На 10 февруари православната църква отбелязва св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, а според народните вярвания празникът се нарича Чуминден. Св. Харалампий се тачи като целител и пазител на здравето от всички болести. Денят се чества и като празник на пчеларите.
Според църковното предание св. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, където е влиятелен епископ. На почти 100-годишна възраст римският император Септимий Север го подлага на 13-годишни мъки, но той е непоколебим, а вярата му лекува всички рани. Преди да издъхне, мъченикът моли Господ да даде телесно здраве и душевно спасение на всички човеци.
Народът почита св. Харалампий като целител и пазител на здравето от всички болести. Смята се, че той пази хората от чумата и в иконописта често е зографисан как я държи затворена в стъкленица. Затова в народния календар денят на св. Харалампий се нарича още Чуминден и се смята за край на зимните празници – на Атанасовден, 18 януари, св. Атанас вече е тръгнал за лято. От този ден може да се обработва земята, защото тя се затопля.
В народната представа чумата е стара, грозна, рошава, зла жена, която ходи с тефтер и по списъка в него мори хората. Понякога тя води със себе си малко мръсно дете. За да се омилостиви или улиса и да забрави за какво е тръгнала, при епидемии на края на селото се оставя питка с мед, шише вино, сапун, нова кърпа, гребен и вода – да измие себе си и детето, да се вчеше, да хапне сладка пита, и да отмине селото, без да причинява смърт. Св. Харалампий хваща и оковава чумата, затова празникът му е много уважаван.
Поверието гласи, че за да се предпазят от болести, на този ден сутрин рано се премитат къщата и двора, след което се готвят гозбите. Не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Жените месят обреден хляб и носят мед в църквата да бъде осветен на специална литургия. С този мед се маже питата, чупи се за здраве и се раздава на домашните и съседите. Осветеният мед се пази като лекарство срещу шарка и други болести до следващата година.
Бележка на редакцията: Колажът е публикуван в „Стародумци“. Изображение: Фреска на Чумата, вързана от свети Харалампий, от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресонче, днес в Северна Македония, автор: Дичо Зограф, български иконописец от 19 век, източник: Wikipedia . В статията е използвана информация от Етнографски музей на открито „Етър“.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
