Картинка от град Трън, 1911 г. Източник: Уикипедия, снимката е от Държавна агенция "Архиви"

У горуту вуци вию: за говора на най-западните българи

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Трънският е един от най-своеобразните и колоритни български говори. Макар трънчани да са едни от най-големите патриоти, говорът им е слабо познат и често се отъждествява със сръбски. Така например в село Кладница, което е в община Перник, се разказва, че след Сръбско-българската война в селото се заселват седем български рода от Знеполско, наричани от местното население „сърби“. Те слагат началото на село Сръбски Самоков. При строежа на язовир „Студена“ населението на Сръбски Самоков е разселено по околните села.

Трънският е част от крайните западни български говори. У нас тези говори заемат компактна  ивица покрай сръбската граница: кюстендилското Краище, Знеполе и Граово в област Перник, Драгоман, Сливница, Белоградчишко. Разпространени са и в Северна Македония – Кумановско и Тетовско. По-голямата част от тях сега се намират на територията на Сърбия. Макар съвременните сръбски лингвисти да настояват, че „торлашките“ говори са част от сръбския език, те признават, че „много рано, още през средновековието, са поели пътя на самостоятелно развитие, затова не приличат на другите сръбски диалекти“.

Граничните области са ту под българска, ту под сръбска власт до XV в., a след това до ХІХ век образуват политическа, административна и икономическа цялост в Османската империя.

Отпадането на територии от българското езиково землище става на няколко етапа. През 1833 г. султански хатишериф предава на Сръбското княжество земи от Видинския пашалък: Неготин, Зайчар, Гургусовец. Името на последния град е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

Срещу несправедливостите при прилагането на Гюлханския хатишериф избухва известното Нишко въстание от 1841 г. Във френски, австрийски и  руски източници  изрично се посочва въстание на българското население.

По силата на Берлинския договор на Сърбия са дадени Враня, Лесковец, Ниш и Пирот. Значителна част от пиротското население се изселва в съседния, останал в България Цариброд.

Призрен  е разположен на североизточните склонове на Шар планина. Градът е бил седалище на  Призренската епископия към Охридската българска архиепископия. В резултат на  Балканските войни градът е завладян от Сърбия. След Косовската война голяма част от християнското население се изселва и носителите на призренския говор намаляват. Сега в Косово запазват българската си реч само  мюсюлманите-горани, които наричат говора си „нашински“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: