Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
В навечерието на най-светлия християнски празник e Страстната неделя. Седмицата преди Възкресение се свързва със страстите Христови, последните земни дни на страдание и устременост по пътя към Голгота. Това е времето, в което Спасителят влиза в Йерусалим до неговото разпятие и погребение. В този период постите са строги, а християните се подготвят за големия празник. Всеки отделен ден от седмицата е наречен „велик“, а в храмовете ежедневно се отслужва литургия.
Според Библията, на Велики понеделник Исус влиза в Йерусалим и изгонва търговците от храма. Велики вторник e свързан с нравствените напътствия и пророчества на Христос. На Велика сряда Мария Магдалина помазва с миро Исус и се покайва за греховете си, а Юда, един от Христовите ученици, подготвя предателството на Божия син.
Абсолютно е забранено пиенето на червено вино до Възкресение. Вярва се, че който умре през тази седмица, отива направо в Рая. Всяка вечер се ходи семейно на църква.
В народната култура на Пловдивския край тези три дни, от някогашни времена, са за почистване на домовете и стопанските дворове, за къпане на децата „за здраве“.
На Велика сряда децата в Родопската област ходят в гората, там берат китки здравец и подаряват на близките си. Някъде се взема стръкче от цветето и с него се правят дупки върху още неизпечения хляб като украса за здраве. В сряда не се работи женска работа – не се преде, не се тъче, не се шие.
Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря на Христос и учениците му, на която е дадена новата заповед на любовта. На този ден Юда извършва решеното вече предателство на своя учител.
От Велики четвъртък до Велика събота на места в Пловдивско се изпълняват обреди за почитание на покойниците.
Велики четвъртък – първото боядисано яйце е за гадаене, лечение и пазене от уроки
Според българската традиция на Велики четвъртък не се извършва нито мъжка, т.е. полска работа, нито пък женска, а се боядисват яйцата за предстоящия празник от най- възрастната жена в домакинството. Преди това се отброяват ритуално за членовете на семейството, за да има яйце за всеки вкъщи, за роднини, близки, както и случайни минувачи. Ако в дома има наскоро починал близък, яйцата се боядисват в някоя съседска къща. Рано сутринта домакинята дебне по полозите на кокошките за първото измътено яйце, което е и първото боядисано с червено багрило. На него е отредена важна обредна роля за гадаене, за лечение и пазене от уроки. Затова първо с него се натъркват „за здраве“ бузите и челата на децата, после се поставя на домашния иконостас и стои там до следващата година. В по-редки случаи, когато яйцата са боядисани в сряда, се поставят в сито върху червен плат и се изнасят на двора „за да ги види слънцето“. Някъде в Родопите жените заплашват с него градоносните облаци или го заравят в средата на нивата, за да пази посевите от природни бедствия. На места в Пловдивско, ако завали градушка, яйцето се изнася навън или се хвърля срещу облака. Обикновено на Велики четвъртък се забърква „нов млад квас“ за обредните хлябове.
Според българската традиция съществуват редица забрани, свързани със селското стопанство. Старите българи вярват, че всеки четвъртък до Спасовден е Велик ден, свързан с въздържание от полска работа с цел предпазване от градушки и гръмотевици.
Велики петък, наречен още Разпети петък, е денят на разпятието и мъките Христови до физическата му смърт. На този ден християните спазват пълен пост, не приемат никаква храна, та дори и вода и се отдават на молитва. На Велики петък се отслужва служба сутрин и вечер. На този ден миряните минават масата с плащеницата, за да се поклонят пред Разпятието и обикалят около църквата. Вярва се, че който има грехове, не може да премине през това препятствие. Светът е застинал пред злото. Ден за преосмисляне, душевно пречистване.
На Велика събота е погребението и оплакването на Христос. Затова последните два дни преди Възкресение минават в aтмосфера на затишие. Обикновено на Велика събота младата стопанка меси и пече великденските хлябове. Те имат различни наименувания. Около Пловдив и в Родопите се срещат „яйченик“, „харман“, „кошара“, „вилидник“, „велиден“, „кукла“, „шарен колак“. Погачите се украсяват с цели бели и боядисани яйца. Приготвя се хляб за семейната празнична трапеза, за роднини и кръстници, за кумовете, както и за лазарската кумица. Лазарувалите моми ходят на гости в дома ѝ и „отговяват“, като вече ѝ проговарят след едноседмично мълчание.
В някои краища на страната събота преди Великден се отдава почит на мъртвите, като се ходи на гробищата и там се раздават яйца, хляб и козунак. На други места това се прави в Светлата събота от Томината неделя в седмицата след Великден.
Така преминава Страстната неделя – в приготовления, обредни действия, смирение, пост и очакване на големия празник Възкресение Христово.
Забраните през Страстната седмица
Не се работи селскостопанска работа.
Жените не предат, не тъкат, не шият.
На Разпети петък не се говори високо, не се празнува.
Не се зачева дете, че да не се роди с недъг.
Не се връща човек от вкъщи, без да му се даде яйце на Възкресение.
ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
