Староверци

В света на маските – карнавални, медицински, театрални

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Историята на маската започва още в зората на човешката цивилизация. Още от Каменната ера хората създават най-различни видове маски.

Ритуалните маски вероятно са най-древните. Ритуални са и нашите кукерски маски. Изобразяват човешки лица, животни, митологични същества. В много племена такива маски се използват и до днес. Маскираните един вид са се преобразявали в друго същество.  В Меланезия, Африка, Латинска Америка са използвани и от тайните мъжки съюзи при посвещаване на младежите, при военни набези, при съдене на провинени и др.

Български кукери. Снимка: Pixabay

В древен Египет  се появява един друг тип маска, която трябва да увековечава лицето.  Това са  смъртните маски, които запазват чертите на покойниците. Най-известното подобно изображение е златната отливка на египетския фараон Тутанкамон. (Бележка на редакцията: древните траки по българските земи също са използвали смъртни маски, които съвременните археолози откриват при разкопки в погребални могили).

Маската на египетския фараон Тутанкамон, открита при разкопките на неговата гробница. Снимка: Pixabay
Погребална златна маска от надгробната тракийска могила Светица край Шипка, Старозагорско. Краят на V в. пр. Хр. Източник: Национален археологически институт с музей

В Европа маски за пръв път се споменават във връзка с дионисиите (празненства с карнавален и понякога ритуален характер – бележка на редакцията) в древна Гърция. По-късно започват да се използват и в театъра.

В древния гръцки театър актьорите са били от един до трима души. За да могат да играят различни роли, те са сменяли характерните маски на персонажите. Понеже актьорите са били само мъже, за да изобразят жени са надявали женски маски.

На гръцки не е имало специална дума за маска. Използвали са думата prosopon, която значи просто лице. В български също има диалектна дума „преличуем се“, която описва преобличане, преобразяване като друг човек. Такава „промяна на идентичността“ е била строго регламентирана за определени случаи. В епохата, когато външният облик е носел информация за социалния статус на човека, „маскирането“ като друг не е било посрещано добре. Запазени са документи, в които владиката иска от властите специално разрешение да се облича като обикновен човек, когато пътува поради страх от разбойници. Сложното възприемане  на условността на изкуството е породило и думата гьоз-бояджия. Така първоначално са наричали актьорите. Но можещ ли да вярваш на човек, като не знаеш какъв е всъщност? Затова думата е придобила значение „шарлатанин, мошеник“.

За театрална маска римляните използвали етруската дума phersu. От нея произлиза думата персона. В римския театър маски са слагали всички ония персонажи, които не са били „персони“ в живота – старци, младежи, жени, роби, като робите са изразявали етнически типове, различни от свободните граждани.  Покрай театъра се ражда идеята, че индивидът има страни или облици, различни от физическия човек. Така се осъзнават и закрепват езиково различните социални роли: гражданин, съпруг, баща, воин и т.н.

Театрални маски на трагедията и комедията. Древноримска мозайка, 2 век н.е. Източник: museicapitolini.org

Разцвет на маските настава през Ренесанса. За това благоприятстват многобройните балове, маскаради и карнавали, провеждани в дворците или на улицата. На улицата се ражда и комедията на маските, наричана на италиански commedia dell’arte. В това изкуство на импровизацията участват главно комични персонажи – скъперникът Панталоне, глуповатият слуга Арлекино, надутият стар Доктор.

Карнавални маски и костюми от Карнавала във Венеция, Италия. Снимка: Pixabay

През този период италианците заемат арабската дума masχara, производна от saχira „присмивам се, подигравам се“, която в италианско произношение звучи maschera (маскера). За заемката благоприятства комичният характер на героите. В средновековния латински език думата придобива формата masca, откъдето е заета в повечето европейски езици. Арабската дума е навлязла у нас през турски във формата маскара.

„Омаскаряването“ се е практикувало като наказание в редица европейски страни. На свадливи жени, лоши ученици и други са били нахлузвани т.нар. „маски на позора“ (нем. Schandmaske, англ. Scold’s bridle).

По време на чумната епидемия в Европа маски с човка започват да носят и лекарите. Човката е била пълна с ароматни соли, билки и чесън. Вярвало се е, че така докторът се  предпазва от миазмите на гниеща плът. През 19 век вече използват вълнени превръзки с клапа. Сега медицинските маски са предпазно средство от инфекции, предавани по въздушно-капков път.

Маска от Карнавала във Венеция, наподобяваща типичната маска, която са носели лекарите в Европа, лекуващи чума. Снимка: Pixabay

Според преданието вълнени маски започнали да носят и английските войници по време на Кримската война. Зимата била студена, а част от британския контингент не получава своевременно оборудване и квартира. Тогава изобретяват шапките тип „скиорска маска“, наричана на английски Balaclava по името на кримския град. Понеже тези маски закриват цялото лице, те се използват и от терористи, а също и от бойци от специалните части, за да избегнат разпознаване и отмъщение. Балаклавата е неотменен атрибут на японските нинджи. Под испанското име пасамонтаня (pasamontañas – през планините тези маски  са популярни и в радикалните и антиглобалистки кръгове в Латинска Америка.

Кондуктор в Сиатъл, САЩ, не допуска в трамвая пътник без маска на лицето, 1918 г. По това време в цял свят има епидеция от т.нар. „испански грип“. Източник: unwritten-record.blogs.archives.gov

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Карантина, или 40-те дни изолация в средновековна Венеция

Думата вирус – от „сок“ през „вишня“ до „отрова“

Магии, болести и зарази в народните вярвания

Чуминден – чумата ходи с тефтер и по списък мори хората


След спасение от чумна епидемия севлиевци възобновили Батошевския манастир

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено