Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 21 май в християнския и народния календар е отредено място за празника Св. св. Константин и Елена. През IV век по времето на Константин I Велики се спират институционализираните гонения на християните и затова той се счита за първия християнски император. Майка му Елена е тази, която е намерила Христовия гроб и кръста, на който е бил разпнат Спасителят, затова тя се счита и за покровителка на археолозите.

В отделните краища на страната празникът има различни названия като Костадиновден, Костадин и Елена, Костадинка и Елена, има и локални варианти за отбелязването му.

В Пловдивския и Родопски регион празникът Св. Св. Константин и Елена е свързан с опазването на реколтата от градушки, поради което на този ден не се подхваща кърска работа. В народните представи „Еленка носи в ръкава си градушка“, „Еленка и Костадин носят градушка в чувал“. Традиция е на празника да се посещава параклис, връх или оброк с името на светците и там често се прави курбан, раздават се хляб и варена царевица.

Вторият овчарски празник след Гергьовден

В повечето села празникът e главно  овчарски, сходен с този на Гергьовден.  Отличава го неговата същинска част, която се състои в ритуалното измерване на млякото. Нарича се „предой“, „отбив“, „мандра“.  Отбиват се агнетата, отделят се  млечните овце за паша и се прави общо доене на добитъка, всеки сам издоява овцете си пред всички, като количеството мляко се отбелязва чрез врязване върху рабош – дървена четвъртита тояга, която овчарите сами си изработват. Този своеобразен дървен, разплащателен документ се е използвал от древността до началото на ХХ в. Впоследствие се знае какво количество мляко да се даде на всеки от общото стадо. При мандрите и овчарските кашли се прави празнична трапеза, като гозбите са с овчи продукти – баници, клинове, мляко и негови производни, овчи курбан. Храната се благославя за здраве и берекет. Песните и хорото съпътстват и този празник.

В някои региони отново се правят люлки и младите се люлеят, както се прави на Георгьовден и по Великден.

В отделни населени места, празникът Св. Св. Константин и Елена има локална специфика. Интересна е тази в Асеновград с вярването, че съответните светци помагат за възвръщане на детския говор. На местния параклис „Св. Св. Константин и Елена“ се прави ритуално отключване на вратата от детето с говорни проблеми, имитира се също и отключване на детските уста с ключ, престоял до иконата, а после потопен в светена вода. Прави се също така и отключване на късмета от млади хора за предстояща женитба.

Нестинарите на Св. св. Константин и Елена

Най-ярък от всички обичаи, свързани с празника Св. Св. Константин и Елена, е този, свързан с играта върху огнена жарава. Това е странджански ритуал от Югоизточна България, който се прави до днес.

Нестинари са мъже и жени от един род и умението се предава по наследство. След празнична църковна служба, носейки на ръце иконата с образа на светците, всички се отправят към параклис или дома на главния нестинар или нестинарка, наречени „конак“ или „столнина“. Специално за случая от там вземат „свещения тъпан“, под чийто ритъм редом с писъка на гайдата, нестинарите изпадат в транс. Тази особена енергия превзема всички присъстващи и всички отиват до аязмото, където се отслужва литургия и се благославя празничната гощавка. Върховният момент настъпва на селския мегдан, където вече е догорял големият ритуален огън и върху тлеещите въглени с боси нозе нестинарите заиграват с иконата в ръце. През това време младите вече са се хванали на хоро около огнения кръг. Впечатляващо е ситното стъпване върху огнената жарава. През това време нестинарите правят предсказания за беди, болести, войни и начини те да се избегнат. След приключването на играта, когато всички се разотиват, следва връщането на тъпана и иконите в конака, където нестинарите измиват ръце и се хранят. Те се считат за невредими, защото са под покровителството на светеца, а играта им носи здраве и плодородие. Според народните представи нестинарката играе върху огъня, защото вижда пред себе си Св. Константин, който върви със стомна, полива с вода и гаси огъня. В началото на ХХ век една нестинарка обяснява, че играта и огънят имат очистителен и грехоизкупителен характер за населението.

Св. св. Константин и Елена е празник с ритуална насоченост за здраве, опазване на реколтата от суша и градушки и благодатен урожай. Несъмнено централно място в празника заема „огненият танц“ на нестинарите, едно от най-зрелищните и мистериозни  проявления в нашия фолклор.

В народния култ към Константин и Елена са запазени следи от някогашно обожествяване на слънцето и огъня, затова светците са покровители и на златарския занаят.

Светъл да е този ден за всеки!

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.