Стародумци

У горуту вуци вию: за говора на най-западните българи

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  •  
  •  

Трънският е един от най-своеобразните и колоритни български говори. Макар трънчани да са едни от най-големите патриоти, говорът им е слабо познат и често се отъждествява със сръбски. Така например в село Кладница, което е в община Перник, се разказва, че след Сръбско-българската война в селото се заселват седем български рода от Знеполско, наричани от местното население „сърби“. Те слагат началото на село Сръбски Самоков. При строежа на язовир „Студена“ населението на Сръбски Самоков е разселено по околните села.

Трънският е част от крайните западни български говори. У нас тези говори заемат компактна  ивица покрай сръбската граница: кюстендилското Краище, Знеполе и Граово в област Перник, Драгоман, Сливница, Белоградчишко. Разпространени са и в Северна Македония – Кумановско и Тетовско. По-голямата част от тях сега се намират на територията на Сърбия. Макар съвременните сръбски лингвисти да настояват, че „торлашките“ говори са част от сръбския език, те признават, че „много рано, още през средновековието, са поели пътя на самостоятелно развитие, затова не приличат на другите сръбски диалекти“.

Граничните области са ту под българска, ту под сръбска власт до XV в., a след това до ХІХ век образуват политическа, административна и икономическа цялост в Османската империя.

Отпадането на територии от българското езиково землище става на няколко етапа. През 1833 г. султански хатишериф предава на Сръбското княжество земи от Видинския пашалък: Неготин, Зайчар, Гургусовец. Името на последния град е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

Срещу несправедливостите при прилагането на Гюлханския хатишериф избухва известното Нишко въстание от 1841 г. Във френски, австрийски и  руски източници  изрично се посочва въстание на българското население.

По силата на Берлинския договор на Сърбия са дадени Враня, Лесковец, Ниш и Пирот. Значителна част от пиротското население се изселва в съседния, останал в България Цариброд.

Призрен  е разположен на североизточните склонове на Шар планина. Градът е бил седалище на  Призренската епископия към Охридската българска архиепископия. В резултат на  Балканските войни градът е завладян от Сърбия. След Косовската война голяма част от християнското население се изселва и носителите на призренския говор намаляват. Сега в Косово запазват българската си реч само  мюсюлманите-горани, които наричат говора си „нашински“.

След Ньойския договор от 1920 г. от България са откъснати редица земи от Кюстендилско, Трънско и Видинско. В пределите на Сърбия остават Босилеград и Цариброд, преименуван по-късно в Димитровград в чест на Георги Димитров.

В преходните говори липсват най-важните звукови характеристики на сръбския език. Това на първо място е музикалното ударение, което никога не пада на последната сричка (ср. дънъ̀с, срб. да̀нас). Отсъстват и меките ч’ и дж’ , белязани с буквите  ћ и ђ – лискье, грозгье или  лисье, грозье, срб. лишће, грожђе (листа, грозде). Също като в другите български говори, характерен звук е Ъ: тънък (срб. танак). От друга страна, на мястото на голямата носовка ѫ стои У, а не Ъ: (Да су живи предни зуби!)

В граматиката на преходните говори преобладава аналитичния начин на изразяване. На многобройните сръбски косвени падежи отговаря една-единствена падежна форма – старият винителен падеж: Я стадо куде врата, а искочи на нашега Петра майка му,  Полякът òткара нашуту кобилу, Бабата закла петлатога. Както личи от примерите, употребява се определителен член, който също се скланя. В старите говори съществува троен член, подобно на родопските и македонските говори: селово (близкото село), селоно (далечното село), селото (неутрално).

Преходните говори имат и собствени особености. Ако на книжовен български се приказва, а на сръбски се прића, в различните преходни говори се орати, вреви или зборуе. Характерна черта е липсата на звуците /х/ и /ф/. /Х/ се изпуска, а /ф/ се заменя обикновено с /в/ – венер, тевтер.

Когато се снима филмът „Зона Замфирова“ на нишки диалект, много сръбски зрители се оплакват, че без субтитри филмът почти не се разбира. В съвременна Сърбия е разпространено мнението, че торлашките говори са „искључиво језик простака“. Затова жителите на Пирот, Леско̀въц или Враня, които в ежедневието говорят на диалект, с външни хора предпочитат да общуват на стандартен сръбски. В България съществуват интернет-групи, в които  западните говори получават писмена фиксация. В тези групи има участници и от другата страна на границата. Съобщенията, които публикуват, често са на диалект:

Дънъска ме теше згази кола. Пишман шавиорка, не гледа у зъркалото, връча надзадън, арно дека циганье се уока̀ше , та съпре. 
Днес щеше да ме сгази кола. Пишман шофьорка, не гледа в огледалото, връща на заден, добре че циганите се развикаха та спря.

Бележка на редакцията: В статията е използвана стара картичка на град Трън от 1911 г., публикувана в статията за града в Уикипедия, източник на снимката: Държавна агенция „Архиви“.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено