Староверци

РЕМ Пловдив разказва за празниците: Секновение

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Текстът на Регионален етнографски музей Пловдив се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РЕМ Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 29 август в християнския календар от края на ІІІ и началото на ІV век се чества Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител. Според Библията, самият Христос нарича Св. Йоан най-големият от всички пророци.  Неговата мисия била да проправи пътя на Божия син, да казва безпристрастно истината, въпреки обстоятелствата. Така  светецът намира и смъртта си.  Св. Йоан бива обезглавен по заповед на Царица Иродиада, тъй като не се поколебал да изобличи развода на царя, последван от женитба с братовата му жена.

Народът нарича този празник с различни имена – Секновение, Обсечен(и)е,  Отсичане главата на Йоан Кръстител, Църн Св. Йоан, по Родопите е известен като Иван обсечен или Иванова глава.  Някъде го наричат още и Иван Коприван, поради преданието, че отрязаната му глава била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове станали още по-червени. Червеното е цветът на пролятата кръв, изкуплението, тя е едно от евхаристичните тайнства и заема централно място в християнските представи.

Икона на Свети Йоан Кръстител – Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

 В българската традиционна култура на Секновение се спазва строг пост, забранява се пиенето и яденето на храни с червен цвят, заради невинно пролятата кръв на светеца.

 В народните представи на този ден „се секват денят и нощта“, т. е. изравняват се по времетраене. Налице е вечната борба между добро и зло, светло и тъмно: от християнска гледна точка царица Иродиада (злото) нарушава закона и убива този, който ù се противопоставя – Св. Йоан Кръстител (доброто), а в народните вярвания денят (светлината) и нощта (тъмнината) стават равни и борбата между тях започва отначало в един вечен кръговрат.

Вярва се, че от 29 август студът наближава, а водата се „секва“ и затова никой не се къпе в реките. Това е времето, когато змии, гущери и други влечуги, както и вили, самовили, змейове, змеици и други подобни митични същества се прибират в своите зимовища накрай света, в пещерата на змийския цар и остават там чак до Благовец.

Секновение се смята за „лош“, „тежък“, „хаталия“ ден. Затова не се работи, не се начева нова дейност, не се тръгва на път. На отделни места съществуват забрани относно конкретни трудови дейности.

В Родопите жените не ползват остри предмети и сечива, за да не се порежат. В Ловешко има поверие, че „ако човек се нарани, раната няма да зарасне“, затова не се реже с нож.

Следи се  кога през седмицата се пада празникът и през цялата година на този ден нищо не се шие.  Във Велес, Македонско, в който ден се падне Църният Йован, после през годината не се крои никаква дреха, защото ако човек я облече ще има смърт в дома.

В Асеновградско се отслужва литургия срещу главоболие, а в Ловешко не си мият главите против треска.

 Секновение е денят, когато християните отдават почит към кончината на Св. Йоан Кръстител, а народните поверия са свързани с идеята за здраве и благополучиe.

 Наслука да е!

Изображение: икона на Свети Йоан Кръстител – Исторически музей Самоков. Публикувана в: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден
РЕМ Пловдив: Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Св. св. Константин и Елена
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Спасовден
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Илинден
РЕМ Пловдив разказва за празниците: Успение Богородично (Голяма Богородица)

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено