Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Димитровден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 26 октомври Православната църква отбелязва паметта на Св. вмчк Димитър Солунски Чудотворец. Живял през III век и заради ревностната си християнска вяра е хвърлен в тъмница.

Иконописец на икона на Св. Димитър: Янко Кавръков. Източник: РЕМ Пловдив

Димитровден бележи повратен момент в народния календар. „Св. Димитър носи зима, а Св. Георги води лято.“ В народните представи тези двама братя светци разделят годината на две: от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. Стопаните знаели, че „дойде ли Димитровден, идва и снегът.“ Според преданията, докато светецът язди червения си кон, от бялата му брада се сипят снежинки.

До Митровден, както още се знае този празник, се привършва кърската работа и се подготвят дървата за огрев. Наричат го също „Разпус“, защото чорбаджиите се разплащат с пастири и ратаи, „разпускат“ ги и се договарят с тях за следващата година.

Правят се сборове и общоселски курбани с богата софра. На трапезата се слагат ракия и вино, овчи курбан, яхния от петел, пита с ябълки. Настъпва годежарско и сватбарско време, където ергените и техните родители избират бъдещите невести на „сглядното хоро“ на мегдана.

Източник: Фонд „Фототека“ на РЕМ – Пловдив

По този ден се гадае и какво ще е времето през идния сезон. Дълга и сурова зима се очаква, ако листата на дърветата окапят преди Димитровден, ако воловете реват след паша или овцете се скупчват помежду си в обора. Вярва се, че когато срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и ще има пълни кошери с мед. Шестте последователни дни след Димитровден (някъде в Родопите ги наричат „броените дене“) показват какви ще са следващите шест месеца.

Народът знае Св. Димитър като голям юнак, но и голям пакостник. След оплакване на светиите Господ го наказал, като го затворил за три години на дъното на морето. За освобождаването му се помолили Св. Петка и Св. Неделя, но чак след застъпничеството на Св. Богородица, той бил освободен. Оттогава светецът прави само добрини, за да не го накажат отново.

Димитровден е празник за имениците Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо(а), Димана, Митра, Митко(а) и др., както и за ковачи, дюлгери, техници, инженери, металурзи. По стара традиция на имен ден се ходи неканен и се подарява бяла китка, за да е снежна и мека зимата, усукана с червен конец, за да е бял и червен именикът.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено