Създаден през 1978 г., Исторически музей – Павликени съхранява, популяризира, проучва и опазва културно-историческото наследство на Павликени и селищата от региона. Акцент в музея е стенописното монументално пано “Вечният календар“ – уникален експонат от периода на Възраждането, създаден по идея на отец Матей Преображенски – Миткалото и изработен през 1870 г. Обект на музея е и Античният керамичен център, който е уникален производствен център от периода II-IV в. Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
Йордан Петров – Графа е сред най-значимите имена в спортната история на Павликени. Роден на 1 януари 1906 г. в Свищов, той се установява в Павликени през 1921 г. заедно със семейството си – баща си Петър Недялков Петров, мащехата си, братята и сестрите си. Именно тук преминава по-голямата част от живота му, оформя се като спортист и тук постига своите най-големи успехи, превръщайки се в емблематична фигура за местната спортна общност.
Спортните му възможности и физическа издръжливост са рано открити и оценени от местния спортен клуб „Гранит”, а първата официална спортна изява на Йордан Петров е през 1925 г., когато Павликенската гимназия организира бягане на 5 000 м, което той печели. На следващата 1926 г. участва в национално състезание в Пловдив на 10 000 м, където отново е на първо място. След тази изява той вече участва във всички местни и национални спортни състезания.
Прякорът „Графа“ се ражда след състезание в Атина, на Балканските игри през 1929 г., където Йордан Петров побеждава италиански аристократ в маратона. Впечатлени от победата, зрителите и местната преса го наричат „българския граф“. Прякорът остава – като знак за уважение, сила и спортно достойнство.
Със своята изключителна издръжливост и постоянство Петров постепенно се утвърждава като един от най-добрите бегачи на дълги разстояния в страната през 20-те и 30-те години на ХХ век. Подготовката му често протича при скромни условия, далеч от модерните спортни бази, но именно това изгражда неговия характер и дисциплина.
Както сам той си спомня години по-късно: „Тренирах на малкото игрище в Павликени. Сам очертавах елипсата с вар и се подготвях вечер след работа. Беше тъмно, но и в тъмнината бягах усилено.“
До края на 20-те години Йордан Петров вече е утвърдено име в българската лека атлетика. Резултатите му и постоянните му участия в състезания му носят широка популярност, а спортната преса го определя като „най-популярния спортист на Дунавската равнина“. Спортните журналисти нееднократно го сравняват с легендарния финландски бегач Пааво Нурми – символ на изключителна издръжливост, постоянство и воля.
Най-силният период в спортната кариера на Йордан Петров е между 1939 и 1943 г. – години, белязани от Втората световна война и тежки условия на живот. Въпреки това той достига апогея на своите възможности, като три пъти става държавен първенец в маратона и доминира в бягането на 10 000 метра. Постиженията му от този период са показателни за неговата физическа подготовка и устойчивост, но и за силата на личната мотивация.
Наред с активната си спортна дейност Йордан Петров оставя трайна следа и в обществения живот на Павликени. След 1944 г. той редовно участва в градските манифестации и спортни празници, често водейки колоната на местните спортисти – знак за общественото признание и уважение, с които се ползва сред своите съграждани.
След края на състезателната си кариера Графа не се разделя със спорта. Дълги години работи на градския стадион в Павликени, където предава своя опит и знания на младите поколения. С личния си пример и постоянната си ангажираност той остава важна фигура в спортния живот на града и след активните си години.
Йордан Петров – Графа остава в паметта на Павликени не само като изключителен спортист, но и като човек, посветил живота си на физическата култура, труда и постоянството. Неговият житейски и спортен път е част от местната история и свидетелство за време, в което успехът се постига с характер, воля и всекидневни усилия.