Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
Веднага след Лазаровден се нарежда следващият празник Цветница, наречен още Връбница, заради върбовите клони, които се носят от църквата. У нас те са аналог на палмовите клонки, с които народът е приветствал Исус в Йерусалим, приет като спасител, след като е възкресил Лазар на предния ден. Свита на венче, върбата се поставя на домашния иконостас или над входната врата до следващата година, с поверието за целебната и сила и да пази от зло. Старият венец се хвърля в реката или се изгаря, когато се сложи новият.
На този ден момите, които са лазарували, се събират при реката за извършване на обичая „кумичене“. В течащата вода лазарките пускат венците си като тази, чийто венец излезе отпред, се избира за „кумица“. В Северозападна България същото се прави и с хлебни залци по водата. Замесва се обреден хляб, наречен кукла, оттам празникът се зове още Куклинден. След вече изпълнения обичай, кумицата дава гощавка в дома си. Лазарските песни и игри имат предсватбен характер. Затова в идната Страстна седмица момите говеят безмълвно пред кумицата, като й проговарят чак на Великден. А някога, за известно време, ритуално мълчание са спазвали младите невести след сватбата, в знак на уважение и покорство пред свекър и свекърва.
