Пасхалната таблица от Сердика е документ, в който се предлага начин за изчисление на Великден, независим от юдейския календар.
Еврейската Пасха (Пе́сах) е празник, честващ избавлението на юдеите от египетско робство. Според библейската книга Изход (12:22-23) Бог поразил всички първородни рожби на египтяните, но прескочил еврейските домове, белязани с кръвта на пасхалната жертва. Името на празника се извежда от думата паса̀х, „прескачам, подминавам“. Празникът започва от четиринайсетия ден на месец Нисан и трае седем дена. Според Евангелието Исус Христос е страдал и издъхнал в дните на юдейската Пасха и е възкръснал в първия ден на юдейската седмица – неделя.
Първите християнски общини са се състояли изключително от юдеи, затова за тях е било естествено да празнуват старозаветната Пасха, но да влагат в нея новозаветно съдържание. Но според евангелията по време на юдейската Пасха се е състояла Тайната вечеря на Иисус и учениците му – три дни преди Възкресение. Следователно Великден трябва да се пада в неделята след юдейската Пасха. И на първия вселенски събор през 325 г., Никейския, християните приемат, че Великден е в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Юдейският лунно-слънчев календар е удобен за определяне на фазите на луната. По него месецът започва винаги на новолуние, а пълнолунието се пада на 14-то число на месеца. Но юдейската календарна година има 355 дена и за привеждането ѝ в съответствие с астрономическата година са вмъквали допълнителни дни и месеци, така че във високосните години е имало до 385 дни. Обаче правилата за изчисляване на високосните години са били различни в отделните юдейски общини, така че в някои от тях пълнолунието на 14 Нисан се е падало преди пролетното равноденствие. Това е главната причина християните да развият собствена система за определяне датата на Великден. Такъв опит е бил осъществен по време на Сердикийския църковен събор през 343-344 година, състоял се в Сердика, днешната българска столица София.
Сердика не е избрана случайно за седалище на събора. За пръв епископ на Сердика историята сочи свети Климент Римски – ученик и сподвижник на светите апостоли Петър и Павел. Съборът е свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя – източният император-арианин Констанций II и императора на Запада Констанц.
