Маргарита Тодорова разказва спомен за празниците Лазаровден и Цветница от времето на нейната баба Янка Георгиева Саева (1899-1983) и село (днес град) Белица, област Благоевград.
Наближават два прекрасни пролетни празници – Лазаровден и Цветница. Те предхождат Великден и на тържественото богослужение храмовете са изпълнени с мирис на цветя, здравец и върбови клонки.
Християнският празник Лазаровден носи името на свети Лазар – символ на здраве и дълголетие. Четири дни след неговата смърт, Исус Христос му подава ръка и го възкресява.
На този ден, се изпълнява народния обичай лазаруване. Пременени с носии и нагиздени с цветя, момичета и девойки обикалят селските дворове, пеят лазарски песни и играят. Хората ги даряват кой каквото има – яйца, плодове и дребни подаръчета. За щастие, тази традиция е жива в много села на България!
Баба ми Янка разправяше, че през 30-те и 40-те години на 20 век в Белица учители ентусиасти поели обичая като своя грижа. Разучавали заедно с децата лазарски песни и танци. Събраните продукти и пари дарявали на училищната трапезария за бедни деца.
Празникът Цветница открай време е тачен от хората в Белица. Пременени жени, мъже и деца се стичат на богослужение и се връщат у дома с осветени върбови клонки – символ на палмовите листа, с които Божият син е бил посрещнат в храма. Клонка от върбата се поставя пред иконата вкъщи за здраве. Върбово венче се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство, чак до следващата пролет.
Привечер, на широк мегдан – „орището“, засвирвала музика и се играели хора. Жените се пременявали с ален фустан, шарена домашно тъкана престилка и копринена кърпа.

ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ БЕЛИЦА И БАБА ЯНКА:
Легенда за лястовиците от Белица
Поверие от Белица за караконджеровите вечери
На Сирни заговезни (Запошка) в Белица
Стари обичаи за Благовещение от Белица: гонят се болестите
ОЩЕ СТАТИИ ЗА ЛАЗАРОВДЕН:
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден