Пасхалната таблица от Сердика е документ, в който се предлага начин за изчисление на Великден, независим от юдейския календар.

Еврейската Пасха (Пе́сах) е празник, честващ избавлението на юдеите от египетско робство. Според библейската книга Изход (12:22-23) Бог поразил всички първородни рожби на египтяните, но прескочил еврейските домове, белязани с кръвта на пасхалната жертва. Името на празника се извежда от думата паса̀х, „прескачам, подминавам“. Празникът започва от четиринайсетия ден на месец Нисан и трае седем дена. Според Евангелието Исус Христос е страдал и издъхнал в дните на юдейската Пасха и е възкръснал в първия ден на юдейската седмица – неделя.

Първите християнски общини са се състояли изключително от юдеи, затова за тях е било естествено да празнуват старозаветната Пасха, но да влагат в нея новозаветно съдържание. Но според евангелията по време на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му – три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в неделята след юдейската Пасха. И на първия вселенски събор през 325 г., Никейския, християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Юдейският лунно-слънчев календар е удобен за определяне на фазите на луната. По него месецът започва винаги на новолуние, а пълнолунието се пада на 14-то число на месеца. Но юдейската календарна година има 355 дена и за привеждането ѝ в съответствие с астрономическата година са вмъквали допълнителни дни и месеци, така че във високосните години е имало до 385 дни. Обаче правилата за изчисляване на високосните години са били различни в отделните юдейски общини, така че в някои от тях пълнолунието на 14 Нисан се е падало преди пролетното равноденствие. Това е главната причина християните да развият собствена система за определяне датата на Великден. Такъв опит е бил осъществен по време на Сердикийския църковен събор през 343-344 година, състоял се в Сердика, днешната българска столица София.

Сердика не е избрана случайно за седалище на събора. За пръв епископ на Сердика историята сочи свети Климент Римски – ученик и сподвижник на светите апостоли Петър и Павел. Съборът е свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и императора на Запада Констанц.

Сердикийската пасхална таблица представлява латинско копие от 7-8 век на документ, създаден от източните епископи по време на Сердикийския събор. Таблицата е част от пергаментов ръкопис, съхраняван в библиотеката на Веронския капитуларий (MS Verona, Biblioteca Capitolare LX(58). В две колони има списък от дати, на които се падат юдейската пасха и християнският Великден. Те са озаглавени съответно Quibus supputationibus faciant Iudei pascha и Quo numero faciamus nos Christiani.

Таблицата е опит за изчисление на, образно казано, „християнски Нисан“, вместо да се разчита на юдейските съседи за това кога ще се падне 14 Нисан. Но ако за датата на пълнолунието има съгласие сред християните, пролетното равноденствие до ден днешен разделя католици и православни. Католиците изчисляват деня на равноденствието 21 март по григорианския календар, а православните – по юлианския, който е две седмици по-късно. И освен това православните не допускат Великден да се падне преди юдейската Пасха, което понякога се случва в католическия свят.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.