Според народните представи,  ако човек умре, без да е ранен, смята се, че е жертва на магьосничество, защото представа за естествена смърт не съществува. Болест, нещастен случай и смърт се причиняват от неприятел – човек или дух, от козните на магьосник или разгневен мъртъв роднина. Според народа броят на болестите е 77 и половина или 99, като се вярва, че за всяка болка има лек, а само за половинката или за стотната няма. Разказва се също, че половината болест е най-лоша и не може да се изгони.

Подобни представи са били характерни не само за нашия народ. До късно австралийските аборигени са вярвали, че всяка смърт се причинява от магия (с изключение на бойното поле). За целта се е използвал специален уред: пръчица от кост с един заострен и един тъп край, откъм тъпия край завързана връвчица. Като насочиш острието срещу врага, кръвта му изтича и през връвчицата се изсмуква от тялото. Само при вида на тази „кост на смъртта“ аборигените изпадали в ужас.

Силата на внушението спомага за вярата в магии: при стрес нервната и ендокринната система си взаимодействат. Един етнограф описва преживяванията си в примитивно племе. Той се скарал с една жена, но му казали, че не е постъпил добре, защото жената е магьосница. След това разказва как седи пред клавиатурата на компютъра и ръцете му се подуват като боксови ръкавици. Той го свързал с кавгата с магьосницата, но после си казал, че „няма такива работи, това не може да бъде“… и му минало. Страхът бил причина за такава психо-соматична реакция.

Според древните представи, членовете на чуждите племена и родове са гледали да причинят нещастия, болести или смърт чрез вредоносни магии. Думата зараза е от един корен със поразявам, поразия, сразявам, сражение. За образа на неприятеля свидетелства развитието на индоевропейския корен *wreg- със значение „гоня, преследвам“. В английски значението „гоня“ се е развило в думата wreak ‘мъстя, изливам гнева си’. В балтийския старопруски език  wargs означава ‘лош, зъл’. Това е много близко до значението, което се развива в повечето славянски езици – врагъ. Но в някои има и специфично продължение, като например сръбското и словенското значение на думата – „дявол“, както и в българската клетва „Да идеш поврага!” От същия корен е и думата вражалец, рус. ворожея – ‘магьосница’.

Вярата в магиите предполага и подозрително отношение към „своите“, които се различават от другите хора: мрачни, саможиви или хора с физически и умствени недъзи. Които се отличават по поведение или външен вид от останалите, или са жертва на магия, или самите са магьосници.

Болестите са били възприемани като нарушаване на космическия ред: „нашите“ ценности са ограбени от враждебни същества – чужденци или зли магьосници, които пакостят с помощта на дявола. Тежкият удар, който понасяме от масовия мор, е отразен в индоевропейския корен *plāk-. При славяните той значи „плача“, но в латински plaga е „бедствие, напаст, мъка“, а по-късно „мор, чума“. И славянската, и латинската дума произлизат от значение „бия се в гърдите от мъка“.

В нашия народ е битувала представата, че „болесчицата“ може да се посрещне още докато не е влязла в селото и да се върне. Или пък ако влезе в селото, тя може да бъде омилостивена. Жени омесват пита, намазват я с мед, вземат китка, вино и увиват в нова кърпа или в нова торба и оставят всичко това вън от селото. Вярва се, че който мине и прибере торбата, ще отведе и болестта. Пора̀зата  не просто трябва да се изнесе, но и непременно някой да я вземе. Затова се оставя в торба хляб, за да я отнесе някой другоселец.

С развитието на науката вярата в магии сред образованите кръгове започва да носи най-вече подигравки. И макар три четвърти от българите да чукат на дърво „да не чуе дявол“, в магии вярват по-малко от половината. Но пък всеки пети твърди, че лично знае конкретен случай на направена магия.

Сега вместо в магии има вяра в други злонамерени сили. При масови епидемии периодично възникват слухове, че една или друга болест е създадена в тайна лаборатория и случайно или нарочно е пусната.

Бележка на редакцията: Статията е илюстрирана с миниатюра от 15 век на чумата, „черната смърт“. Източник: www.focus.it, публикувано в wikipedia.org

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Карантина, или 40-те дни изолация в средновековна Венеция

Думата вирус – от „сок“ през „вишня“ до „отрова“

Чуминден – чумата ходи с тефтер и по списък мори хората

След спасение от чумна епидемия севлиевци възобновили Батошевския манастир

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.