Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
Спасовден е подвижен празник, стоящ винаги на седмия четвъртък след Велики четвъртък от Страстната седмица. След Възкресението, Христос е ходил по земята и е проповядвал четиридесет дена, след което се възнесъл в небесата. Затова църквата зове този ден Възнесение Господне.
Празничната обредност по Спасовден се структурира около оздравителните практики. Култът към мъртвите е свързан и с молитвата против засушаване и за берекет.
След Спасовден следва Черешова задушница – в съботата преди Петдесетница, а на другия ден в понеделник е Свети дух, от който започва Русалската седмица. Тогава обикалят русалиите, наречени още калушари, които продължават ритуалите за изцеление на болни.
Черешова задушница
Светецът Спас съществува само в народната култура. Традиционният човек вярва, че преди Великден се „разпускат“ душите на мъртвите. Четиридесет дни след това, на последния седми от великите четвъртъци, наречен Спасовден, те се прибират. За това в събота преди Петдесетница е Черешова задушница. В Пловдивския регион жените приготвят червени яйца, сварено жито или фасул, хляб, кравайчета, мекици, тиганици, берат череши, от които за първи път се раздават и ядат през годината. Гробовете се покриват с орехова шума, за да се осигури сянка на покойните през идващите горещи дни. В Североизточна България се палят огньове, които после се гасят като се заливат обилно с вода за предпазване от суша. Тези, които тръгват за гробищата, пазят пълно мълчание и зад себе си оставят вратите отворени, „за да могат да тръгнат и умрелите“. Въпреки че това не се смятало за добро, свидните образи на покойниците са можели да се съзрат с огледало в кладенчовите води.
