На 5 ноември 1903 г. в китното балканско село Боженци,  Габровско, в семейството на търговец, е роден Цанко – най-малкото, дванадесетото дете на Тота и Деню Лазарови. Завършва прогимназиалното си образование в Габрово, след което учи в Търговската гимназия в Свищов.

Поради участието си в ученическите стачки по това време е изключен в последната година преди завършване на образованието си в Свищов.

По предложение на населението в с. Боженци, имайки предвид таланта му на добър певец и оратор, той завършва курс за свещеници в Черепишкия манастир.

За да го ръкоположат за свещеник, трябва да е женен. На 5 май 1925 г. се оженва за Дона Иванова Лазарова (по баща Колева), дъщеря на кмета в с. Боженци по това време – Иван Колев Стоянов.

През май 1926 г. получава своя сан и е назначен за енорийски свещеник при църква „Св. Пророк Илия“ в с. Боженци, като му е дадено духовното име СТЕФАН.

Свещеник Стефан Денев Лазаров служи с голяма всеотдайност. На великолепния му глас, достоен за храм „Александър Невски“ в София и на прекрасното му слово идват да се наслаждават в с. Боженци много хора от околните села и Габрово, както и габровските първенци. Проповедите му по време на служба са кратки, но съдържателни. Той е миротворец между миряните и събратята си до последния си дъх. Такъв си го спомнят и до днес останалите живи негови съвременници.

Освен това свещ. Стефан Денев Лазаров е и виден общественик. Едновременно с духовните ангажименти в църквата е и учител, служител в местното училище, счетоводител в селското читалище,  което се е помещавало на първия етаж в училището. Преподава немски език и вероучение.  Изнася много религиозни беседи сред младежите от село Боженци и околните села. Помага на учителите, като обикаля по околните села да събира деца, които да учат и живеят в пансиона на селото. Само няколко години след ръкополагането му, под негово ръководство се изгражда камбанария на църквата на село Боженци.

Благодарение на приятелството му с ръководни хора и влиятелни личности, той допринася за прокарването на електричество в с. Боженци. Божанкалията Петър Савеков гледа с недоверие на идеята и казва, че ще си обръсне мустака, ако в с. Боженци светне електрическа крушка. Когато светнала първата крушка, дядо ми „опрощава мустака“ на бай Петър Савека, но той не си прокарва ток до края на живота си… Едновременно със свещеническата служба доста дълги години той работи като председател на Групов търговски амбулантен съюз „България“ и като председател на контролната комисия в РКС Габрово.

Ценен и уважаван от Великотърновския митрополит Софроний, през 1940 г. свещеник Стефан Денев е изпратен в Добруджа – Шабла за 1-2 години, където наред със служебните си задължения участва като член на комисията по прехвърляне на населението от Северна в Южна Добруджа.

През 1941-1942 г. е командирован като архиерейски наместник във Враня, Моравско, Сърбия.

Обича да помага на нуждаещите се и изпаднали в беда  – безвъзмездно, просто се раздава на хората. През 1943 г. интернират седем комунисти от с. Жълтеш и с. Бичкинята (сега квартал на Габрово) на принудителна работа в Демир Хисар, Гърция – Кольо Дачев, Васил Колев, Димитър Серафимов, Попов (баща на председателя на Окръжен народен съвет в Габрово през 80-те години Генчо Попов) и др. Предвид тежките условия на работа и лошата храна, те търсят начин да се освободят и изпращат съпругите си да се свържат с отец Стефан Денев от с. Боженци – с надеждата, че след като му обяснят действителното положение, той може да направи нещо за тяхното освобождаване. Той дава съгласието си и отива при  полк. Серафимов – началник на Военното окръжие в Русе, който поема ангажимент и ги освобождава. Това му навлича много неприятности  след това – арест, разпити, опит за убийство. Години по-късно габровските комунисти искат да му се отблагодарят и го карат да подаде молба, за да му бъде отпусната „народна пенсия“, но той отказва. Сред техните среди го наричат „нашия поп“.

По време на бригадирското движение участва в свещеническите бригади за изграждането на Димитровград през 1947 и 1949 г. и на жп линията Ловеч – Троян през 1948 г. Трябва да се отбележи, че четите на свещениците са давали 180 – 200% производителност, в сравнение с четите на останалите бригадири. Бригадирът Стефан Денев Лазаров е получил званието „Ударник“. Знаменосец е по времето и на двете бригади.

Свещеник Стефан Денев се отличава с примерен живот и всеотдайно служение на Бог, за което след 25-годишна служба в с. Боженци през 1951 г. получава като награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник.

През периода 1958 – 1959 г. работи като ръководител на синодалната работилница за тамян в Девическия манастир „Свето Благовещение“ в Габрово, където в една от килиите е отсядал Васил Левски.Същата е била превърната в скромен музей. Но през лятото на 1959 г., въпреки изричната забрана за  разрушаването и събарянето на Светата обител (обявена за паметник на културата съгласно Постановление №1608 от 1951 г. на Министерски съвет от специално назначената министерска комисия), Девическият манастир в Габрово е съборен, а тамянджийницата е зарита, въпреки протестите на по-будните габровци. Новата история на България не помни друго подобно безчинство, въпреки забраните на НИПК. Това е позор върху лицето на Габрово и българската православна вяра и духовност…

След 1959 г. протойерей Стефан Денев е бил свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр.Трявна, където работи всеотдайно и прави не малко за запазване на религиозния мироглед на вярващите в града.

