Според народните представи, ако човек умре, без да е ранен, смята се, че е жертва на магьосничество, защото представа за естествена смърт не съществува. Болест, нещастен случай и смърт се причиняват от неприятел – човек или дух, от козните на магьосник или разгневен мъртъв роднина. Според народа броят на болестите е 77 и половина или 99, като се вярва, че за всяка болка има лек, а само за половинката или за стотната няма. Разказва се също, че половината болест е най-лоша и не може да се изгони.
Подобни представи са били характерни не само за нашия народ. До късно австралийските аборигени са вярвали, че всяка смърт се причинява от магия (с изключение на бойното поле). За целта се е използвал специален уред: пръчица от кост с един заострен и един тъп край, откъм тъпия край завързана връвчица. Като насочиш острието срещу врага, кръвта му изтича и през връвчицата се изсмуква от тялото. Само при вида на тази „кост на смъртта“ аборигените изпадали в ужас.
Силата на внушението спомага за вярата в магии: при стрес нервната и ендокринната система си взаимодействат. Един етнограф описва преживяванията си в примитивно племе. Той се скарал с една жена, но му казали, че не е постъпил добре, защото жената е магьосница. След това разказва как седи пред клавиатурата на компютъра и ръцете му се подуват като боксови ръкавици. Той го свързал с кавгата с магьосницата, но после си казал, че „няма такива работи, това не може да бъде“… и му минало. Страхът бил причина за такава психо-соматична реакция.
Според древните представи, членовете на чуждите племена и родове са гледали да причинят нещастия, болести или смърт чрез вредоносни магии. Думата зараза е от един корен със поразявам, поразия, сразявам, сражение. За образа на неприятеля свидетелства развитието на индоевропейския корен *wreg- със значение „гоня, преследвам“. В английски значението „гоня“ се е развило в думата wreak ‘мъстя, изливам гнева си’. В балтийския старопруски език wargs означава ‘лош, зъл’. Това е много близко до значението, което се развива в повечето славянски езици – врагъ. Но в някои има и специфично продължение, като например сръбското и словенското значение на думата – „дявол“, както и в българската клетва „Да идеш поврага!” От същия корен е и думата вражалец, рус. ворожея – ‘магьосница’.
