Истории

Автобиография на аптекар Асен Райнов, част 4: Аптека в царство България

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

„Сторник“ публикува четвъртата част от автобиографията на аптекаря Асен Райнов, съхранена и предоставена ни от неговата дъщеря Мария-Бойка Малинова. В първите две части той разказва спомените си за родния Бургас и за участието си в Балканските войни и Първата световна война. В третата Асен Райнов разказва за обучението си в университетите в Хале и в Брауншвайг в Германия през 1920-те години. Четвъртата част е посветена на завръщането му в България след обучението в Германия и работата му като аптекар в Бургас, Созопол, Стара Загора и преместването му в София. Запазено е изписването на град Бургас с буква „з“ от оригинала на Асен Райнов, който отстоява мнението, че това е било изписването на името в края на 19 век се е изписвало със „з“.

Прибрах се в България през 1925 г. Положих изпит в Аптечен отдел на дирекция на народното здраве в София и легализирах полученото в Германия висше образование. Можех да започна работа. Прибрах се с язва на дванадесетопръстника. Живота продължих с болест и старания да пазя здравето си, доколкото това е възможно.

Дойде първото разочарование – в чуждата държава моето мнение изслушваха с внимание. В родната страна беше различно. Поставяха по пътя ми препятствия и те провокираха усещането, че на „българското чувство“ цената се оказва висока.

Началник на Аптечен отдел по това време беше Иван Гешев. Човек доста високомерен, подобно д-р Брунс в Йена, също и злопаметен. На изпита с мен се явиха и две помощник аптекарки. Девойките ме питаха за Германия и въпросите им пречеха да се съсредоточа. Началникът изпрати в стаята една жена, за която по-късно ме уведомиха, че била доносник. Скоро влезе и сам той, повъртя се и излезе.

Началникът не остана доволен от написаното на изпита, въпреки че нямах грешки. В комисията за устен изпит участваше химик Найденович, началник на Химическата лаборатория при Дирекцията. Той чуваше тежко от възрастта си. Въпросите си Ив. Гешев започна да задава с тих и едва доловим глас. Започнах да повтарям на висок глас първо въпроса и след това своя отговор. Химикът кимаше одобрително с глава.

Първото назначение беше за управител на аптеката при Бургазката държавна болница. Работих сам, без персонал до месец май 1926 г. и напуснах. Временно замествах управителя на аптеката във Варна и за постоянно подадох молба да постъпя във Варненската Военна Болница. Без да ме уведоми както е по закон, началникът на Аптечно управление прави ревизия на болничната аптека в Бургаз и изпраща съставен акт аз да го подпиша. В него бяха описани нередности и пропуски от книгите, водени от работилите в аптеката преди моето постъпване. Изпратен в Санитарната служба на министерство на войната, актът представя всичко като „професионална неподготвеност“ от моя страна.

Проверката по болничните книги установи, че още преди аз да започна работа там, има издадено от управителя на Бургазка държавна болница удостоверение за констатирани нередности. Същите, посочени в ревизионния акт на началник Гешев. Не подписах акта, върнах го на министерството и приложих въпросното удостоверение.

Отидох управител на общинската аптека в Тополовград. Точно приех от местния помощник аптекар и избухна епидемия. Работата се усили, но Общината не изпълни обещанието да ми назначи помощник. Всичко легна на мой гръб – обслужване, зареждане с лекарства, отчитане на разходите. Една година издържах и трябваше да напусна.

Датата 9-ти март 1929 г. запомни – тогава почина моята майка. Беше много студена зима, влакът между Карнобат и Айтос се заснежи, цялата нощ прекарах във вагона. Получих първия си кръвоизлив от язва. Морето в Бургаз беше замръзнало и хората по леда минаваха от единия бряг на залива до другия. Тази година открих на собствена концесия аптека в град Созопол. По закон мое задължение беше да я обзаведа с мебел и да я заредя със стока. Разрешение от МНЗ получих веднага, но началникът на Аптечен отдел проточи своя отговор с месеци. Наложи се да отида лично при него. Разбира се, отказа да има субективно отношение, но заповедта получих, когато излезе в отпуск, от неговия заместник.

Откриването на собствена аптека изисква собствен капитал. Имах 15,000 лв. лични спестявания. Взех 70,000 лв. кредит с подкрепата на Българско Аптечно Кооперативно Дружество (БАКД). Мебелът поръчах на двама дърводелци от Бургаз, отскоро започнали работа.

След загубата на майка ми Бойка, отношенията със семейството останаха хладни. В родната къща властваше зетя, сестра ми нямаше право на глас. Баща ми навлизаше във възрастта, където на първо място излизат спокойствието и материалната сигурност. При една среща извън дома, той ме запита имам ли нужда от пари. Шеговито отговорих, че съм разпределил всичко, което имам с аптекарски везни, докато се завърти професионалното колело. Сам баща ми предложи да ми даде 5,000 лв. За тях поръчах допълнителна стока. Но при следващата ни среща той каза, че е размислил. Отношението ми към зетя не било, каквото се очаква. Затова и отказва да ми даде обещаните пари.