През 1961 г. е свещеник в църквата на габровското село Враниловци, където в студ и пек обикаля цялата енория – околните села Райновци, Стоевци, Новаковци, Михаиловци, Михайловци и др.

Поради разногласия между тогавашния архиерейски наместник Иван Тодоров и свещениците от Габрово, половината от тях биват изпратени в други градове. През 1965 г. със заповед на митрополит Стефан протойерей Стефан Денев постъпва в църква „Света Троица“ в Габрово, където негов събрат е архиерейски наместник Иван Тодоров.

Тъй като по времето на социализма църквата не беше на полагащото й се достойно място в обществото и народът беше държан встрани от църковните празници и обреди, се извършваха много тайни венчавки и кръщавки дори на личности, участвали по това време в управлението на страната.

Няколко години преди смъртта си, прот. Стефан Денев Лазаров получава офикията ставрофорен свещеноиконом. От 1 март 1977 г. до внезапната си смърт на 23 юни 1977 г. служи в църквата в габровския квартал Априлово (днес квартал Новата махала) заедно с отец Павел.

Дядо ми беше необикновен човек – честен, морален, достоен за уважение. С лекота общуваше с бедни и богати, с по-ниско образованите от него и с хората от властта. Затова имаше много приятели. Беше много чувствителен. Не вярвам да има други свещеници, които се радват и плачат заедно с енориашите си. А той беше такъв. В днешно време такива хора се срещат много рядко. Беше строг, но справедлив. Обичаше много семейството си и държеше както на възпитанието, така и на образованието ни. Много обичаше хората, които се учеха и развиваха. Беше много предвидлив и далновиден.

За живота имаше една фраза, която ми напомняше често още от малка, за да не се задълбочавам толкова в борбата си с житейските несгоди: „Правдата е на дъното на морето. Спуснеш ли се да я търсиш, можеш да се удавиш“. Мъдри слова и толкова болезнено верни… Отдавна имах възможност да ги проумея, но така и не успях да свикна да се примирявам с неправдите – явно нося бунтарския дух на моя дядо и може би, за щастие…

На опелото на дядо ми дойдоха двадесет и седем свещеника от цяла България и всички, които го уважаваха и обичаха. Имаше и такива, които изказваха съболезнования дълго след погребението му, тъй като не са имали възможност да го изпратят в последния му земен път…

Ставрофорен свещеноиконом Стефан Денев Лазаров – нашият грижовен баща и дядо, посвети живота си и в служба Бог, семейството си  и на обществото, което го обичаше, и го запомни като „Боженския“ поп…

За нас, неговите син, дъщеря, внуци и правнуци той ще остане един светъл пример за живот, човещина, честност, скромност, доброта и родолюбие, към които ние също се стремим, макар и да не можем да достигнем онази висотата, която той постигна в своя кратък житейски път…

Последният събрат на дядо ми, отец Павел, написа за него следното стихотворение:

В ПАМЕТ на Свещеноиконом Стефан Денев Лазаров

Времето все лети. Три години стана
откак сме без тебе, покойнико любим…
Но мъка не стихва, в сърцето е рана…
От мил по-мил ставаш, скъп, непрежалим…

Като Христов пастир ти пример беше,
стадото опасе докрай, до конец.
В службата църковна от Вяра гореше,
молеше за всички нетленен венец.

За нас ласка беше всяка твоя дума,
сърцето ти беше топло и голямо,
чувствително много, нежно като струна…
Но, уви! – Угасна, три годин е нямо…

С думи, с дела и с мъдри съвети
със ПАТОС градеше винаги и безспир,
в сърцата светило със сила да свети
към дела Христови, към Правда и Мир.

А ГЛАСА ТИ СЛАДЪК – БЕ СИЛА ГОЛЯМА!
Всеки щом го чуе слуша и внимава –
като него втори наоколо няма; –
сърцата да трогва и да ги пленява!

В пътя си житейски среща много бури, 
но като истински верен воин Х Р И С Т О В
кръста си тежък в сърцето си тури
и понесе с Вяра, Надежда и Любов!

Твоят живот беше градина прекрасна,
засадена с цветя в света най-красиви, 
тез цветя набрани във зората ясна
и скрити в сърцата са спомени живи.

В тез спомени ценни, от теб преживяни
със нас – твойте близки и познати мили
смъртта да понедем със по-леки рани,
от тях всички черпим утеха и сили.

ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТВОЙТА ПАМЕТ ВЕЧНА!
НА БОГА СЕ МОЛИМ ОТ ДУША И СЪРЦЕ,
ДУХА ТИ ДА ВСЕЛИ В ЖИЗЪН БЕЗКОНЕЧНА
ТАМ, ДЕТО ГРЕЕ Х Р И С Т О В О Т О  Л И Ц Е!

кв. Априлово, Габрово
15.02.1980 г.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.