Сред всички старини, които събирах и записвах в моето село Горна Росица като ученик през 90-те години, бяха и рецепти от моята баба Мария Минчева. Записвах си ги в отделна тетрадка, както имах отделна тетрадка за народни песни или пък родови истории. Една от рецептите в тетрадката ми е за приготвянето на свинска мас. В селските домакинства тогава, благодарение на отглеждането на поне едно прасе, най-използваната мазнина за готвене беше не олиото, а свинската мас. Прасето беше от онези домашно отглеждани животни, от които старите българи използваха почти всичко – от ушите и краката се правеше пача, в червата се пълнеше луканка, дори четината се използваше за четки. Но сега думата е за сланината и как от нея не само ставаше мезе, но и се топеше на мас. Ето и рецептата от моята баба:
Използва се само свинска сланина без кожа и без вътрешна лой (мазнина). Сланината се нарязва (независимо дали на малки кубчета или големи късове) и се кисне във вода поне два дни. Периодично водата трябва да се сменя. След това сланината се слага в арания с поне 1-2 литра вода. Трябва постоянно да се бърка, докато ври, за да не загори.
Когато сланината почне да се топи и да образува бяла чорба, се слага 1 супена лъжица сода бикарбонат. Когато чорбата почне да се избистря, се слагат 2-3 необелени ябълки и 1 паница сварено прясно мляко. Към края на топенето, когато остатъците от сланината са станали на пръжки и маста е готова, може да се сложи и 1 чашка ракия. Към края огънят трябва да е по-слаб. Маста се прецежда и се слага в тенджера или в стъклени буркани.
