Стародумци

По ударението на думата се познава кой от коя част на България е

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Из българските говори разликите в ударението на думите са значителни. Те са много по-големи от разликите в ударението между диалектите на който и да е друг славянски език. Почти всеки диалект има по някоя акцентна особеност. Именно по нея често можем да определим кой от кой край е. „Излъга̀ ме и му се върза̀х“ ни насочва към Западна България и софийския уличен жаргон. Който казва „Ходѝхми на кино и гледа̀хми филм“, много вероятно да е от Пловдив. „Ча̀ках го, но той не до̀ди“ по всяка вероятност е от Североизтока.

Ударението в повечето български говори е свободно (може да пада на коя да е сричка от думата) и е подвижно (вя̀тър – ветровѐ). Промени в ударението са започнали още в праславянската епоха.  В праславянски  е имало две музикални ударения: акут (възходящо) и циркумфлекс (низходящо). Но в определен период сричките с низходяща интонация започват да „придърпват“ ударението към себе си. И до сега в български съществуват застинали форми от предлог и съществително, в които предлогът е „дръпнал“ ударението върху себе си: прѝсърце, прѝживе, о̀тръки, на̀преки, о̀земи, на̀пролет, на̀двечер и др.

В западните и рупските говори този процес е обхванал и представките на глаголите от свършен вид: прòчета, ѝзмета, прèспа, на̀мера. Във Враца може да се чуе заканата „Като та у̀дара, нема да та по̀втора“. По-късно отметнатото ударение се разпростира и върху глаголи без представки: чèта, мèта, нè вида.

В същите региони с отметнато ударение се характеризира и повелителното наклонение: ѝздигни, нàправи, зàпали. В източните говори ударението е пренесено върху окончанието: издигнѝ, направѝ, запалѝ. Особено архаичен е трънският говор и в него ударението е запазено върху основата на думата. Както на старобългарски има оста̀ви намъ длъгы нашѧ, така на трънски  се казва Оста̀ви ме на миру!  Такова ударение се пази и в други говори по̀ на изток, но сричката след ударението е отпаднала: донѐс ми вода, напра̀в ми кафе.

Ударение може да „придърпва“ и членната форма: град – градъ̀т, ѐсен – есента̀. През среднобългарския период този процес е обхващал и думи от среден род:  мѐсо – месото̀. По-късно ударението се измества напред (месо̀то), а по закона на аналогията такова ударение остава и в нечленуваните форми (месо̀). Този процес обхваща главно балканските говори: окò, ухò, сърцè, винò, челò, селò.  Западните и рупските говори запазват старинното ударение: òко, ỳхо, съ̀рце, вѝно, чèло, сèло. В книжовния език съществуват и дублетни форми: сèло и селò, ма̀сло и масло̀.

Колоритна особеност на западните и някои балкански говори е, че в прилагателните ударението пада на последната сричка. В Бела̀ Слатина може да чуете, че маслото на кравите е жълто̀, а на биволиците е бело̀. В някои говори цялото словосъчетание се изговаря с едно ударение, само върху прилагателното:  кисело̀_млеко, студена̀_вода. Цялостна ритмична група може да се образува и с някои кратки думи, които се лишават от самостоятелно ударение: що_рабо̀тиш, още_ко̀лко, дедо_Цѐно, кака_Ма̀ра.

Върху ударението са могли да влияят и околните ни езици. В гръцки например ударението не може да пада по-напред от третата сричка от края. От това са повлияни някои родопски говори, поддържащи интензивни контакти с Беломорието. В тях четирисричните думи получават още едно, допълнително ударение: кàтерѝца, цàревѝца, бàницàта, зàтворèте, рàботèте и пр.

Свободното ударение в български, което при това не се подчинява на никакви правила, е един от „най-екзотичните“ езикови елементи. По света има около 6 000 езика, като средно на език се падат по 1 000 носители. Свободното ударение е характерно за не повече от 11% от езиците в света. Затова в областите с интензивни етнически контакти, където българският е бил усвояван като втори език (от куцовласи, албанци и др.), свободното ударение отстъпва място на фиксираното. Във вардарските говори ударението е закрепено върху третата сричка от края: водѐница – воденѝцата. Върху предпоследната сричка пада ударението в редица диалекти в Егейска Македония и Албания, например в говора на село Бобошчица:

Во е҅но се҅ло дру҅го е҅сти е҅ден ста҅рец, има е҅на чупа до҅бра. До҅йде старе҅цо во тос се҅ло. Му ве҅ле детето҅му: „Сой е҅сти та҅тка чуп’êтуй“.

Ударението е черта, по която славянските езици силно се различават. В  чешки и словашки ударението пада винаги на първата сричка, в полски – на предпоследната. Книжовният  сърбохърватски има музикално ударение, което не може да пада на последната сричка, а древни ударения се пазят само в някои далматински говори (пије́м — пијѐ̀ш — пијѐ̀). В сравнение с български, сръбското ударение обикновено е изместено с една сричка напред.

Свободно е ударението в източнославянските езици, но то не винаги съвпада с български. От тук и такива разлики, като бълг. гра̀жданин – рус. гражданѝн, или свобода̀ и свобо̀да.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се ражда българският книжовен език?
В какво се състои заслугата на мисионерите Кирил и Методий?

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено