На 14 октомври православната църква отбелязва празника на преп. Параскева – Петка Търновска или Българска, известен като Петковден. Св. Петка е може би най-тачената светица в балканджийския край, а 14 октомври е празникът на балканджийските селища Габрово, Севлиево, Дряново, Троян.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска е живяла през X-XI век. Родена е в Епиват, Тракия, а родителите й са българи. Търновският патриарх св. Евтимий пише за живота и посмъртните й чудеса в житието й „Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново“. През 1231 (1238 г. според други източници) българският цар Иван Асен ІІ заповядва мощите на светицата да бъдат пренесени от Епиват в столицата на българското царство Търново. До падането под османско владичество светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ в Търново. След това започва странстването на мощите – през Видин, Белград, Цариград. През ХVІІ век те били положени в катедралата в град Яш в Румъния, където са и до днес.
Петковден и почитта към св. Петка в Габрово
На Петковден в миналото се е провеждал габровският събор. На него габровци се събирали и за първото зимно хоро. Света Петка е духовната покровителка на Габрово, а 14 октомври се тачи като Духовния празник на Габрово.
На нейно име е посветен и най-старият православен храм в града, който е разрушен при опожаряването на Габрово през 1798 г. и не съществува днес.
Най-старата църква “Св. Петка” е изградена още преди османското завоевание. Мощите на света Петка преминават през Габрово на път за Търново през ХІІІ в. по време на царуването на цар Иван Асен ІІ. На мястото, където тържественото шествие пренощува, габровци строят църква, четем в книгата „Имало едно време в Габрово“. Първото писмено свидетелство за църквата е разрешението на турската власт от 1704 г. за нейното ремонтиране. През 1798 г. църквата е изгорена при опожаряването на Габрово от османски набези и не е възстановявана повторно, четем в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“. Тази църква се е намирала на мястото на днешната градинка, северно от църквата „Успение Богородично“.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем за габровския събор в Чехларската махала (днешната ул. „Опълченска“ в Шести участък):
Чехларската махла беше прочута и с ролята си по „събора” или „збора”, както го наричаха в Габрово. От Петковден до Димитровден с малки изключения всички в махлата опразваха дюкяните си. Търговци с работилници на манифактурни и галантерийни стоки дошли да продават от Търново, Русе, даже и Варна. Там се трупаха не само от Габровска, но и от съседните околии, за да си набавят необходимите неща, често за цяла година. Сборът беше чумата за габровските манифактуристи и накрай почнаха и те да излизат на сбора и да конкурират пришълците. Когато в града се създадоха големи манифактурни магазини, от които можеше да си набавиш, когато поискаш през годината и каквото искаш без риск да бъдеш измамен, сборът престана да съществува. На всеки случай той е оставил в душите на всички, които са го виждали, особено като деца, впечатление на нещо величествено, защото никъде другаде не се виждаха струпани на едно място толкова много хора, че да не можеш да се разминеш, и толкова много платове и шарени басми, развити и спуснати от тавана до земята. Ами грамадните сергии с играчки от хубави, по-хубави. А колко плач изплакваха децата да им купят, което им харесва, а имаше ли нещо да не го поискат?!
На изображението: св. Петка от параклис в Габрово, посветен на светицата – духовна покровителка на града. Снимка: Сторник
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
