Всеки университет има Ректорат, но когато в София се каже Ректората, всички имат предвид не кой да е друг, а Софийския университет. Началото на първото висше училище у нас е от 1888 г., а Ректоратът, за който ще ви разкажем, е построен през 1934 г. Всъщност първата сграда на университета се намира малко по-встрани, край паметника на Левски, и днес там е Факултетът по журналистика и масова комуникация.
През 1906 г. е проведен международен конкурс за нова сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон (Според д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, името на архитекта е Жан Бреасон – източник тук). Земята и паричните средства за строежа са дарени от Евлоги Георгиев. Това е и причината фигурите на двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви да се намират от двете страни на главния вход на Ректората (към момента на дарението Христо Георгиев е вече починал).
Строежът тогава обаче не е осъществен и Ефорията, която управлява завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви, възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.
В проекта на Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в проекта на Й. Миланов сградата има по-еклектичен вид с преобладаващ барок. Френският архитект проектира облика на Университета в седем отделни блока. Зданието на Ректората според проекта на Бреасон има само представителен характер и се състои преди всичко от главен вестибюл и аула. Фасадата представлява триумфална арка на българската култура от времето на княз Борис I с параден вход, флангиран от два лъва – пазители и статуи на древните гръцки философи Сократ и Платон между тях. В горната част има ажурна колонада и две фигурални композиции с паметната за българския дух 886 година, когато българският владетел Борис І Покръстител приема учениците на светите братя Кирил и Методий след изгонването им от Моравия.
Проектът на Бреасон поставя по-голям акцент върху външния изглед на сградата. Арх. Й. Миланов залага повече на практичния ефект. По искане на Ефорията той променя фасадата и репрезентативния характер на вътрешното разпределение със създаването на голяма аудитория, а помещенията увеличава от 39 на 75. В същото време той внася значителни подобрения в архитектурния облик на фасадата чрез внушителна монументална пластика. От лявата и дясната страна на парадното стълбище са поставени двете седящи бронзови фигури на дарителите на Университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово (скулптор К. Шиваров).
Интериорът е в духа на възприетия бароков стил, но още по-изразителен и пищен. Видът на централното стълбище е в синхрон с теракотната мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с пъстроцветните стъклописи на витражите (проф. И.Пенков, България, и Ф. Майер, Мюнхен). Разрушените от бомбардировките през 1943–1944 г. стъклописи са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, отец Паисий, на княз Борис I и цар Симеон допълват в единна колоритна хармония архитектурната среда.
Тържественото освещаване на Ректората се извършва на 16 декември 1934 г., когато представителят на Ефорията – министърът на просветата проф. Янаки Моллов – предава ключовете от сградата на Ректора на Университета проф. Васил Моллов. На 6 февруари 1935 г. Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.
Източник: uni-sofia.bg
А каква е вашата лична история с Ректората на Софийския университет? Пишете ни на info@stornik.org или споделете във Фейсбук групата ни „Имало едно време в България“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.