Създаването на графика на нов език не е лесна работа. Още Черноризец Храбър свидетелства, че опитите на славяните на фиксират речта си с римски и гръцки букви са били „без устроения“, т.е. несъвършени. Много от безписмените езици дължат графичните си системи на дейността на мисионерите.
Типичен пример за мисионерска азбука е виетнамската. През 16 век португалски и италиански мисионери създават виетнамска азбука въз основа на латиницата. Те са принудени да използват сложни и неудобни букви за типични виетнамски звуци, като Ă, Â, Đ, Ê, Ô, Ơ, Ư. По-късно виетнамската азбука е реформирана от французите. В крайна сметка резултатът е доста несъвършен: една и съща буква може да отразява различни звукове и обратно – различни букви могат да съответстват на един и същи звук.
Глаголицата също е мисионерска азбука и не случайно първата й буква (азъ) е във формата на кръст – Ⰰ. Но глаголицата е съвършено фонетично писмо, в което на всеки звук съответства отделна буква. Само по себе си това вече е огромно постижение. Когато по-късно се създава кирилицата, фонемният състав на старобългарския език вече е установен и се знае кои звуци трябва да получат самостоятелен знак.
Макар кирилицата да е базирана на гръцкия унциален шрифт, в нея са заимствани много от принципите, заложени в глаголицата. Втората ни буква, Б, също като в глаголицата е графичен вариант на гръцката BHTA. Буквените знаци Ц, Ч, Ш, Щ и в глаголицата и в кирилицата имат за основа семитските букви цади и шин. Известно е, че по време на хазарската си мисия Кирил се е запознал с древноеврейски и самарянски ръкописи. Единственото нововъведение в кирилицата е въвеждането на отделни букви за звуците /ja/ и /ä/ – я и ѣ. В глаголицата те се бележат с един и същи знак, защото така са се произнасяли в солунския говор.
Защо в крайна сметка кирилицата измества глаголицата? Буквите на глаголицата не приличат на никоя позната графична система. За останалия християнски свят те са били загадъчни, неразбираеми и затова подозрителни. А из нашите земи гръцката писменост има многовековни традиции. В Мизия епископ Вулфила създава за готския език писменост, базирана именно върху гръцката азбука. На гръцки са много от надписите на българските ханове. За българите отказът от унциалното писмо би означавал разрив с многовековната гръцка писмена култура. Глаголицата се пази дълго в онези западни области, в които гръцките букви никога не са били първична писмена система. Политическото и културно превъзходство на източните български области през ІХ-Х век предопределя възникването и стабилизацията на кирилицата.
