Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Спасовден е подвижен празник, стоящ винаги на седмия четвъртък след Велики четвъртък от Страстната седмица. След Възкресението, Христос е ходил по земята и е проповядвал четиридесет дена, след което се възнесъл в небесата. Затова църквата зове този ден Възнесение Господне. 

Празничната обредност по Спасовден се структурира около оздравителните практики. Култът към мъртвите е свързан и с молитвата против засушаване и за берекет.

След Спасовден следва Черешова задушница – в съботата преди Петдесетница, а на другия ден в понеделник е Свети дух, от който започва Русалската седмица. Тогава обикалят русалиите, наречени още калушари, които продължават ритуалите за изцеление на болни.

Черешова задушница

Светецът Спас съществува само в народната култура. Традиционният човек вярва, че преди Великден се „разпускат“ душите на мъртвите. Четиридесет дни след това, на последния седми от великите четвъртъци, наречен Спасовден, те се прибират. За това в събота преди Петдесетница е Черешова задушница. В Пловдивския регион жените приготвят червени яйца, сварено жито или фасул, хляб, кравайчета, мекици, тиганици, берат череши, от които за първи път се раздават и ядат през годината. Гробовете се покриват с орехова шума, за да се осигури сянка на покойните през идващите горещи дни. В Североизточна България се палят огньове, които после се гасят като се заливат обилно с вода за предпазване от суша. Тези, които тръгват за гробищата, пазят пълно мълчание и зад себе си оставят вратите отворени, „за да могат да тръгнат и умрелите“.  Въпреки че това не се смятало за добро, свидните образи на покойниците са можели да се съзрат с огледало в кладенчовите води.

 Моми и ергени с песни  се молят на Св. Спас за дъжд, обикаляйки нивите за предпазване от суша. Ако на Спасовден вали дъжд, това е добра поличба, както и при Гергьовден.  

Спасовден е време за много селски сборове с курбан и обща трапеза. В Пловдивското село  Новаково на връщане у дома от сбора на мегдана напред върви бременна невеста, за да призове плодородие.

В източните райони у нас момите обличат сватбени премени, които са взели назаем от млади булки и играят с тях на голямото хоро с цел да се видят омъжени до следващата година на този празник. Спасовденското хоро се озвучава от тематични песни, изпълнявани от моми и момци, без инструментален съпровод.

„Ходене на росен“ за излекуване на болни и бездетни

Важен е обичаят „ходене на росен“, практикуван предимно в Източна България. Прави се три години подред по Спасовден и цели излекуването на болни и бездетни, които тайно напускат вечер домовете си и отиват да пренощуват на поляна, където цъфти цветето росен, което се смята за лековито. Избира се място под стръкове росен, където болните или бездетните булки лягат заедно с човек от противоположния пол, пък кой какво прави си остава скрито-покрито. На земята се постила пешкир, върху който се поставя глинена зелена паница с вода, налята от близкия извор, считана за лековита. Слага се бъклица с вино, пинта с ракия, специално приготвена пита, печена кокошка. Добавя се друг пешкир с чорапи и риза, които оставят на полето като дар за русалките и самодивите. Храната също е за тях, за да бъдат те омилостивени и така да се измоли здраве.

Русалките обират цветовете на росена и се кичат с него. Рано сутрин се  гадае по това какво е паднало в паницата с водата или на пешкира – ако е зелено листо ще е на здраве.  За лек болните пият вода от паницата. Преди изгрев слънце русалките „сеят“ своята роса над полето за здраве и плодородие и дошлите се търкалят по росната трева. Изпълнилите ритуала се прибират тихомълком вкъщи още преди първи петли, без никой да ги види.

„Те ти, булка, Спасовден“

Единственото ритуално време от традиционната ни култура, в което за жената, която не може да зачене, е допустимо да преспи с чужд мъж, е в нощта срещу Спасовден. Неведнъж,  благодарение на тази магия, е успявала да се сдобие с рожба. И това не се е смятало за прелюбодеяние, а за нещо крайно необходимо, тъй като жена без дете е отхвърляна от общността като негодна и „празна“.  Всичко, което се случва през тази необикновена нощ, остава в тайна.

Старите българи разказват, че овчарите преди тръгване със стадата си за дълго време, преспиват със своите съпруги и се разделят с думите „Те ти, булка, Спасовден!“.

Забраните на Спасовден

Спазват се забрани и се извършват определени действия:
Не се работи полска и домашна работа, това се отнася особено за бездетните жени.
Не се преде, за да не се оглушее.
Не се пере, особено с бухалка, против засушаване.
На Спасовден не бива да се спи, за да не се „изпасе“ сънят и човекът да е сънлив цяла година.
На Спасовден се изкарват дрехите на  слънце против молци, за да не се „спасват“ вълнените тъкани.
На Спасовден се заличава начертаният кръст от кръвта на гергьовденското агне от къщната стена, която се измазва отново.
Между Гергьовден и Спасовден се берат билки, от които се прави русалски венец, през който се провират децата за здраве, билките се сушат и се употребяват целогодишно.

Честит да е Спасовден, да има плодовитост и спасение от всяка немилост!

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.