През май-юни цъфти свирчовичината – така в севлиевското село Горна Росица се нарича дървовидния черен бъз. Различен е от храста, който също цъфти в бяло, но се нарича бъзак. Имаме такова дърво свирчовичина в градината, но расте и покрай река Росица, която слиза от Балкана и минава в покрайнините на селото на път за Севлиево, Дунавската равнина и вливането в Янтра.
Цветовете на свирчовичината са бели и много ароматни, а от тях се прави сироп. Пазя рецептата му, записана в тетрадка от мен в края на 90-те, както ми я е казала моята баба Мария Минчева. Тя знаеше много рецепти, особено за хлябове, а по Великден правеше вкусни козунаци и кифлички с мармалад от сини сливи. Както записвах родови истории, стари обичаи, думи, песни като ученик през 90-те, така си имах и отделна тетрадка за рецепта. Ето и рецептата:
Сироп от свирчовичина
12-15 цвята от свирчовичина
3 лимона
2 кг захар
30 г лимонтозу
11 литра вода
Лимоните заедно с кората се нарязват. Всичко се смесва и разбърква до разтваряне на захарта. Престоява 24 часа, след което се прецежда и налива в бутилки. Съхранява се на хладно. Не се вари. Сместа периодически се разбърква.
Бележка: Бъдете предпазливи при използване на корите на цитрусовите плодове, тъй като понастоящем те се третират с химически препарати и оцветители, които могат да бъдат вредни за здравето ви.
