„Сторник“ публикува третата част от автобиографията на аптекаря Асен Райнов, съхранена и предоставена ни от неговата дъщеря Мария-Бойка Малинова. В първите две части той разказва спомените си за родния Бургас и за участието си в Балканските войни и Първата световна война. В третата Асен Райнов разказва за обучението си в университетите в Хале и в Брауншвайг в Германия през 1920-те години.
Сестра ми стоеше неомъжена и това тревожеше нашия баща. В града ни се появи Стоян Титков и започна да работи в БНБ. Практик и без теоретична подготовка, той гледаше на живота от позицията на своя материален егоизъм. Насочи се към сестра ми, започна подготовка за голяма сватба. Преди венчавката, дочул приказки, баща ми попита зная ли нещо повече за бъдещия зет. Знаех, но като най-малък по години в къщата нямах право на мнение и никой не ме слушаше. След обичаите по прекрачване прага на бъдещия дом, Титков директно ми каза „Сега ще чакаш! Одеве излязохме от вашия дом. Сега влизаме в моя.“
В Сливен се освободи място за помощник – аптекар и аз заминах да го заема. Разчитах на обещаната издръжка до приключване на висшето си образование, но сам или под влияние, баща ми спря парите. Ограничих храната да плащам наема. Тревожех се как ще стигна до магистратура в Германия. Накрая поставих въпроса ребром – спомня ли си обещаното или се отказва! Баща ми се опита да избяга от отговора. Отчаян препречих пътя му и заявих „само през трупа ми“. Това го стресна, той отстъпи при условие да искам „извинение от по-възрастните и да целувам ръка“.
Теоретичната подготовка по фармация започваше с двумесечен курс в София. Майка ми задели от полученото наследство нужните средства за цялото следване. Баща ми пък искаше да не се бавя и бързо се стягам за път. Потеглих към Ерланген, малък университетски град в Германия, за който имах добри сведения. На немски знаех единствено „добър ден“ и „довиждане“. Във влака до Грац пътувах с двама българи студенти и от тях научих най-ползваните изрази и фрази.
Германия е страна на рицари. Ако студент не е излизал на дуел с шпага и не е клъцнат по лицето, все едно няма мъжко достойнство. Моето пребиваване в тази страна е също рицарско. Изпълнено със смелост и достойнство. Без шпага трябваше да разбивам всяка пречка по своя път.