Цветница (Връбница). Снимка: Маргарита Василева, "Лазаруване. Български празници и обичаи", 1982 г.
Цветница (Връбница). Снимка: Маргарита Василева, "Лазаруване. Български празници и обичаи", 1982 г.

Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в “Сторник” в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Веднага след Лазаровден се нарежда следващият празник Цветница, наречен още Връбница, заради върбовите клони, които се носят от църквата. У нас те са аналог на палмовите клонки, с които народът е приветствал Исус в Йерусалим, приет като спасител, след като е възкресил Лазар на предния ден. Свита на венче, върбата се поставя на домашния иконостас или над входната врата до следващата година, с поверието за целебната и сила и да пази от зло. Старият венец се хвърля в реката или се изгаря, когато се сложи новият.

На този ден момите, които са лазарували, се събират при реката за извършване на обичая „кумичене“. В течащата вода лазарките пускат венците си като тази, чийто венец излезе отпред, се избира за „кумица“. В Северозападна България същото се прави и с хлебни залци по водата. Замесва се обреден хляб, наречен кукла, оттам празникът се зове още Куклинден. След вече изпълнения обичай, кумицата дава гощавка в дома си. Лазарските песни и игри имат предсватбен характер. Затова в идната Страстна седмица момите говеят безмълвно пред кумицата, като й проговарят чак на Великден. А някога, за известно време, ритуално мълчание са спазвали младите невести след сватбата, в знак на уважение и покорство пред свекър и свекърва.

Цветница (Връбница). Снимка: Маргарита Василева, “Лазаруване. Български празници и обичаи”, 1982 г.

Привечер се играе последното лазарско хоро, накрая към него се включват и други девойки и момци и го сключват. Това е първото сключено хоро по Великденските пости.

На Цветница празнуват всички, чиито имена са с названието на цветя и растения. Това е денят, в който се отпуска строгият пост, като на трапезата се слага риба.

Върбата, както и рибата символизират женското начало още от народните предхристиянски традиции. Вярва се, че човек опасва кръста си с върба за здраве. Тя носи сила на млад живот, а във върбовия венец е заложена идеята за венчило.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.