един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД), като почти непрекъснато е избиран в ръководните органи на дружеството. През 1915-1919 г. е подпредседател на настоятелството на БИАД. През 1943 г. е провъзгласен за почетен член на БИАД. За приноса си като член на Върховния съвет на БИАД е признат за един от най-дейните радетели за изграждането в София на Висше техническо училище с два факултета (12.06.1941 г.) – „Строително-архитектурен” и „Машиннотехнологически”. („Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 г.“, изд. „Проф. Марин Дринов“, 2001 г.)

Откъсът от статията „Великият майстор акад. Александър Теодоров-Балан. Приносът му за развитието на масонството в България“ на Георги Балански се публикува по текста от сайта www.uglb.bg.

В статията на „Сторник“ са използвани следните други източници: Liternet.bg; Румен Шивачев. Aлександър Теодоров-Балан – непознатият. В: Култура.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.