Баба Янка (най-вдясно) от Белица с приятелки. Снимка: Маргарита Тодорова, нейна внучка
Баба Янка (най-вдясно) от Белица с приятелки. Снимка: Маргарита Тодорова, нейна внучка

Легенда за лястовиците от Белица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Имало едно време… Като малка, растях при баба ми Янка на село (Белица, днес град в област Благоевград). Играех на големия чардак от старата къща, опасан с лозница. От сутрин до вечер, слънцето се провираше през зелените листа и правеше слънчеви зайчета върху миндера, играчките, книжките.

Напролет под стрехата, свиваха гнездо лястовички и по цял ден чуруликаха. Загледана в неуморния им труд, баба ме попита дали знам защо опашките на лястовичките са раздвоени. Поклатих отрицателно с глава и тя заразказва:

Имало едно време, момък на име Стоян. Като му дошло време да се ожени, довел от съседното село красивата мома Калина. Посрещнали я, сватба направили, но тя така и не продумала нито на свекър, нито на свекърва – ,”сра̀мела се”. Днеска, утре, та така до девет години! Отчаян, Стоян рекъл на майка си:

-Мале, сигурно Калина е онемела ! Ще потърся друга мома за невеста!

Довел чернооката мома Мавруда от тяхното село. Венчали се в църква и тръгнали към къщи. На прага ги посрещнала невеста Калина с погача в ръце.

– Стояне, коя e тази жена? Дали е твоя сестрица или млада комшийка? – попитала Мавруда.

-У-у-у, мари ! Я девет годин се сра̀ма на свекор и свекръва, а ти още праго не си престъпѝла и думаш!

Засрамила се Мавруда невеста, вдигнала ръце към небето и викнала:

– Боже,боже, прѐстори ме на цръна лястовица, да фръкна надалеку, под стреите на кащите гнездо да права – да гледам ка млади невести се сра̀мат на свекор и свекръва.

Разперила ръце и литнала. Отзад се развяло булченското було. Стоян се пресегнал да го хване, но само го откъснал по средата.

– Затова оттогава, чедо, опашките на лястовичките са раздвоени! – каза баба.

Гледах с учудване лястовичката, която беше замлъкнала, за да изслуша приказката.

На изображението: Янка Георгиева Саева (1899-1983) (най-вдясно) с приятелки. Завършила е земеделско училище, където са учели готварство, шивачество, подредба на дома. Тук са с първите блузи, които сами са си ушили. Беше прекрасна разказвачка на приказки, легенди, традиции. На нея дължа любовта си към книгите. Светла й памет – споделя Маргарита Тодорова.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

 

Тагове: No Тагове