Свети мъченик Георги Нови Софийски загинал на 11 февруари 1515 г. в София. Именно на този ден в календара го почита и православната църква. Градът на мъченическата му смърт останал и в името му. Георги е роден през 1497 г. в Кратово – град в североизточната част на днешна Република Северна Македония, на около 160-180 км от София по днешните пътища. Георги умира само на 18-годишна възраст. За него житиеписецът му Поп Пейо казва:

Този свети мъченик беше тогава на 18 години, тънък и висок на ръст, с продълговато лице, възрус, с вежди, издигнати и гъсти, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Беше смирен по нрав, мълчалив и кротък, и украсен с всякакви добродетелни дела. Всички изпреварваше с поклона си и всеки свой познат наричаше „господин“. Никога не се смееше неразумно, нито пък излезе някога скверна дума из устата му, нито се похвали с нещо, нито завидя някому за нещо.

Още в Кратово Георги се изучава на златарски занаят. След смъртта на родителите си се заселва в София и живее в дома на свещеника Пейо, който по-късно написва житието му. Там пише: “ След като остана сирак по баща и понеже беше толкова красив в разцвета на младостта си, че нямаше друг подобен на него по хубост в оня град, уплаши се да не го вземат насила и да го въведат в двореца на турския султан, затова остави родния си град и дойде в Сердика (София), където живееше в двора на един от градските свещеници, като придобиваше добродетел след добродетел!“. Мъченическата му история започва с желанието на местните турци от София да го накарат да приеме исляма, но Георги отказва. Тогава той е заловен и изправен пред турски съд, където отново защитава християнската си вяра. Поп Пейо предава полемиката за вярата с турския съдия и обричането на смърт на Георги като евангелската сцена на Христос с Пилат Понтийски. Софийският съдия не открива вина у Георги, но множеството иска смърт чрез изгаряне:

Съдията като видя, че няма да успее, а само по-голям смут се получава, рече на блажения:
– Признай, Георги, което свидетелстват против тебе тия!
А той рече:
– Каквото казах, казах! Няма да намериш лъжа в устата ми!
Тогава съдията рече:
– Аз ще вярвам повече на множеството, нежели на тебе единия! И понеже не се отричаш от Христос, ти заслужаваш смърт!
А на агарянския народ, който гледаше към него рече:
– Неговият грях нека бъде върху вас и върху душите ви! Правете с него каквото щете!

(„Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.“, Матей 27:24).

Турците палят голяма клада и бутат в нея Георги. Три пъти го вадят от огъня, за да го увещават: „Послушай ни, отречи се от Христа днес пред нас и изпълни волята ни! Даровете, които ти обещаваме, ще ти ги дадем всичките. А после, ако ти е угодно да живееш с нас по нашия закон, ще останеш. Ако ли не, султановата земя е широка, пък има и много други царства ­ иди с мир където искаш, и изпълни волята си! Сега само пощади своята младост и не погубвай себе си безумно! „. Но Георги отказва. Когато огънят прогорява връзките на ръцете му, Георги се прекръства и извиква с глас своите последни думи: „Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си!“. Това са и последните думи на Исус според евангелиста Лука: „Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си.“ (Лука 23:46). Георги обаче не издъхва от огъня на кладата. Поп Пейо пише в житието му:

Като чуха това [последните думи на Георги] мъчителите, един от тях взе голямо дърво, удари светеца по главата и той предаде на Бога духа си на 11 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.

Местните християни молят да получат тялото на Георги и да го погребат. Съдията разрешава, но събралото се множество не отстъпва и продължава да подклажда огъня, за да го изгори напълно. Но светецът остава цял и невредим. Множеството решава: „Този поп очаква да вземе тялото и да го прослави като свято. Но ние нека да го горим до сутринта и ако не изгори, да го отнесем и да го хвърлим в някой тъмен ров!“

В полунощ всички вече спят. Местен християнин взема тялото на светеца от огъня, слага го във вретище (голяма торба, чувал, наметало от калчищен плат) и го отнася при градски свещеник на име Йоан. „Иоан с радост го взе, постави го на рамо и го отнесе в своята църква,“ пише поп Пейо. На сутринта софийските свещеници се чудят дали да го погребат тайно или тържествено. Решават да се допитат отново до турския съдия. Отива при съдията един от свещениците и му казва: „Знай, о, съдия, че като станах тази сутрин и като влязох по обичая си в църквата, ето че посред църквата намерих Георги! Какво заповядваш да правя с него сега?“ Съдията остава почуден: „Да знаете, че е свят. Защото ми разказаха ония, които тази нощ го гориха: „Всички ние седяхме и трупахме дърва върху му, когато внезапно стана невидим.“ И дава разрешение мъченическото тяло да бъде погребано тържествено:

…и се събра всичкият клир с митрополит Панкратий и с християните, и погребаха с подобаващи песни светото тяло на мъченика в църквата „Света великомъченица Марина“, която тогава беше митрополитска катедрала.

Църквата „Св. Марина“ се е намирала в сегашния двор на Софийската Митрополия на централната столична улица „Калоян“ 7. В „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ Стефан Герлах пише за престоя си в София през 1578 г.: „Главната му черква [на софийския митрополит] е „Св. Марина“, засводена и цялата изрисувана, иконите са подновени. При вратата на олтара в един ковчег лежи тялото на Св. Стефан, който е бил български цар и трябвало да стане монах. Ръцете му са открити, но лицето и останалата част от тялото са покрити. На гърдите му е поставена паничка, в която хората, които го гледат, оставят аспри. До нея гори свещ. В тази черква има българско училище.“ Герлах има предвид мощите на сръбския крал Стефан Милутин, които след това се съхраняват в църквата „Света Неделя“ (носила по тази причина и името „Св. Крал“). Според Константин Иречек „Св. Марина“ била срината от земетресение. Най-вероятно става дума за силното земетресение от 1585 г., защото църквата повече не се споменава в историческите извори.

Поп Пейо разказва, че мощите на св. Георги Софийски Нови са били изнасяни през църквата „Св. Марина“ за поклонение:

…светецът се яви насън на един от клириците в тази църква, като заповяда да изнесат тялото му от земята ­ и това не веднъж, а много пъти. Той съобщи това на свещениците. Така бяха изнесени мощите му от гроба и положени в храма и неизречено раздаваха божествени благоволения на всички пристъпващи с вяра за слава Божия.

Още през първата половина на 16 век мощите на Георги Софийски Нови са били извадени от гроба, поставени в ковчег и пренасяни в градските църкви. През 1578 г. Стефан Герлах казва, че в София имало 12 църкви. Според Ат. Иширков и Е. Спространов в началото на 20 век сандъче с мощите на св. Георги Софийски Нови се е пазело в църквата „Св. Георги“ (Ротондата – единствената запазена до покрив постройка в София от римската епоха). В църквата се служело само в деня на св. Георги Нови – 11 февруари и 26 май. Втората дата обаче не е свързана със св. Георги Софийски Нови, а с друг от софийските светци – Георги Най-нови Софийски. В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на св. Георги Нови, изработена през 1593 г. със средствата на Теофана от с. Кремиковци, по-късно обновена от софийския златар Христо Димитров. Спространов разказва, че на деня, в който се празнува св. Георги Нови, хората вярвали, че кръвта на светеца излиза по стените на църквата „Св. Георги“ и по улици около Кафене баши („Солунска“), през която го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве. Днес мощите на свети Георги Софийски Нови са в неизвестност, само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир “Св. Богородица” край София.

Източници: pravoslavieto.com, Софийска Света Митрополия, pravoslavie.bg

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.