Стародумци

Защо софийски квартал носи името „Овча купел“?

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Цариградски вестник от 1858 г. съобщава за земетръс в София: „Половината част на запад от града, гдето никога не е имало вода, в този час се показва гореща вода да изригва и изкачва нагоре и толкова много, колкото да кара три камъка воденични“. Според преданието овцете охотно газели мочурливите ливади и болните овце оздравявали. Минералната вода започва да се използва през 1909 г., откогато е и името Овча купел. Защо именно купел, а не гьол, извор, мочур или нещо друго? Купел е църковният съд, в който се кръщават младенци. Отговор на този въпрос може да се намери в Библията.

В Евангелието от Йоан, глава пета, се казва „А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Бетезда , която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ Там Исус изцелява разслабения (от старобългарски език, парализиран, недъгав – бележка на редакцията) с думите „стани, вземи одъра си и ходи“.  

Овчи порти в Йерусалим са дължали името си на животните, които са прекарвали през тях за жертвоприношение в храма. Къпалнята Бетезда се е намирала в непосредствена близост до тях. По време на Първия кръстоносен поход Йерусалим е завладян от кръстоносците и е основано Йерусалимското кралство. По това време къпалнята започва да се нарича Овча купел по името на близките Овчи порти.

В софийската местност, която по-късно ще стане квартал Овча купел, е имало пасища и блата. След земетресението през 1858 г. бликва извор, който местните овчари са наричали Жежката вода или Гьоло. Названието Овча купел вероятно е било дадено от образовани хора – няма точен източник. Аналогията с библейската Овча купел е очевидна – търсено е внушение за целебната сила на водата. Впоследствие възниква легенда, че болните овце газели водата и оздравявали. Около новопостроената баня започва да се разраства квартал. 

Сега в Йерусалим древната Бетезда е засипана и на нейно място има паркинг, а полуразрушената софийска баня има сюрреалистичен вид. На много места в англоезичния свят има болници, носещи името Бетезда, а  в американския щат Мериленд има градче с това име.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено