Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Неслучайно българите казват „Всеки ден не е Великден“! След Страстната седмица християните са в притихнало очакване на трите поредни Великденски дни (събота, неделя и понеделник). Празникът е подвижен, всяка година се пада винаги в неделя, след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

Според Библията Възкресение Христово е изключителен празник, свързан с най-чудодейния момент от житието на Исус. То е провокация към миряните за преосмисляне и възвръщане на надеждите за човечност. Хората посрещат празника в полунощ срещу неделя в храма, където се провежда църковна литургия,  със запалена свещ в ръце, която после поставят на кандилото или иконата вкъщи. Отнасяйки тази огнена светлина в дома си, християните се зареждат с вяра за обновлението на живота в синхрон с пролетта.

Великденските яйца – „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”

Открай време в битието на българите се преплитат християнски и езически ритуални практики. Ето защо в традиционната култура се добавят още обреди. След продължителните Великденски пости често се отговява първо с шарено яйце. Един от най-емоционалните и игриви моменти за децата е чукането с великденски яйца за здраве и отделянето на „боряка”.

Червеният цвят е неотменим при оцветяването на яйцата. В християнството той е символ на Христовата мъченическа кръв, а за народа e знак за здраве и берекет. От яйцето се ражда новият живот. То символизира безкрайния житейски кръговрат, преобръщането на смъртта в живот. Великденското яйце заема важна роля в народната медицина, в родилната, сватбената, поменалната и погребална обредност. С червеното великденско яйце се развалят магии, с него се гадае каква ще бъде аграрната година.

Обредното използване на яйцата във Великденския фолклор е от стари времена. Боядисването им се нарича писане или писанка.  Някога то се е осъществявало с естествени багрила. Шаренето е ставало с горещ въглен или с нагрят восък. Най-изкусни са техниките в Ихтиман и Велинград, където жените превръщат яйцата в картини.

На Велики четвъртък първото яйце се боядисва винаги в червено и го наричат „Велико”. То има стимулираща и лечебна функция. На места го заравят в нивата на Гергьовден, за да я пази от град.

Жените проявяват творчески умения при изписването на яйцата, наричани „писани”, „шарени”, „китени”, „перашки”, „кадънки” и др. Те са истинско произведение на народното художественото изкуство, в което се включват млади и възрастни, омъжени и неомъжени жени.

Обикновено най-възрастната жена в семейството, освен ако в дома няма траур, започва боядисването сутрин по изгрев слънце или на светло през деня и задължително в собствената къща на домакинята. В Северозападна  България има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи. За момите багренето на Великден е особен вид изпитание, при което те показват умение, а от друга страна червената боя се явява знак за предстоящото им задомяване. Вярва се, че червеният цвят ще осигури  безпрепятствено преминаване и живот в отвъдния свят за възрастните жени.

В Самоковско и Ракитово момите сътворявали допълнителна украса от вълнени или памучни конци на вече изписаните яйца, наречени „китени”. С тях дарявали своя избраник, както и неговите родители и близки, на великденското хоро. Това е своеобразен начин да се обяви пред цялото село намерение за предстояща сватба.

Великденските хлябове – „яйченик“, „чупник“, „кукла“ „пасха“

Обикновено на Велика събота се приготвят обредните хлябове. Те се украсяват с червени или небоядисани цели яйца, които се вграждат на повърхността на още неизпеченото тесто. Срещат се различни наименования на великденските хлябове като „яйчелник“ или „яйченик“, „чупник“, „кукла“ или „кукулник“, „пасха“, „великденски кравай“, „великденски колак“, „великденска кукла“, „плетеница“ и пр. Правят се отделни погачи за семейната трапеза и за тези, които традиционно се посещават за този празник.

На Великден – от „поклон“ до „люленки“

По Великден младите гостуват на възрастните си родители. Младоженците посещават кумовете си, а лазарувалите преди седмица моми отиват в дома на кумицата и „отговяват“, като прекъсват изпълнения обет за мълчание от Връбница.  Всички християни се поздравяват с „Христос воскресе!“ и „Воистина воскресе!“. Младите целуват ръка на по-старите и си разменят като дар от ритуално подготвената храна, която се нарича „поклон“ – шарените яйца, хлябът, чуреци и козунаци. Последните са ново явление и са навлезли в българските обичаи чрез градската култура. Обредната храна се допълва с агнешко месо и червено вино или печена кокошка.

На места по Великден се изпълнява обичаят „люленки“. Момите, след като са обядвали у кумицата, отиват над селото, за да се залюлеят на специално вързана люлка. Този обичай и великденското хоро са били от голямо  значение  за опазване на момите от похищение на змей, както и от някои болести. Всичко това е съпроводено със съответните за случая песни.

Веднага след Великден е Томината неделя. Почита се един от учениците на Исус, спечелил прозвището Тома Неверни, защото не повярвал в чудото на Възкресението. Той обаче ревностно изпълнил своята мисия и завършил живота си като мъченик за Християнската вяра. Цялата седмица минава под влиянието на Великден и се нарича още Светла, Празна или Заторена неделя, защото протича с оскъдна работа в духа на празника.

Великденското хоро има своето ключово място. Преди време в повечето случаи се е играело без съпровод на музика, само с песни. Цялото село се е събирало на хорището, за да стане голямо и дълготрайно хоро и се е играело в трите празнични дни.  На места в Пловдивско на разсъмване три дни се играе хорото „гора“ само от млади жени. В Западна България на Светла сряда от Томината неделя се е играело „Ладиното хоро“, а в Бургаско „Мара Лишанка“. Всички те имат предсватбен характер. На Светли петък след Великден се отдава почит на Пресвета Петка. В Асеновград по този повод се прави литийно шествие до параклиса с това име. В с. Дълбок извор, Пловдивско има обичай „вретенушка“. На Светла събота жените започват да предат, за да изтича вече Заторената неделя. Пак с тази идея на Светла неделя в с. Новаково се играе „развъртано“ хоро.

Цялата Великденска обредност е възхвала на Божия син, на пролетта и слънцето, с молитва за здраве, изобилна реколта, бъдещо задомяване.

Модата на Великденските картички

В началото на XX в. навлиза и модата да се изпращат поздравителни пощенски картички. Първата българска великденска картичка е от 1899 г. Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те г. на ХХ век, когато тя успява да измести чуждите и побългарените картички. В Пловдив обичаят да се изпращат пъстри Великденски картички се налага още преди Съединението от 1885 г., под влияние на множеството немски и френски чиновници, пребиваващи в града.

Великден е ден за радост и почитание както към Спасителя, така и към близки и роднини. Нека бъде светъл Великден и да се пробуди доброто в човешките души!

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.