Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 15 август честваме Успение Богородично. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица, Старата Богройца, Голяма черква.
Това е най-големият празник, свързан със светия образ на Богородица, предшестван от двуседмичен пост. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния живот. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Когато Мария е била предизвестена от Архангел Гавраил за предстоящия й земен край, пожелала да се срещне с Христовите ученици. Иконографски този момент е изобразяван чрез Светите апостоли, наредени около мъртвото тяло на Божията майка.
В църквата при Богородичната икона се палят големи свещи и се подаряват ръчно изработени кърпи, престилки, чорапи, постелки и пари. Като дар в храма се носят и първите набрани плодове – грозде, дини, пъпеши, мед, погача от новата житна реколта. Раздавката е и за живите, и за мъртвите.
Това е денят, в който Църквата почита своите ктитори (дарители).
Голяма Богородица е ден на предела между лятото и есента. Този женски празник се чества като семеен, родов, личен и общоселски. Дава се курбан, предимно от едро женско животно. Трапези се разпъват край лековити води, параклиси, църкви, манастири, сакрални места.
Култът към Божията майка е познат не само в България, но има места, където е особено изявен, както е в Асеновградско. Света Богородица е закрилница на майките с деца, бременните, бездетните. Затова на този празник има ред обичаи и обреди с цел забременяване. Иконата на Богородица в Бачковския манастир се счита за чудотворна и с нея се правят литийни шествия. Не случайно бездетни жени преспиват там, както и на други черковища и параклиси в нощта срещу празника. На сутринта се къпят в лековити извори. В родопското село Петково, с цел зачеване, около кръста си жените носят препасан смок, убит от таралеж.
Ако на една жена й умират децата, те са обричани на Богородица. На четиридесетия ден след раждането, майката отива с бебето в църквата, за да й четат молитва. Тя оставя детето пред светата иконата и си тръгва. „Случайно“ след нея минава жена, която има свои здрави деца, взима пеленачето на ръце и го отнася при майка му.
Богородица е покровителка на семейството. На нейния празник се извършват ритуали с женитбено-любовен и семеен характер. Такъв е обичаят „Подклаждане на седянка“, традиционно иницииран от младите моми. На този ден те влачат власина от тиква, за да се „влачат“ ергените след тях. Също така примъкват кол от момковия плет, в знак на любовта на момата към избрания ерген. Вечер девойките се събират на кръстопът при селото и изгарят в ритуален огън събраните колове с наричане за своите избраници. Всяка тайно се надява нейният любим да дойде пръв, защото това се приема за знак, че тя е най-обичаната и желана сред момите. Изпълнението на този ритуал е от най-важно значение за останалите седенки през годината, на които бъдещите двойки сядали да работят един до друг с песни, шеги и закачки.
В Тракия Голяма Богородица е последният празник, на който младата булка гостува у кумовете, след което се счита вече, че „остарява“.
Името на светицата се споменава при молитви и баяния. Според народните представи тя е лечителка, която прогонва болестите „вдън гори тилилейски“ и е посредник между тоя и оня свят. Болни и недъгави даруват в едноименни църкви и манастири сребърни вотиви с формата на болната част от тялото, които закачат на иконата или дават обет за дар някакво животно: теле, крава, овца.
В Сливенско между Голяма и Малка (на 8 септември, нейното рождение) Богородица жените берат билката „богородиче“ пътьом и оставят китките при корените, на връщане към вкъщи ги събират, приготвят отвара, с която си мият главите против главоболие. Със същата цел в Мизия се бере билката „богородична ръка“. От сока на диня се капе в ухото за премахване на ухобол.
В Македонско с кръвта на жертвеното животно мажат болните деца по челото и раздават малки кравайчета. Пред домашната порта палят малък огън, който се прескача от децата за здраве. Ако на Голяма Богородица е суша, има забрана за пране на дрехи, включително и детски, през идните петнадесет дни.
Голяма Богородица е ден, който има отношение към благото на домашните животни. Съществува обичай да се захранва добитъкът с кравайчета за здраве. На места, в близост до параклиси, черковища, манастири и оброчища, родопски овчари варят мляко и раздават на хората за здраве на стадата. Пак в този край, в някои села, когато се коли агне за Богородица, вътрешностите му се заравят в дупка в земята, встрани от двора, а дясната му плешка се носи в църквата като дар.
В Тракия и в някои родопски селища (Вълче поле, Мало градище) Светицата е патрон на пчеларите. Раздава се мед между близки и съседи.
Строго е забранено да се работи.
Благословията й е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет.
Нека почетем този голям празник с въздържание от работа, както традицията повелява и да притихнем в молитвена благодарност. На слука и здраве да е! Честити да са имениците!
Изображение: Стенопис „Успение Богородично“ от параклис „Св. Архангел Михаил“ в село Малево, област Смолян. Източник: РЕМ Пловдив