Стенопис „Успение Богородично“ от параклис „Св. Архангел Михаил“ в село Малево, област Смолян. Източник: РЕМ Пловдив

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Успение Богородично (Голяма Богородица)

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 15 август честваме Успение Богородично. В народната традиция той е популярен като Голяма Богородица, Старата Богройца, Голяма черква.

Това е най-големият празник, свързан със светия образ на Богородица, предшестван от двуседмичен пост. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка напуска земния живот. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Когато Мария е била предизвестена от Архангел Гавраил за предстоящия й земен край, пожелала да се срещне с Христовите ученици. Иконографски този момент е изобразяван чрез Светите апостоли, наредени около мъртвото тяло на Божията майка.

В църквата при Богородичната икона се палят големи свещи и се подаряват ръчно изработени кърпи, престилки, чорапи, постелки и пари. Като дар в храма се носят и първите набрани плодове – грозде, дини, пъпеши, мед, погача от новата житна реколта. Раздавката е и за живите, и за мъртвите.

Това е денят, в който Църквата почита своите ктитори (дарители).

Голяма Богородица е ден на предела между лятото и есента. Този женски празник се чества като семеен, родов, личен и общоселски. Дава се курбан, предимно от едро женско животно. Трапези се разпъват край лековити води, параклиси, църкви, манастири, сакрални места.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: