Сред всички старини, които събирах и записвах в моето село Горна Росица като ученик през 90-те години, бяха и рецепти от моята баба Мария Минчева. Записвах си ги в отделна тетрадка, както имах отделна тетрадка за народни песни или пък родови истории. Една от рецептите в тетрадката ми е за приготвянето на свинска мас. В селските домакинства тогава, благодарение на отглеждането на поне едно прасе, най-използваната мазнина за готвене беше не олиото, а свинската мас. Прасето беше от онези домашно отглеждани животни, от които старите българи използваха почти всичко – от ушите и краката се правеше пача, в червата се пълнеше луканка, дори четината се използваше за четки. Но сега думата е за сланината и как от нея не само ставаше мезе, но и се топеше на мас.Ето и рецептата от моята баба:
Мария Минчева (1929 – 2003). Снимка: Момчил Цонев
Използва се само свинска сланина без кожа и без вътрешна лой (мазнина). Сланината се нарязва (независимо дали на малки кубчета или големи късове) и се кисне във вода поне два дни. Периодично водата трябва да се сменя. След това сланината се слага в арания с поне 1-2 литра вода. Трябва постоянно да се бърка, докато ври, за да не загори.
Когато сланината почне да се топи и да образува бяла чорба, се слага 1 супена лъжица сода бикарбонат. Когато чорбата почне да се избистря, се слагат 2-3 необелени ябълки и 1 паница сварено прясно мляко. Към края на топенето, когато остатъците от сланината са станали на пръжки и маста е готова, може да се сложи и 1 чашка ракия. Към края огънят трябва да е по-слаб. Маста се прецежда и се слага в тенджера или в стъклени буркани.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Откъс от статията „Опълченец от Габровско пази револвера на Калитин“. Публикувана е за първи път във вестник „Габрово Днес“, бр. 17/ 6133, 2 март 2000 г. Авторът Момчил Цонев (създателят на „Сторник“) тогава е все още ученик в Национална Априловска гимназия в Габрово, но вече от няколко години събира родови истории, песни, диалектни думи, обичаи от своето село Горна Росица. Повече за историческите занимания на автора може да прочетете в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.
Един от многото тръгнали към върха на своята, на българската свобода е Райно Божанов, роден през 1849 г. в махала Стоевци, Габровско. Пребивавайки в Румъния като работник, той се записва в Българското Опълчение на 7 май 1877 г.
Своето бойно кръщение получава в боя при Стара Загора (19 юли 1877г.), когато се водят кръвопролитните битки за запазването на Самарското знаме в ръцете на съюзните сили на руските и български бойни части. Руският подполковник Калитин настъпва в отчаяна контраатака срещу многобройния противник. Турските части се насочват към знамето на българското опълчение. Убити и ранени са няколко знаменосеца. Подполковникът лично поема Самарското знаме, но пада от коня си, прострелян от противников куршум. Според разказите на вече стария Райно Божанов при убиването на подполк. Павел П. Калитин той взел револвера-барабанлия на командира на трета дружина и дълго след това го съхранявал като свещена реликва. Днес оръжието се съхранява в Историческия музей в гр. Севлиево.
Павел Калитин, командир на III дружина на Българското опълчение. Източник: Кисов С. И. „Из боевой и походной…“ 1877—1878. София, 1903. Публикувана в Wikipedia
Освен при Стара Загора опълченецът участва в Шипченския отряд, водил тежките сражения на 9 август 1877 г. и в защитата на стоманената батарея на 10 август 1877 г. В съзнанието му се запечатват свръхчовешките усилия на българското опълчение да удържи позициите си и години по-късно разказва на своите близки за борбата на живи и мъртви за свободата на един планински връх, който по-късно прераства в символ на изкуплението на българския народ от греха на робското самосъзнание.
По време на продължителното Шипченско стоене, Райно Божанов получава сериозни измръзвания на крайниците и през ноември 1877 г. е откаран за лечение във военна болница в Санкт Петербург. Уволнен е на 23 юни 1878 г.
Завърнал се в новоосвободена България, Райно Божанов се заселва в с. Божурлука, Свищовско, където престоява близо година и се завръща в родния край, като до края на живота си остава в село Дерелий (днес с. Горна Росица, община Севлиево).
Изживял най-бурните месеци от живота си по бойните полета на смъртта, вкусил горчивия залък на извоюваната с хиляди жертви свобода, останал жив, за да види Нова България, за която воюваха и загинаха и Левски, и Ботев, Райно Божанов умира на преклонна възраст на 8 февруари 1929 г.
Почетен гражданин на Габрово
С Решение № 218 от 24 септември 2020 г. Общински съвет – Габрово обявява за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Сред почетните граждани е и Райно Божанов. Защо тези опълченци получават толкова късно признание за героизма си? Ето и предисторията: На 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход. На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет на Габрово потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват обаче непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство. От тях 40 са от Габрово и габровските села.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
За поверията за баба Марта в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 19.06.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев
Баба Марта имала 11 братя, двама от които били по-големи от нея – Януари и Февруари. Те двамата й изпили виното и тя се разсърдила. Тогава тя си накъсала ризата на парцали, затова и през месец март вали сняг на парцали.
Сутринта преди изгрев на 1 март се слага нещо червено , за да се зарадва баба Марта. На ръката се слага мартеница от червен и бял конец, която се сваля, когато се види цъфнало плодно дръвче.
Има още една легенда, посветена на баба Марта. Било март месец и времето било хубаво, затова една овчарка решила да изпъди овцете си на паша. Друга бабичка я предупредила, че рано си изпъжда овцете, обаче овчарката отговорила: „Марта дойде. Марта жена и аз съм жена. Какво ще ми направи?“ Изкарала тя овцете на полето, обаче баба Марта се разсърдила, че овчарката рекла „какво ще ми направи?“. Станал толкова голям студ, че овцете и овчарката с хурката в ръка се вкаменили, така са останали на камъни и до ден днешен.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
За празнуването на Св. Силвестър в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 18.06.1998 и на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев
Св. Силвестър е християнски и народен празник, тачен на 2 януари (по стар стил 15 януари). В деня срещу Силивистри се събират комшийски мъже и избират „риначи“. Това се прави по махали в селата. Сутринта на 15 януари (Св. Силвестър по стар стил), преди изгрев, групата мъже тръгват по къщите, посещават добитъка, очистват оборите и нахранват животните. След това стопаните стоплят чайник с ракия и почерпват мъжете.
През деня, дори и вечерта на Силивистри, се правят махленски гости у една по-голяма къща, където се събират всички съседи и „риначите“. На трапезата има свинско месо, луканка, вино, ракия.
Празниците Св. Силвестър и Власовден (11 февруари) се празнуват в чест на вола. Черепите на вол или овен се закачат по оградите/ плетовете на къщите – против уроки.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
За поверията за Мръсните дни (Мръсниците) в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.
Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев
Мръсниците (известни и като Мръсни дни) са дните от Коледа (Рождество Христово) до Богоявление. В тези дни ходят таласъми и караконджули. Земята тогава е „на решето“. Не се правят седенки и тлъки.
През Мръсниците има много забрани – не се излиза навън вечерно време след залез слънце, не се мие и не се пере, не се замазва пода на къщата с гнила (глина), не се преде и тъче, не се извършва никаква работа с вълна и кълчища.
Не се пере и мие и хората не се къпят, тъй като водата не е кръстена, осветена (това става на Йордановден – Богоявление), а е мръсна. Ако трябва дете да се окъпе през Мръсници, във водата се слагат горящи въглени (най-често три на брой).
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Днес 8 декември се чества като студентски празник на студентите от всички български университети. Но датата е избрана заради първия български университет – Софийския, и по-специално заради неговия патрон Св. Климент Охридски. 8 декември е бил патронният празник на Софийския университет – деня, в който православната църква чества св. Климент Охридски. Поради промяната на календарите и съответно изместването на датите, днес църковният празник на свети Климент е на 25 ноември.
Денят на светите Седмочисленици 25 ноември е определен за празник на първото българско висше училище на заседание на Академичния съвет на 2 ноември 1902 г. По това време 25 ноември се чества като ден на св. Седмочисленици. Това са създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата братята Кирил и Методий и петима от техните ученици – Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Първото тържествено отбелязване на университетския празник е трябвало да се състои за 15-годишнината на висшето училище през 1903 г. Малко преди честването обаче избухва и е жестоко потушено Илинденско-Преображенското въстание за освобождението на македонските и тракийските българи. Към свободна България тръгват 30 000 бежанци. Не е време за празнуване. Затова юбилеят на Висшето училище протича скромно като обикновен годишен акт на 25 ноември 1903 г. в салона на читалище “Славянска беседа”.
За първи път текстът, че 25 ноември – ден на св. Климент Охридски, става патронен празник на Софийския университет, е записан в правилника на университета от 1905 г.
През 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар. Заради смяната на календара в България 31 март 1916 г. е последван от 14 април. Преминаването от един календар към друг налага и преизчисляване на датите. За събитията в България след 1 март 1900 г. се прави поправка в датите от 13 дни – добавят се 13 дни към датата по Юлианския календар (т.нар. стар стил), за да се получи датата по Григорианския календар (т.нар. нов стил). Патронният празник на университета също е преизчислен с 13 дни напред – вместо 25 ноември започва да се чества на 8 декември. Това е и началото на емблематичната днес за всички студенти дата 8 декември.
След политическите промени през 1944 г. честването на 8 декември е прекъснато. Патронният празник на Софийския университет е възстановен през 1962 г. По-тържествено се отбелязва през 1978 и 1988 г. – за 90-годишнината и 100-годишнината на висшето училище.
Така Софийският университет дава на България не само първите дипломирани български студенти, но и началото на техния празник, честван от всички висши училища у нас и от техните възпитаници.
Освен официален и академичен, 8 декември още в царска България става и празник на студентското увеселение. Академичният съвет на Университета “със съжаление узнава, че вечерта на университетския празник 8 декември т. г. (1930), група студенти са загубили мярка на позволеното и дори са се отдали на действия, несъвместими със студентското звание и изказва порицание за това”. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от началото на четиридесетте години на ХХ в. информира, че студентите устройват веселби в столичните локали “Биад”, “Гамбринус”, “Менза-академика”, “Алианс Франсе”, салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които лудо развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн “Gaudeamus”. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ. Всяко ново нещо е добре забравено старо.
ИЗТОЧНИЦИ:
Изображение: Група студенти от Медицинския факултет на Софийски университет при сградата на Ректората в строеж, март 1930 г. Снимката е от архива на проф. д-р Панайот Ст. Коларов. Източник: dianakolarova.blogspot.com Текст: Сайт на СУ „Св. Климент Охридски“
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате семейна, родова или селищна история, стара дума, обичай, песен, легенда, рецепта в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
На 14 октомври православната църква отбелязва празника на преп. Параскева – Петка Търновска или Българска, известен като Петковден. Св. Петка е може би най-тачената светица в балканджийския край, а 14 октомври е празникът на балканджийските селища Габрово, Севлиево, Дряново, Троян.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска е живяла през X-XI век. Родена е в Епиват, Тракия, а родителите й са българи. Търновският патриарх св. Евтимий пише за живота и посмъртните й чудеса в житието й „Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново“. През 1231 (1238 г. според други източници) българският цар Иван Асен ІІ заповядва мощите на светицата да бъдат пренесени от Епиват в столицата на българското царство Търново. До падането под османско владичество светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ в Търново. След това започва странстването на мощите – през Видин, Белград, Цариград. През ХVІІ век те били положени в катедралата в град Яш в Румъния, където са и до днес.
Петковден и почитта към св. Петка в Габрово
На Петковден в миналото се е провеждал габровският събор. На него габровци се събирали и за първото зимно хоро. Света Петка е духовната покровителка на Габрово, а 14 октомври се тачи като Духовния празник на Габрово.
На нейно име е посветен и най-старият православен храм в града, който е разрушен при опожаряването на Габрово през 1798 г. и не съществува днес.
Най-старата църква “Св. Петка” е изградена още преди османското завоевание. Мощите на света Петка преминават през Габрово на път за Търново през ХІІІ в. по време на царуването на цар Иван Асен ІІ. На мястото, където тържественото шествие пренощува, габровци строят църква, четем в книгата „Имало едно време в Габрово“. Първото писмено свидетелство за църквата е разрешението на турската власт от 1704 г. за нейното ремонтиране. През 1798 г. църквата е изгорена при опожаряването на Габрово от османски набези и не е възстановявана повторно, четем в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“. Тази църква се е намирала на мястото на днешната градинка, северно от църквата „Успение Богородично“.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем за габровския събор в Чехларската махала (днешната ул. „Опълченска“ в Шести участък):
Чехларската махла беше прочута и с ролята си по „събора” или „збора”, както го наричаха в Габрово. От Петковден до Димитровден с малки изключения всички в махлата опразваха дюкяните си. Търговци с работилници на манифактурни и галантерийни стоки дошли да продават от Търново, Русе, даже и Варна. Там се трупаха не само от Габровска, но и от съседните околии, за да си набавят необходимите неща, често за цяла година. Сборът беше чумата за габровските манифактуристи и накрай почнаха и те да излизат на сбора и да конкурират пришълците. Когато в града се създадоха големи манифактурни магазини, от които можеше да си набавиш, когато поискаш през годината и каквото искаш без риск да бъдеш измамен, сборът престана да съществува. На всеки случай той е оставил в душите на всички, които са го виждали, особено като деца, впечатление на нещо величествено, защото никъде другаде не се виждаха струпани на едно място толкова много хора, че да не можеш да се разминеш, и толкова много платове и шарени басми, развити и спуснати от тавана до земята. Ами грамадните сергии с играчки от хубави, по-хубави. А колко плач изплакваха децата да им купят, което им харесва, а имаше ли нещо да не го поискат?!
На изображението: св. Петка от параклис в Габрово, посветен на светицата – духовна покровителка на града. Снимка: Сторник
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Обявен е любителски фотоконкурс „Архитектурното наследство на майстор Колю Фичето в Община Велико Търново”. Организатори са Регионален исторически музей – Велико Търново и Община Велико Търново.
