Бележка на „Сторник“: Традиционният Великденски поздрав е „Христос воскресе“. На него всеки отговаря с друга фраза, която обаче поради по-старинната си и неясна за съвременния българин форма често се изписва погрешно. Срещат се отговорите „Воистина воскресе“, „Во истина воскресе“. Правилният отговор обаче е „Воистину воскресе“. Защо и какво означава – разберете от статията на езиковеда Иля Златанов.
Великденският поздрав е разпространен сред православните и християните от източните църкви (копти, етиопци, арменци, асирийци, християните на апостол Тома в индийския щат Керала). Този поздрав е възникнал още в апостолски времена и многократно се повтаря по време на великденската служба. Сред другите християнски деноминации се произнася по време на службата, но не се използва извън богослужението.
У нас великденският поздрав се използва и от други православни християни, за които българският език не е майчин. На езика на влашките пастири, арумъните, поздравът звучи „Hristolu unghia!“ – „Dalihira unghia!“, а сред гагаузите е „Hristos dirildi!“ – „Akına dirildi!“
Православието у нас идва от Византия и затова нашият поздрав копира гръцкия образец („Χριστὸς ἀνέστη!“ – „Ἀληθῶς ἀνέστη!“). Той е преведен на старобългарски: „Хр҃сто́съ въскре́се!“ – „Въи́стинѫ въскре́се!“. По-късно богослужебен език в нашите църкви става църковнославянският – русифицирана форма на старобългарски, възникнала в Московското княжество. Така църковният поздрав става „Хр҃сто́съ воскре́се“ – „Вои́стину воскре́се“.
В църковната практика сакралните имена никога не се изписват изцяло, а със знака титло – Хр҃сто́съ. Възприет е фонетичният правопис, докато в новобългарския език правописът е морфологичен. От тук и такива разлики, като воскресение – възкресение. Когато в нашия език навлизат думи от църковнославянски и руски, първоначално те се заемат в оригиналната им форма. И до сега казваме точно и художник, съответстващи на старобългарските тъчьно и хѫдожникъ. По-късно се налага практика за побългаряване на църковнославянските форми – бъден вместо будущий, ред вместо ряд, тъкмо вместо токмо и пр.
