В резултат на четвъртата македонска война през 146 г. пр.н.е. Македония е завладяна от Рим, а Гърция попада под властта на македонския префект. Окончателното завладяване на Тракия става през следващото столетие. Така седем века преди идването на славяните земите на днешна България са част от Римската империя.
Римската власт до голяма степен нивелира езиковата разпокъсаност на палеобалканските племена и в крайна сметка се утвърждават два основни езика: латински на Север и на Запад и гръцки на юг. Границата между двете зони е установена от Константин Иречек и се нарича Иречекова линия. Латинският остава официален език на империята до VІІ век. Българският език контактува с романската стихия през цялото си съществуване и ние невинаги знаем със сигурност през кой период дадена латинска дума е заета в български. Например по облика на старобългарската дума клеврѣтъ ‘другар’ може да съдим, че е заета още в древността и че не идва директно от латинската книжовна форма collibertus ‘освободен заедно с някого’, а от народната collivertus. Думата кофтор ‘печка’ и коптор ‘неугледна паянтова къща’ произлизат от coctorium ‘готварница’ и в италиански съществуват думи като абруц. kottora ‘котел’, калабр. cuttuoru, ит. cottoio. Но третирането на консонантната група ct– е типично само за балканския латински – рум. cuptor, алб. koftor.
В периода на хунските нашествия през V век император Теодосий ІІ издава заповед, в който за първи път думата clausura се споменава в значение „крепост, охраняваща важен проход“. Думата е производна от глагола claudere ‘затварям’ и във фонетичен облик clusa дава началото на думата шлюз (старофр. escluse, хол. sluis ). Но на Балканите планинските проходи имат ключова стратегическа роля и думата се преосмисля под влияние на гръцкото κλειδιον ‘ключ’. Сега думата клисура освен в прякото си значение ‘дефиле, теснина, планински проход’ фигурира и като топоним на много места в България.
В Римската държава съществена част от инфраструктурата са пътищата, осигуряващи ефективни комуникации за придвижването на армии и чиновници и за транспортирането на стоки. Римският път Виа Траяна е построен по времето на император Траян през І в. Той пресича Стара планина при прохода Беклемето и свързва Мизия с Тракия и Бяло море. Името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.
В периода на активно двуезичие романските и славянските елементи в езика взаимно си влияят. Когато заменяме старата славянска дума весна с по-новата пролет, ние се доближаваме до романския словообразувателен модел: ит. primavera, рум. primăvară, алб. pranverë означават буквално „първо лято“. Думата пролет е образувана от лѣто и представката про– със запазено старо значение „пред, преди“.
Много от римските заселници на Балканите идват от Южна Италия. За южните италиански говори (Кампания, Апулия, Калабрия) е характерно отпадането на инфинитивното окончание. Същото явление се наблюдава и в румънски: cânta[re], „пея“, iubi[re] „обичам“ и др. В български инфинитивът (доколкото го има) също е в елиптична форма: недей плака от не дѣи плакати.
По времето на император Ираклий (610-641 г.) Източната римска империя придобива подчертан елински характер. Императорът изоставя старата императорска титла „Augustus“ и се нарича василевс. Латинският се лишава от статуса си на официален език, тази роля се изпълнява само от гръцкия. Името ромеи, т.е. римляни, започва да се асоциира с онези, които говорят на гръцки. Латинският остава разговорен език на романизираното местно население, наричано „власи“.
Редица балкански иновации възникват самостоятелно. Така например идеята за събиране, събрание довежда до новото значение „говорене, дума“: старобълг. съборъ > збор „дума“, зборувам „говоря“; по сходен начин латинското conventus „събрание“ в румънски се развива като cuvânt „дума“.
Към 7-8 век, след образуването на българската държава, балканският латински се разпада на самостоятелни езици. От народния латински на Балканите произлизат източно-романските езици: румънски, аромънски, мегленитски (влахомъгленски) и истро-румънски. На тях дължим такива понятия като кошара “ < мегленитски cașare < латински casearia „мандра“ или брънза „вид сирене“ “ < brandeum „плат, в който се увива сиренето да се отцеди“.
В древността краткото латинско /а/ на старобългарски се предава чрез /о/, например в думата коноп от народно-латинското саnарis, сравни итал. саnаро. В по-късните заемки /а/ остава непроменено. В ново време латински думи навлизат и по книжен път. Така един и същ латински корен в български дава начало на думи с различни значения:
| латински корен | контактна заемка | книжна заемка |
| acetum | оцет | ацетон |
| arca, умалит. arcula | ракла | арка, аркада |
| balneum | баня | балнеология |
| basilicum | босилек | базилика |
| Caesar | цар | цезар |
| cantare | Кондьо (гальовно име на петел) | кантата |
| carne ‘плът, месо’ | карначе | инкарнация |
| claudere ‘затварям’ | клисура | клауза |
| codex | кондика | кодекс |
| comitem ‘спътник [на вожда]’ | кмет | комитет |
| communio ‘споделяне, съпричастност’ | комка | комуникация |
| furca ‘разклонен прът’ | хурка | бифуркация, фуркет |
| mensa | маса | менза ‘студентски стол’ |
| magister „старши, началник “ | майстор | магистър |
Споменът за Рим продължава да живее в названието Романя – Тракия (ходене на жътва по Романя). Аналогично в Италия Романя (Romagna) се нарича онази област, която е останала под римска власт след нашествието на лангобардите. Румелия пък идва от турското Rum ili – римска земя.
Използвано изображение в статията на Античен театър Пловдив. Източник: oldplovdiv.bg, сайт на Общински институт „Старинен Пловдив“
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
