Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

В българския традиционен календар Гергьовден е най-таченият пролетен празник, защото идва винаги със зеленина, разцъфтял, със засмяна и ликуваща природа. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс сред мюсюлманите.

Св. Георги Победоносец, който според християнските писания бил изключително способен младеж, живял по времето на император Диоклетиан.  Високо ценен заради качествата си, бил произведен като началник на легион едва 20-годишен. Заради силната си вяра в Христос е преследван и осъден на смърт.

Казват, че от гроба му вечер излизал змей, който опустошавал земите наоколо. Светецът се явил и го сразил с копието си.

Произходът на празника е много древен и не точно установен. Народната вяра възприема от християнството светеца, но и е запазила от езичеството всички обичаи и жертвоприношения, също обредните песни, в които Св. Георги се описва като юнак с приказни качества:

За българите Гергьовден бележи началото на стопанската нова година, а светецът се смята за покровител на земеделците, овчарите и стадата. Подновяват се договорите между чираците, калфите и техните майстори. 

Ден преди празника моми, момци и деца се събират да наберат цветя, пеейки обредни песни. С част от тях се прави китка, която се слага в котлето, с което ще се донесе „цветната вода” за замесване на обредните гергьовденски хлябове. Водата я носи мома, или булка, накитена с китки и венци. С китката от водата най-старата жена наръсва всички жени и деца, кошарата, къщата, стопанските сгради. После подготвя нужното за хлябовете, пресява брашното и кани младата булка да замеси тестото. Тя е облечена в чиста дреха, закичена с китка цветя или зеленина, вързана с червен конец. Готовото тесто се покрива с женска риза – да се раждат женски агънца, отгоре слагат зелена китка. Ред е бабата да оформи хлябовете, които са със специфична украса, изобразяваща кошара, овце, овчар, гега, кучетата в стадото. Правят се три – за трапезата, за обичаите на кошарата и за раздаване за здраве. По време на всички дейности за празника момите пеят специални обредни песни.

Мъжко агне за курбан

Сутрин много рано девойка от дома обикаля кошарата с „овчарския” хляб три пъти, да запази стадото от „мамници” и други болести. После влиза при овцете и го търкулва на кръст през тях. Специално е подготвено ведро за първото мляко, украсено с цветя. Венец слагат и на първата излязла от обора овца, булката я издоява през пръстена си, за да бъдат запазени животните от лоши очи и да дадат през лятото много мляко. Ако агнето на тази овца е мъжко, него колят за курбан, ако не – избира се първото родило се мъжко агне.      

Момите и булките го сресват с дървен гребен, почистват го и му слагат венец. Така нагиздено се носи за освещаване в църквата и може вече да бъде принесено в жертва. Агнето се коли от най-стария мъж в дома вън, до стената на къщата, или вътре, край огнището. Кръвта играе много важна роля в народното вярване. Тя се събира и  използва за лек през годината, а някъде по нея гадаят кога ще има градушка. С нея правят кръстен знак по челата на децата, „да не ги ловят уроки“. Бележат още праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. Сетне всички се събират на общоселска празнична трапеза, което било от особена важност. Това се случвало веднъж годишно и на нея се изпълнявали редица обреди, тя сплотявала всички заедно, скараните трябвало да се помирят на нея, споровете да бъдат изгладени. Кокалчетата от месото събирали старателно, за да ги заровят в мравуняк – да се плодят овците, като мравките.

Гергьовски люленки

Задължителен Гергьовденски обред са т. нар. „Люленки”. Сутринта рано моми и ергени закачат въжени люлки и кантари на раззеленено дърво. Момците люлеят своите любими, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Тегленето на кантари също се прави с пожелание за здраве. Вярва се, че тези обреди предпазват от болести, злини, змейове и самодиви.

Вярванията на Гергьовден – от жените мамници до заровеното имане

Водата на този ден има магична сила. За здраве рано сутрин всички се търкалят по росна трева. Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето ѝ вкъщи, защото на този ден тя има целебна сила. Практикува се и обредно къпане в реки и извори. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица“.

Има едно много старо вярване, че на този празник определени жени – „мамници“, могат да „откраднат“ плодородието от чуждите ниви, млякото от чуждите кошари. За предпазване хората извършвали редица обреди.

Вярва се също, че на Гергьовден излиза огън от мястото, където има заровено имане и иманярите търсят злато.

На този голям пролетен празник най-важните обредни моменти са свързани с водата, зеленината, земеделието и животните, раждането на природата, общоселската трапеза. Св. Георги е и покровител на войската.

В народните представи светецът „бере грижа за хората” – обикаля нивите, ливадите, лозята, дава им дъжд, пази стадата. Свети Георги води лятото…

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.