Деца от родовете Саеви и Ковачеви, село Белица, 1931 г. Снимка: Маргарита Тодорова, семеен архив
Деца от родовете Саеви и Ковачеви, село Белица, 1931 г. Снимка: Маргарита Тодорова, семеен архив

На Сирни заговезни (Запошка) в Белица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Маргарита Тодорова разказва спомен за Сирни заговезни от времето на нейната баба Янка Георгиева Саева (1899-1983) и село (днес град) Белица, област Благоевград.

Началото на дългия великденски пост започва със Сирни Заговезни, наричан и Запошка в Белица, област Благоевград. Празникът е винаги в неделя – седем седмици преди Великден и е последният ден, в който се ядат млечни продукти и яйца. Стародавен обичай през деня е прошката. Става между близки хора в рода и приятели. Традицията повелява по- младите да отидат при по-старите, да поискат прошка, като им целунат ръка.Изрича се “Прощавай”, а отговорът е “Простено да ти е!”. Кумците също отиват при кумовете за прошка.

Привечер, след като се върнеше баба ми Янка от църквата, слагаше трапезата – баница със сирене, варени яйца, варено жито с орехи, халва с ядки, кисело мляко. Веселие настъпваше при обичая амкане- хамкане. Баба завързваше на дълъг червен конец варено яйце, който провесваше на един ченгел на тавана или на края на точилката. Залюляваше конеца и яйцето се въртеше покрай насядалите на масата и те се опитваха да го захапят с уста. После слагаше бяла халва и вързаното парче те удряше по лицето, косата, сред дружен смях, докато някой щастливец не го налапа за здраве.

По- късно вечерта, по махали, се запалват огньове, тъй нареченото “га́ро”. През целия ден деца и младежи пренасят клони от хвойна от гората и ги трупат на куп на високо място по баирите на Белица. Вечерта с малко слама се запалват огньовете, събират се младежите и се играе хоро. Накрая всички прескачат за здраве позагасналия огън. Въпрос на чест е на коя махала га́рото ще бъде по- голямо.

Бележка на редакцията. В статията е използвана снимка от семейния архив на Маргарита Тодорова – деца от родовете Саеви и Ковачеви, село Белица, 1931 г.

ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ БЕЛИЦА И БАБА ЯНКА:

Легенда за лястовиците от Белица

Поверие от Белица за караконджеровите вечери

ЗА ЗАГОВЕЗНИ

Дума на деня: говея – благоговея – заговявам – заговезни

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.