Провеждането на фотоконкурса е по повод 220 години от рождението на майстора и във връзка с темата „Наследство и образование” за отбелязване на Европейски дни на наследството – 2020, подкрепена от Съвета на Европа и Европейската комисия под надслова „Европа, общо наследство”.
Право на участие във фотоконкурса имат всички граждани без възрастово ограничение, разпределени в двете групи: учащи до XII клас и възрастни.
Фотографиите, придружени с информация за автора и телефон за връзка, се приемат до 18 септември т.г. в РИМ-Велико Търново на адрес: гр. Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо” № 6, „За фотоконкурса” или по електронен път на e-mail: svetla_atanasova1969@abv.bg, julietagyuleva@gmail.com.
Снимките ще бъдат оценявани от жури, включващо музейни специалисти от отдел „История на България XV – XIX в.” и един професионален фотограф. Ще се излъчи по един победител в двете възрастови групи. Ще бъде връчена и една специална награда на Кмета на Община Велико Търново. Имената на наградените участници ще бъдат обявени на 28 септември. Най-сполучливите фотографии ще бъдат включени в изложба, която ще се открие на 15 октомври пред Факултета по изобразително изкуство, когато ще бъдат официално наградени и победителите в конкурса.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Бронзов паметник на известния търговец, дарител и общественик Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е експониран в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново, съобщават от Регионален исторически музей Велико Търново.
Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е роден на 17 февруари 1826 г. в известното търновско семейство на Димо Кожухаря – търговец на кожи. Получил солидно за времето си образование той се превръща в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. През 1858-1860 г. участва в Патриаршеския събор в Истанбул, а през 1871 г. в Първия български църковно-народен събор. По негова поръчка майстор Колю Фичето строи през 1858 – 1862 г. хан на Самоводската чаршия в Търново, който се превръща в един от архитектурните шедьоври на българското Възраждане. Хаджи Николи изразходва цялото си богатство в борбата за църковна независимост. Завършва земния си път в бедност на 3 септември 1892 г. и е погребан е в двора на църквата „Св. Константин и Елена“.
Хаджи Николи Хаджидимов Минчев. Източник: РИМ Велико Търново
През 30-те години на ХХ век неговите наследници поръчват изработването на паметник и подемат кампания за поставянето му. Това не се случва, защото Търновската община не дава съгласие. До реституцията през 90-те години на миналия век паметникът се съхранява в мазетата на Хан Хаджи Николи, след което попада в музея.
„Монументът не е познат на широката общественост, защото макар и направен преди близо 100 години, никога не е поставен в градска среда“, посочва директорът на Регионален исторически музей-Велико Търново д-р Иван Църов.
В зала „Църковни борби“ на музей „Възраждане и Учредително събрание“ сега са експонирани статуята на бележития търновец и два от трите бронзов барелефа на паметника. Единият пресъздава изказването на Хаджи Николи пред Патриаршеския събор, а другият възпроизвежда снимката на участниците в Първия български църковно-народен събор.
Мраморният постамент на паметника днес е разположен в непосредствена близост до входа на музей „Затвор“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
През май-юни цъфти свирчовичината – така в севлиевското село Горна Росица се нарича дървовидния черен бъз. Различен е от храста, който също цъфти в бяло, но се нарича бъзак. Имаме такова дърво свирчовичина в градината, но расте и покрай река Росица, която слиза от Балкана и минава в покрайнините на селото на път за Севлиево, Дунавската равнина и вливането в Янтра.
Цветовете на свирчовичината са бели и много ароматни, а от тях се прави сироп. Пазя рецептата му, записана в тетрадка от мен в края на 90-те, както ми я е казала моята баба Мария Минчева. Тя знаеше много рецепти, особено за хлябове, а по Великден правеше вкусни козунаци и кифлички с мармалад от сини сливи. Както записвах родови истории, стари обичаи, думи, песни като ученик през 90-те, така си имах и отделна тетрадка за рецепта. Ето и рецептата:
Сироп от свирчовичина
12-15 цвята от свирчовичина 3 лимона 2 кг захар 30 г лимонтозу 11 литра вода
Лимоните заедно с кората се нарязват. Всичко се смесва и разбърква до разтваряне на захарта. Престоява 24 часа, след което се прецежда и налива в бутилки. Съхранява се на хладно. Не се вари. Сместа периодически се разбърква.
Бележка: Бъдете предпазливи при използване на корите на цитрусовите плодове, тъй като понастоящем те се третират с химически препарати и оцветители, които могат да бъдат вредни за здравето ви.
Рецепта за сироп от свирчовичина (черен бъз) на Мария Минчева от с. Горна Росица. Запис: Момчил Цонев
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
