Бележка на „Сторник“: Традиционният Великденски поздрав е „Христос воскресе“. На него всеки отговаря с друга фраза, която обаче поради по-старинната си и неясна за съвременния българин форма често се изписва погрешно. Срещат се отговорите „Воистина воскресе“, „Во истина воскресе“. Правилният отговор обаче е „Воистину воскресе“. Защо и какво означава – разберете от статията на езиковеда Иля Златанов.
Великденският поздрав е разпространен сред православните и християните от източните църкви (копти, етиопци, арменци, асирийци, християните на апостол Тома в индийския щат Керала). Този поздрав е възникнал още в апостолски времена и многократно се повтаря по време на великденската служба. Сред другите християнски деноминации се произнася по време на службата, но не се използва извън богослужението.
У нас великденският поздрав се използва и от други православни християни, за които българският език не е майчин. На езика на влашките пастири, арумъните, поздравът звучи „Hristolu unghia!“ – „Dalihira unghia!“, а сред гагаузите е „Hristos dirildi!“ – „Akına dirildi!“
Православието у нас идва от Византия и затова нашият поздрав копира гръцкия образец („Χριστὸς ἀνέστη!“ – „Ἀληθῶς ἀνέστη!“). Той е преведен на старобългарски: „Хр҃сто́съ въскре́се!“ – „Въи́стинѫ въскре́се!“. По-късно богослужебен език в нашите църкви става църковнославянският – русифицирана форма на старобългарски, възникнала в Московското княжество. Така църковният поздрав става „Хр҃сто́съ воскре́се“ – „Вои́стину воскре́се“.
В църковната практика сакралните имена никога не се изписват изцяло, а със знака титло – Хр҃сто́съ. Възприет е фонетичният правопис, докато в новобългарския език правописът е морфологичен. От тук и такива разлики, като воскресение – възкресение. Когато в нашия език навлизат думи от църковнославянски и руски, първоначално те се заемат в оригиналната им форма. И до сега казваме точно и художник, съответстващи на старобългарските тъчьно и хѫдожникъ. По-късно се налага практика за побългаряване на църковнославянските форми – бъден вместо будущий, ред вместо ряд, тъкмо вместо токмо и пр.
Воистину, както и новобългарската дума наистина, се пише слято, защото вече е престанало да бъде словосъчетание, а се е превърнало в наречие. По същата логика пишем слято вкъщи, отчасти и други наречия, които произлизат от предлог и съществително. Глаголът във великденския поздрав е в архаична форма на минало време, докато в новобългарски е разширен с наставката -на – възкръсна. Старинни форми са запазени само в крайните западни говори – паде, стаде, трже, побеже, съответстващи на книжовните падна, стана, тръгна, побягна.
По време на борбите за църковна независимост църковнославянският език се е отъждествявал със старобългарски. Константин Фотинов смята поддържането на църковнославянската традиция за морален дълг: „Ми, братие, как истии чада болгарскии, имаме должность да сохраниме това церковное наречие най-повече, нежели каковъ и да би билъ другий народъ славянский: намъ е отечествено и природно, а другиму придано“. Така у нас се налага традицията, великденският поздрав да се произнася на църковнославянски език.
С течение на времето, особено през периода, когато атеизмът е официална доктрина, църковните традиции постепенно се забравят. Досегът с църковната книжнина е толкова слаб, че един ученик от класическата гимназия разчита израза Гд҇҇и Гд҇҇и Вл҇ко (Господи, Господи Владыко) като „гиди гиди вълко!“. В наши дни може да се чуе как някой носи кръстчето си на попа да го „опее“ (вместо освети). Говори се за „откупване“ на греховете (вместо изкупление).
Великденският поздрав не прави изключение. Непознаването на църковния език води до неправилни форми като „во истину“ (разделено изписване) и „во истина, възкресе“ (побългарено).
ОЩЕ СТАТИИ ЗА ВЕЛИКДЕН И СТРАСТНАТА СЕДМИЦА:
Пасхалната таблица от Сердика или защо Великден не съвпада при католици и православни
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
