За празника Лазаровден в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 2.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
На Лазаровден момичета на около 7-8 години, наречени лазарки, ходят да лазаруват. Децата обикалят къщите на групи, пеят и играят на стопаните, а те им дават в кошнички яйца.
Лазарската песен е следната:
Заспало ми е детенце
на майка си на ръце.
Майка му му викаше
и го рано будеше.
Стани, стани, детенце,
да посрещнеш Лазаря.
Лазар иде отдолу,
шити поли развява,
опълти чехли потропва.
Завърти се, лазарке,
и се леко поклони
на таз къща за берекет,
на чорбаджийка за здраве.
Завърти се, лазарке,
и се леко поклони.
Тука има я мома, я ерген.
Я момата женете,
я ергеня годете,
докато е вино евтино,
пък ракия кефлия (силна – бел. ред.)
Ако на Лазаровден отиде по-възрастна мома, я изпробват дали може да преде, да тъче, дали е готова за женитба. Стопаните й казват „Трябва ти стан да тъчеш или хурка да предеш, а не яйца да събираш“. По този начин хората я критикуват, защото лазарките са само деца, по-малки от 12-14-годишни.
