Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
В българския традиционен календар Гергьовден е най-таченият пролетен празник, защото идва винаги със зеленина, разцъфтял, със засмяна и ликуваща природа. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс сред мюсюлманите.
Св. Георги Победоносец, който според християнските писания бил изключително способен младеж, живял по времето на император Диоклетиан. Високо ценен заради качествата си, бил произведен като началник на легион едва 20-годишен. Заради силната си вяра в Христос е преследван и осъден на смърт.
Казват, че от гроба му вечер излизал змей, който опустошавал земите наоколо. Светецът се явил и го сразил с копието си.
Произходът на празника е много древен и не точно установен. Народната вяра възприема от християнството светеца, но и е запазила от езичеството всички обичаи и жертвоприношения, също обредните песни, в които Св. Георги се описва като юнак с приказни качества:
Тръгнал ми е цветен Гьорги
Да обиди нивен сънор,
Нивен сънор и зелено.
На път среща сура ламя,
Триоглава, шестокрила,
Път му пречи, ход не дава,
Затворила шест планини,
Заключила шест извора,
Та не дава капка вода.
Извади си цветен Гьорги,
Извади си остра сабля,
Та замахна и отсече,
Та отсече до три глави.
Та бликнали, та потекли,
Та потекли до три реки:
Първа река жълто жито,
Друга река ройно вино,
Трета река мед и масло.
Първа река по орачи,
Друга река по копачи,
Трета река по пчелари,
По пчелари, по овчари.
За българите Гергьовден бележи началото на стопанската нова година, а светецът се смята за покровител на земеделците, овчарите и стадата. Подновяват се договорите между чираците, калфите и техните майстори.
Ден преди празника моми, момци и деца се събират да наберат цветя, пеейки обредни песни. С част от тях се прави китка, която се слага в котлето, с което ще се донесе „цветната вода” за замесване на обредните гергьовденски хлябове. Водата я носи мома, или булка, накитена с китки и венци. С китката от водата най-старата жена наръсва всички жени и деца, кошарата, къщата, стопанските сгради. После подготвя нужното за хлябовете, пресява брашното и кани младата булка да замеси тестото. Тя е облечена в чиста дреха, закичена с китка цветя или зеленина, вързана с червен конец. Готовото тесто се покрива с женска риза – да се раждат женски агънца, отгоре слагат зелена китка. Ред е бабата да оформи хлябовете, които са със специфична украса, изобразяваща кошара, овце, овчар, гега, кучетата в стадото. Правят се три – за трапезата, за обичаите на кошарата и за раздаване за здраве. По време на всички дейности за празника момите пеят специални обредни песни.
