Група  девойки в народни носии на букурещките българи - католици от селата  Попещ и Чопля, днес квартали на румънската столица, преселници от  Свищовско в началото на 19 век.  Източник: Photo album from Romania of the '40s in the archive, Klosterarchiv Einsiedeln. www.klosterarchiv.ch. Публикувано в българоезичната Фейсбук страница  Bulgarian national dress / Българска носия

„Ни йи той светиц, па да му се молиш“: Павликяните и техния говор

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

През 7 век в източните провинции на Византия се заражда павликянското учение. Според него светът е преизпълнен със зло и не може да е бил създаден от Всеблагия Бог. Следователно видимият земен свят е сътворен от зла сила.

От 8 век нататък ромеите нееднократно преселват павликяни в Тракия. Павликяните остават и след като земите на юг от Стара планина са присъединени към българското царство. От Тракия те се разселват и на север от Стара планина. В средата на 16 век францисканският мисионер Петър Солинат наброява 33 павликянски селища в централните райони на северна България – едно от тях е днешният град Павликени.

Процесът на привличане на павликяните към католическата църква продължава почти столетие. Католиците постигат успехи, защото между православните и павликяните съществува отдавнашен антагонизъм. Православието предава павликяните на анатема, както и онези „които ядат и пият с тях“. Католиците от своя страна допускат значителна свобода при спазването на новото вероизповедание и проявяват търпение към силните сектантски традиции. Католици станали жителите на Чипровци и на редица селища в Ловешко, Никополско и Свищовско.

В края на 17 век избухва Чипровското въстание, в което вземат участие католици и православни, без разлика на вярата. Въстанието е потушено жестоко, за един ден са избити няколко хиляди българи. Но властта подлага на особено гонение католиците, защото ги смята за австрийски шпиони.

Много бежанци търсят спасение в Мала Влахия, владяна тогава от Австрия. За разлика от крепостните селяни във Влашко, българите и в Османската империя били свободни хора, не се смятали за роби на никого и по свое желание отишли във Влашко, като искали  със свои пари да си купят земя, която да обработват. Не само че не получили собствена земя, но ги сполита ново бедствие – татарските набези и грабежи. Те били обирани така жестоко, че българите били оставени само по риза, а жените и без ризи тръгнали да бягат към градовете Брашов и Сибиу. Но трансилванските немци-лутерани заради католическата им вяра не ги пускали да пренощуват, ако не платят.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: