Свети мъченик Георги Нови Софийски загинал на 11 февруари 1515 г. в София. Именно на този ден в календара го почита и православната църква. Градът на мъченическата му смърт останал и в името му. Георги е роден през 1497 г. в Кратово – град в североизточната част на днешна Република Северна Македония, на около 160-180 км от София по днешните пътища. Георги умира само на 18-годишна възраст. За него житиеписецът му Поп Пейо казва:
Този свети мъченик беше тогава на 18 години, тънък и висок на ръст, с продълговато лице, възрус, с вежди, издигнати и гъсти, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Беше смирен по нрав, мълчалив и кротък, и украсен с всякакви добродетелни дела. Всички изпреварваше с поклона си и всеки свой познат наричаше „господин“. Никога не се смееше неразумно, нито пък излезе някога скверна дума из устата му, нито се похвали с нещо, нито завидя някому за нещо.
Още в Кратово Георги се изучава на златарски занаят. След смъртта на родителите си се заселва в София и живее в дома на свещеника Пейо, който по-късно написва житието му. Там пише: “ След като остана сирак по баща и понеже беше толкова красив в разцвета на младостта си, че нямаше друг подобен на него по хубост в оня град, уплаши се да не го вземат насила и да го въведат в двореца на турския султан, затова остави родния си град и дойде в Сердика (София), където живееше в двора на един от градските свещеници, като придобиваше добродетел след добродетел!“. Мъченическата му история започва с желанието на местните турци от София да го накарат да приеме исляма, но Георги отказва. Тогава той е заловен и изправен пред турски съд, където отново защитава християнската си вяра. Поп Пейо предава полемиката за вярата с турския съдия и обричането на смърт на Георги като евангелската сцена на Христос с Пилат Понтийски. Софийският съдия не открива вина у Георги, но множеството иска смърт чрез изгаряне:
Съдията като видя, че няма да успее, а само по-голям смут се получава, рече на блажения:
– Признай, Георги, което свидетелстват против тебе тия!
А той рече:
– Каквото казах, казах! Няма да намериш лъжа в устата ми!
Тогава съдията рече:
– Аз ще вярвам повече на множеството, нежели на тебе единия! И понеже не се отричаш от Христос, ти заслужаваш смърт!
А на агарянския народ, който гледаше към него рече:
– Неговият грях нека бъде върху вас и върху душите ви! Правете с него каквото щете!
