Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 21 май в християнския и народния календар е отредено място за празника Св. св. Константин и Елена. През IV век по времето на Константин I Велики се спират институционализираните гонения на християните и затова той се счита за първия християнски император. Майка му Елена е тази, която е намерила Христовия гроб и кръста, на който е бил разпнат Спасителят, затова тя се счита и за покровителка на археолозите.
В отделните краища на страната празникът има различни названия като Костадиновден, Костадин и Елена, Костадинка и Елена, има и локални варианти за отбелязването му.
В Пловдивския и Родопски регион празникът Св. Св. Константин и Елена е свързан с опазването на реколтата от градушки, поради което на този ден не се подхваща кърска работа. В народните представи „Еленка носи в ръкава си градушка“, „Еленка и Костадин носят градушка в чувал“. Традиция е на празника да се посещава параклис, връх или оброк с името на светците и там често се прави курбан, раздават се хляб и варена царевица.
Вторият овчарски празник след Гергьовден
В повечето села празникът e главно овчарски, сходен с този на Гергьовден. Отличава го неговата същинска част, която се състои в ритуалното измерване на млякото. Нарича се „предой“, „отбив“, „мандра“. Отбиват се агнетата, отделят се млечните овце за паша и се прави общо доене на добитъка, всеки сам издоява овцете си пред всички, като количеството мляко се отбелязва чрез врязване върху рабош – дървена четвъртита тояга, която овчарите сами си изработват. Този своеобразен дървен, разплащателен документ се е използвал от древността до началото на ХХ в. Впоследствие се знае какво количество мляко да се даде на всеки от общото стадо. При мандрите и овчарските кашли се прави празнична трапеза, като гозбите са с овчи продукти – баници, клинове, мляко и негови производни, овчи курбан. Храната се благославя за здраве и берекет. Песните и хорото съпътстват и този празник.