Помислих си, че се шегува! Бях дошъл в Бургаз за поръчания мебел, да го закарам с моторница в Созопол. Имах да редя аптека и за подобни разисквания сега нямах време. Но баща ми държеше на своето и аз се запитах това не е ли поредната интрига срещу мен?! На въпроса ми как си представя „оправянето на отношенията“, той повтори добре познатата от детството фраза „ще искаш извинение и целунеш на двама ни ръка“. Без да се замисля казах „Това беше едно време! Сега приеми средния път – нито вие, нито аз да искаме прошка.“

Тръгнах от срещата като замаян. Какво да направя сега? Реших на дърводелците да кажа самата истина. Те пък ме посрещнаха с контра предложение – да дойдат и монтират в Созопол готовия мебел и тогава да броя остатъка от договорената сума. Монтираха всичко като за показ, получиха и нови поръчки. Стигнахме до плащането. Нямах цялата сума и им казах за възникналите неприятности. Предложих някой да остане и от дневните постъпления на части да издължа остатъка. Те приеха и всяка събота някой идваше да получи част от парите.

Преумората и физическото натоварване се отразиха на здравето ми зле. Докато чакам поръчаната стока, отидох за няколко дни на топли бани в Момин проход с минерална вода. Подложих се на диета с печени ябълки и варени картофи.

Аптеката започна да работи. Избухна епидемия от дифтерит. Серум за него държах в количества по предписание. Заявих допълнителни от вътрешността на страната, но морската буря и липсата на превоз по суша ги забавиха. Участъковият лекар, д-р Ендрю Манолов, свика общинските съветници и санитарните лица на съвещание за набелязване на мерки по ликвидиране на епидемията. Отговорността за нейното разпространение той пред всички прехвърли върху мен. Липсвал нужния серум в аптеката. Веднага отговорих, че според разпорежданията на МНЗ частните аптеки се снабдяват с всички видове серум от участъковите служби. Нека ми даде цялото количество серум, с което разполага. За съжаление участъковата служба не разполагаше с нищо. Само иска да си измие ръцете с мен! Станах и напуснах съвещанието.

Поисках закриване на аптеката и депозирах молба до общинското ръководство на града. Това ги затрудни. Помолиха ме да изчакам от МНЗ разрешение концесията да се поеме от Общината. То дойде през май, но както кметът, така и Общинският съвет имаха други планове. Курортният сезон наближаваше, първите почиващи наемаха вече квартири. Общината не искаше да остане без аптека. Притесняваше я и цената, която трябва да ми плати за имуществената наличност. Уведомих санитарните власти, че преустановявам дейност. От МНЗ поисках да изпратят един фармацевт за самото предаване. Колегата се оказа сериозен и честен. Описахме стоката и инвентара, заключих аптеката и напуснах града.

Общината в Созопол нямаше средства да ми плати цялото имущество. От страна на почиващите започнали упреци заради затворената аптека. Те да почиват именно тук, в града, защото я има!

Приех назначение като управител на Карнобатска общинска аптека. Веднага заминах за новото място. Кметът на Созопол, г-н Калоянчев, по телефона поиска да се споразумеем за имуществото в аптеката. Прие моя първоначален план да не търси обезценяване на имуществото, тъй като още при първата ревизия ще му направят акт, че продава на населението обезценена стока. Споразумяхме се стъпка по стъпка – направих отстъпка в цената, поисках две банкови удостоверения от по 30,000 лв. всяко и падеж първо число на месец октомври и месец декември 1933 г., останалата сума в брой и тогава получава от мен ключовете за аптеката.

След два дена получих превода и банковите документи. По първия падеж нямаше забавяне, но за втория започна протакане. Наложи се да поясня, че по закон мога да протестирам неплащането и следва забрана за работа на аптека с оспорено платежно средство. Парите получих веднага, преди изготвянето на годишния баланс, каквато беше и целта ми.

Общинската аптека в Карнобат се оказа в окаяно състояние. Без един лев кредит, задължения по изпълнителен лист към БАКД за 200,000 лв. и задължения по текущата сметка за 50,000 лв. Постъпленията от оборота се внасяха на каса в Общината и за дребни доставки се налагаше решение на  Общински съвет. Моят план за оздравяване изискваше промяна. Приходите да се внасят по собствена сметка на аптеката в Популярна банка;  стоки да се доставят от БАКД без изрично съгласие на общинарите и да прехвърлям суми от банковия влог на аптеката  към Аптекарската кооперация свободно. Изгубеният кредит щях да възстановя с мой личен кредит. С тези действия след година и половина успях да изплатя всички задължения и да закрепя аптеката. Ликвидира се и задължението от 200,000 лв. по изпълнителен лист. Нещата потръгнаха. Но се намериха хора да издигат бариери по пътя ми. За съжаление те бяха от интелектуалната среда. Бях противник да се разхищават материали от амбулаторията, за разлика от позицията на Общинския съвет и лекарите. Това стана и причина да напусна.

Наех в Ст. Загора за три години под наем аптека „Бойдашев“. Нейният собственик имаше задължения и кредиторите не го оставяха на мира. За да работя спокойно се принудих да откупя стоката и инвентара, както и да платя наема за цяла година. Възстанових реномето на аптеката и от благодарност Бойдашев ми даде аптеката за три години преди още да изтече договорената в договора една година.

От там се преместих в София. Нямах работа, нямах и никакъв ориентир къде да се насоча. Мой колега, аптекар в града, загатна да се разходя до гара Драгоман. Много се говорело за аптечния пункт там. Отидох да го видя лично. Приличаше на отвор към чувал с население от 25,000 души. Всеки, който иска да отиде в столицата, трябва да мине през него. Околийски град е Годеч, но там отиват с въпроси по служба, свързана с учреждения. Всичко останало минава през гара Драгоман към София. Всеки последен ден от седмицата на гара Драгоман имаше пазарен ден. Амбулантни търговци от София си даваха среща с населението от цялата околия. От столицата идваха за покупки на продукти за цялата седмица. В съботен ден идваха и двама софийски зъболекари да обслужват населението.

Реших да се установя. Директорът на БАКД, Хр. Стефанов, ме упрекна, че се завирам в този край! Следващата събота го заведох на разходка до гара Драгоман. Едва слязъл от влака, той възкликна „Я гледай! То е цял събор! Не се бави, по-скоро започвай!“

Обзаведох аптеката с мебели и работата потече от самото начало. Имах посетители от цялата околия. Имаше и такива, които идваха, за да видят какво е това „аптека“. Идваха и откъм Цариброд. При мен намираха често лекарства, търсени и липсващи в софийските аптеки. Спомням си един железничар от Цариброд. Лекарят му написал рецепта, която нито една аптека не приема да изпълни – 5% калмопирин в разтвор от 300 гр. Когато на следващия ден си взе лекарството, не повярва, че е същото от рецептата. Пита ме няколко пъти наистина ли е предписаното?! Казвах му, че ако неговият лекар не потвърди, ще му върна парите в десеторен размер.

В Драгоман останах до края на май 1943 г. След това кандидатствах за редовна концесия в столицата София. Имаше свободна на овдовялата и с изтекъл срок „аптека М. Милков“. Тя се намираше на бул. „Хр. Ботев“ № 129. За нея се състезавах с Н. Сапунов, с него имахме равно старшинство; с колегата Хр. Топалов, от нас двамата с по-малко старшинство, и Ив. Дражев, инспектор от МНЗ, с най-голямо старшинство.

Колегата Дражев ме увещаваше да се откажа. Предполагам същото е правил и с Н.Сапунов. Концесията не заслужавала внимание. Учудих се, но привидно се поддадох, продължавайки да проучвам нещата. Когато срокът изтече, Дражев се отказа. По закон двамата със Сапунов трябваше да теглим жребий. Той не се яви за жребия и концесията остана за мен.

Бях длъжен, също по закон, да откупя стоката на овдовялата аптека от наследниците на собственика, без инвентара, който оставаше в тяхно разпореждане. Поискаха ми за него цена 50 % по-висока от максимално дадената от вещите лица. Председателят на комисията, инспектор от МНЗ, ми предложи за срок от една седмица да обзаведа аптеката със собствен инвентар, така че работата да не прекъсва. В Драгоман всичко чакаше вече опаковано. След два дни пристигна в София, пред аптеката. Изненаданите наследници приеха цената, определена от вещите лица, към която се придържах и аз. За 2-3 месеца аптеката спечели доверие на населението и  привлече живущи извън моя район.

Бележка на редакцията: Статията е илюстрирана с архивна снимка – Асен Райнов на брега на Черно море, най-вероятно Созопол през втората половина на 20-те години. Източник: семеен архив, Мария-Бойка Малинова.

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВИТЕ ТРИ ЧАСТИ ОТ АВТОБИОГРАФИЯТА:

Автобиография на аптекар Асен Райнов, част 1: Разкази за войните


Автобиография на аптекар Асен Райнов, част 2: Бургас от моите спомени

Автобиография на аптекар Асен Райнов, част 3: Студент в Германия

Подкрепете ни да станем популярни, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
error: Съдържанието на сайта е защитено