Староверци

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

След  Горещниците, на 20 юли, се отбелязва Илинден. За Пророк Илия се говори както в Стария, така и в Новия завет. Живял е през IX век преди Хр. Светецът е възнесен жив на небето пред очите на неговия ученик Елисей. В откровенията на Йоан Богослов е казано, че той ще се появи преди края на света, за изобличението на Антихриста. Свети Илия е продължение на античния митологичен образ на Бога-слънце, препускащ със своята огнена колесница. Така бива  изобразяван и иконографски. Той се счита за потомък на свещеното Аароново племе, имал е пропочески дар и е вършил чудеса.

На Илинден е отредено време за черкуване. Някъде в Родопите, рано сутрин, жените ритуално раздават пити пред църквата или параклиса на светеца.  На някои места се носи мед в храма, защото на този ден се „подрязват кошерите“ – вадят се медените пити. Правят се и много общоселски събори и тържества.

В народните представи, при подялбата на света, на Свети Илия е дадено повелителството на градушките, гръмотевиците, светкавиците.  Той ги предизвиква, препускайки с огнената си колесница по небето и хвърля огнени стрели по ламята. Затова го наричат още Гръмодол, Гръмовник, Гръмоломник.

Във фолклорните песни е отразено вярването, че с гнева си Свети Илия може да причини продължителна суша. Неговото име се призовава при баения и заклинания; обрича се курбан от мъжко животно за незнайна болест. На места в Пловдивския край се коли най-старият петел. Птицата се прeнася в жертва на къщния праг, като се гледа накъде ще скочи. На добро е, ако петелът подскача високо или тръгне навътре към дома. Най-хубава е поличбата, ако жертвената птица стигне чак до огнището на къщата – тогава може да се очаква плодородие, та дори сватба. В други региони като Родопите, Странджа-Сакар, Пирин жертвеното животно е бик, овен или теле. С всичко това се цели да се омилостиви Св. Илия и да се предпази земята от градушки и наводнения.

Свети Илия. Художник: Стаю Гарноев

Често трапезите и жертвоприношенията се правят на някоя могила, оброчище, край вековни дъбови гори или параклиси. На места в Ловешко, както и в Асеновградско, освен опяването на курбана от селския свещеник, се прави и молебен за дъжд. Носят се легенди, че в по-стари времена хората излизали на хълм край селото, където отдалече пристигал елен, който доброволно се пренасял в жертва. Веднъж обаче забавил идването си, след което хората не го оставили да си почине, както му редът, а бързо го умъртвили. Поради тази човешка сприхавост, елен за тази цел повече не се появил, заради което са започнали да колят домашно животно.

Празникът е на „среди лето“, когато „земя и море се преобръщат“. Не е желателно къпането в морето, поради поверието, че на този ден то взима си жертва. Заложена е надеждата за опазване от небесните стихии, за да има плодородие.

Не е за предпочитане на Илинден да прогърми или вали, защото орехите остават „шуплести“, т. е. празни. Ако летят птици във висините и кучето не лежи свито на кълбо, се предвеща мека зима. На Илинден, някъде на край света, свраките вършеят самодивското цвете росен. Забранява се домашна и полската работа, но тъй като това е времето на вършитбата, в някои райони, като Пловдивско, се допуска возенето на снопи, вадене и плетене на лук. 

На Илинден строго се следи редът, по който се раздава храна. Вярва се, че който подаде с две ръце и Светецът ще му върне двойно добро.

Св. Илия покровителства кожари, кожухари, самарджии, керемидари. 

Здраве и богат урожай да е, честит да е Илинден за всички именици!

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Спасовден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено