Стародумци

Дума на деня: говея – благоговея – заговявам – заговезни

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Заговезни са добър повод да разкрием каква е историята на думата. В старобългарския език думата “говея” означава “изпитвам страхопочитание”, каквото значение днес е запазено в думата “благоговея”. “Говение” в старобългарския означава “страхопочитание, благоговение”. В българската народна култура младата невеста “говее” – мълчи като израз на почит пред свекър и свекърва и други близки на младоженеца. Днес страхопочитанието към Бога се изразява с въздържание от консумация на месо, месни и млечни продукти по време на пост. Затова и “говея” в съвременния български език означава “не ям блажна храна в определени дни през седмицата или годината, спазвайки църковните разпоредби; постя”. Великият пост – седем седмици преди Възкресение Христово (Великден) – започва със Заговезни, когато се заговява, а на Великден се отговява.

В съвременния български език Заговезни е денят, в който по християнския църковен обичай се яде за последен път блажно преди пости. В православната и народната традиция има Месни и Сирни заговезни. Месни заговезни – или Неделя месопустна – са осем седмици преди Възкресение Христово. Неделята се нарича месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. В седмицата от Месни до Сирни заговезни – или т.нар. Сирна неделя (неделя в значението на седмица) е позволено да се консумират мляко и млечни изделия – като подготовка за Великия пост. Вечерта на Месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо. През дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Сирни заговезни – или Неделя Сиропустна – са седем седмици преди Възкресение Христово. Неделята се нарича сиропустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат сирене и други млечни продукти. Това е началото на Великия пост. По време на вечерята се събира родът и по-младите искат прошка от по-възрастните.

Бележка на редакцията: Статията е създадена по информация от следните източници: Речник на българския език, издание на БАН (дигитална версия на БАН); Старобългарски речник (дигитална версия на Софийски университет); Църковен календар на Българска патриаршия; pravoslavieto.com.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.