Снимката е подарена на дядо по случай имения му ден на 06.I.1934г. от свещ. Христо поп Серафимов от с. Бичкиня, днес квартал на гр.Габрово. Дядо ми е свещ. Стефан Денев Лазаров, третият отляво надясно. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

Боженският поп: ставрофорен свещеноиконом Стефан Денев Лазаров

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

На 5 ноември 1903 г. в китното балканско село Боженци,  Габровско, в семейството на търговец, е роден Цанко – най-малкото, дванадесетото дете на Тота и Деню Лазарови. Завършва прогимназиалното си образование в Габрово, след което учи в Търговската гимназия в Свищов.

На снимката от 1904/1905 г. е прабаба ми Тота Минева Денева с децата си. Родена е в с. Цвятковци през 1860 г., женена в с. Боженци за Деню Лазаров Колев, от когото има 12 деца. Дядо ми – свещ. Стефан Денев Лазаров със светското име Цанко е дванадесетият и е най-малкият и на тази снимка. Баба Тота, която е роднина на Пенчо Семов, умира на 3 ноември 1945 г. на 83 години. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева
Цанко Лазаров (седналия най-отпред със светлия костюм) като ученик в Търговската гимназия в Свищов, около 1922 г. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

Поради участието си в ученическите стачки по това време е изключен в последната година преди завършване на образованието си в Свищов.

По предложение на населението в с. Боженци, имайки предвид таланта му на добър певец и оратор, той завършва курс за свещеници в Черепишкия манастир.

Цанко (Стефан) Лазаров (на третия ред, вторият отляво надясно) в курс за свещеници в Черепишки манастир, 1925 г. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева
Цанко (Стефан) Лазаров (най-вдясно) от времето, когато е в курса за свещеници в Черепишкия манастир. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

За да го ръкоположат за свещеник, трябва да е женен. На 5 май 1925 г. се оженва за Дона Иванова Лазарова (по баща Колева), дъщеря на кмета в с. Боженци по това време – Иван Колев Стоянов.

През май 1926 г. получава своя сан и е назначен за енорийски свещеник при църква „Св. Пророк Илия“ в с. Боженци, като му е дадено духовното име СТЕФАН.

Свещеник Стефан Денев Лазаров от с. Боженци, 1928 г. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

Свещеник Стефан Денев Лазаров служи с голяма всеотдайност. На великолепния му глас, достоен за храм „Александър Невски“ в София и на прекрасното му слово идват да се наслаждават в с. Боженци много хора от околните села и Габрово, както и габровските първенци. Проповедите му по време на служба са кратки, но съдържателни. Той е миротворец между миряните и събратята си до последния си дъх. Такъв си го спомнят и до днес останалите живи негови съвременници.

Пикник на фамилията на свещ. Стефан Денев Лазаров в с. Боженци през 1933/1934 г. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

Освен това свещ. Стефан Денев Лазаров е и виден общественик. Едновременно с духовните ангажименти в църквата е и учител, служител в местното училище, счетоводител в селското читалище,  което се е помещавало на първия етаж в училището. Преподава немски език и вероучение.  Изнася много религиозни беседи сред младежите от село Боженци и околните села. Помага на учителите, като обикаля по околните села да събира деца, които да учат и живеят в пансиона на селото. Само няколко години след ръкополагането му, под негово ръководство се изгражда камбанария на църквата на село Боженци.

Свещ. Стефан Денев Лазаров при Паметника на свободата на Шипка, втората половина на 1930-те. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева
Снимката е подарена на дядо по случай имения му ден на 06.I.1934г. от свещ. Христо поп Серафимов от с. Бичкиня, днес квартал на гр.Габрово. Дядо ми е свещ. Стефан Денев Лазаров, третият отляво надясно. Източник: семеен архив, Румяна Марокова-Косева

Благодарение на приятелството му с ръководни хора и влиятелни личности, той допринася за прокарването на електричество в с. Боженци. Божанкалията Петър Савеков гледа с недоверие на идеята и казва, че ще си обръсне мустака, ако в с. Боженци светне електрическа крушка. Когато светнала първата крушка, дядо ми „опрощава мустака“ на бай Петър Савека, но той не си прокарва ток до края на живота си… Едновременно със свещеническата служба доста дълги години той работи като председател на Групов търговски амбулантен съюз „България“ и като председател на контролната комисия в РКС Габрово.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: