Стародумци

„Ни йи той светиц, па да му се молиш“: Павликяните и техния говор

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

През 7 век в източните провинции на Византия се заражда павликянското учение. Според него светът е преизпълнен със зло и не може да е бил създаден от Всеблагия Бог. Следователно видимият земен свят е сътворен от зла сила.

От 8 век нататък ромеите нееднократно преселват павликяни в Тракия. Павликяните остават и след като земите на юг от Стара планина са присъединени към българското царство. От Тракия те се разселват и на север от Стара планина. В средата на 16 век францисканският мисионер Петър Солинат наброява 33 павликянски селища в централните райони на северна България – едно от тях е днешният град Павликени.

Процесът на привличане на павликяните към католическата църква продължава почти столетие. Католиците постигат успехи, защото между православните и павликяните съществува отдавнашен антагонизъм. Православието предава павликяните на анатема, както и онези „които ядат и пият с тях“. Католиците от своя страна допускат значителна свобода при спазването на новото вероизповедание и проявяват търпение към силните сектантски традиции. Католици станали жителите на Чипровци и на редица селища в Ловешко, Никополско и Свищовско.

В края на 17 век избухва Чипровското въстание, в което вземат участие католици и православни, без разлика на вярата. Въстанието е потушено жестоко, за един ден са избити няколко хиляди българи. Но властта подлага на особено гонение католиците, защото ги смята за австрийски шпиони.

Много бежанци търсят спасение в Мала Влахия, владяна тогава от Австрия. За разлика от крепостните селяни във Влашко, българите и в Османската империя били свободни хора, не се смятали за роби на никого и по свое желание отишли във Влашко, като искали  със свои пари да си купят земя, която да обработват. Не само че не получили собствена земя, но ги сполита ново бедствие – татарските набези и грабежи. Те били обирани така жестоко, че българите били оставени само по риза, а жените и без ризи тръгнали да бягат към градовете Брашов и Сибиу. Но трансилванските немци-лутерани заради католическата им вяра не ги пускали да пренощуват, ако не платят.

Макар и католици, като спомен за старата си вяра българите продължават да се наричат „палкени“. Във Влашко палкените остават около 40 години. В края на 18 век в резултат на Австро-турската война Крайова и цялата Мала Влахия се връща под османско владичество.

Българите изпратили своя делегация в Темешвар. Темешварската управа им отпуска за заселване пустата местност Бешенов. Там получили безвъзмездно земя и освобождаване от данъци, като условие за ползването им е католическото вероизповедание. Поканата да се преселят по-навътре в тогавашната унгарска земя в Банат те приели с радост. След Бешенов се заселва и селището Винга, след тях и други села. Сега в румънския град Тимишоара има цял палкенски квартал.

След Освобождението на България банатски българи  изпращат в старата си родина делегация, за да проучи възможностите за евентуалното им завръщане. Една такава възможност се появява във връзка със Закона за населяване на ненаселените земи в България от 1880 г. Банатски българи се заселват в северозападна България в селата Махмудия (днес квартал на с. Бутан), Брегаре, Джурилово (сега Нивянин) и др., а други основават нови селища, като Асеново, Гостиля и Бърдарски геран. В последното село идват и банатски немци-католици, като двете общности в Бърдарски геран споделят редица сходни черти. Това на първо място е културната близост. Банатчаните  се отличават от околното българско население в редица сфери като кухнята, планировката на жилищата, обзавеждането (пухени възглавници и завивки), организацията на частните и обществените пространства, отличаващи се с ред и чистота и др.

Поради обособения и затворен живот  на павликяните в миналото, в говора им са се развили някои специфични черти. В пловдивския павликянски говор вместо стб. ѫ, ъ, ѧ, ь под ударение се изговаря гласна Ъ – гл’ъ̀дạм, м’ъ̀сọ; л’ъ̀снọ. Вместо стб. ѣ се изговаря  широко /ề/ като в родопските говори. Характерен е и преходът на /е/ и /o/ под ударение в /и/ и /у/: тѝбе (тебе), нѝго, дѝсет, взѝл (взел); стул (стол), нус, гул (гол), муй (мой), ул (вол), густ (гост), нуш (нощ).

В Банат палкенският говор развива допълнителни особености. Простите минали времена изчезват, остава само минало неопределено време (съм душъл и съм видềл). Редица думи развиват нови значения, непознати в  книжовния български, напр. светица – първоначално „икона“, впоследствие „картина, портрет“. Върху речника на банатчаните оказват влияние и съседните им народи. Унгарската  дума marha „добитък“ прониква като марва. Сръбските думи одмах „веднага“ и рђав „лош“ са заети като хома и хъргяв.  От немски идват паур (Bauer) „селянин“ и Фършанги (Fasching) – карнавалът преди Пепеляна сряда, след която започват постите. В наши дни го превеждат като Заговезни, а обичаите приличат на кукерски игри.

Банатският български език е кодифициран в средата на 19 век с изданието „Balgarskotu pravopisanj“. Доколкото /а/ без ударение винаги се редуцира в /ъ/, латинската буква А бележи именно Ъ. За чисто /а/ се използва удареното á.  Буквата i бележи етимологично /и/, произнасяно почти като /ы/. За И, произлязло от Е и произнасяно отворено, се използва ударено é ̀: „Maža se smejé, a žinata revé“  –  Мъжъ се смейѝ, а жинътъ реви. Банатската норма се използва в литературата, периодиката, църквата и медиите, а в периода 1860 – 1896 г. е основен език на преподаване в българските училища.

В наши дни младите банатчани в България все по-често говорят на стандартен български език. В Румъния на банатски български език се издават периодични  издания и книги, поддържат се блогове и интернет сайтове.

Изображение: Група девойки в народни носии на букурещките българи – католици от селата Попещ и Чопля, днес квартали на румънската столица, преселници от Свищовско в началото на 19 век. Източник: Photo album from Romania of the ’40s in the archive, Klosterarchiv Einsiedeln. www.klosterarchiv.ch. Публикувано в българоезичната Фейсбук страница Bulgarian national dress / Българска носия

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено