Изложба „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ (Магия и магичност в българската народна култура) - Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографският музей в Пловдив с изложба за магията и магичността

Магията и магичността в българската народна култура е темата на най-новата изложба в Регионален етнографски музей – Пловдив, „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“. Изложбата ще бъде открита на 15 март 2023 г. (сряда) от 18.00 ч. Автор на картините, представени в изложбата, е пловдивската художничка Дафина Терзиева.

Изложбата представя различните лица на магията, магичната сила на растенията и тяхната употреба. Разкрива ритуали, обичаи, персонажи и предмети, играли важна роля в ежедневието на предците ни. Чудни са поверията за различните магии – как  да свалим месечината, да превърнем човек във животно, да се предпазим от змей или да ни заобича любим човек… 

Магията съпътства делниците и празниците на хората още от праисторическите времена. Тя е съвкупност от действия и обреди, правени с вярата, че чрез определени средства и начини, човек е способен да въздейства върху себеподобните, животните и природата.  Владеят я хора, свързани със свръхестествените сили: магьосница, билкарка, вражалица, мамница. Те по различен начин влияят върху живота и смъртта. Вярва се, че магьосниците използват „тайното“ знание за добро или за лошо, могат да помогнат или да навредят на хората.

Магията на българина е в силата на духа му, преодолял векове изпитания и във вярванията му, устояли на времето.

Проектът е част от програма „Наследство 2023“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ТЕКСТОВЕТЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
buditeli

Денят на народните будители чества 100-годишнина от официалното си обявяване

Преди 100 години министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на народните будители. Инициативата е на група интелектуалци, сред които народният поет Иван Вазов, писателят Стилиян Чилингиров, актрисите Адриана Будевска и Елена Снежина (Елена Янкова Кирчева), учените – проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, проф. Иван Георгов, Александър Радославов, Михаил Арнаудов, военният деец Димитър Лазов и др.

На 28 юли 1922 г. с Окръжно на просветното министерство денят е записан като “празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвмременна България”. Министър Омарчевски счита, че чрез този празник “първата грижа” на българското общество е “да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество”. Българската младеж, отбелязва той, “трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот”.

На 31 октомври 1922 г. излиза и постановление на Министерския съвет за обявяване на празника, а след около месец – на 13 декември, ХIХ -о Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. В следващата 1923 г. на 3 февруари цар Борис III подписва специален закон за въвеждането на Деня на народните будители като официален празник. Така 1 ноември – денят на св. Йоан Рилски (по нов стил) е узаконен и уреден планомерно и системно като ден “за помен на великите и малки българи” по думите на Александър Теодоров-Балан. През 1945 г. празникът е отменен, за да бъде възстановен отново през 1992 г. по предложение на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

Снимки на предците на Димитър Минчев Димитров. Източник: Личен архив

Минковският род от село Ритя, Дряновско

Исторически музей – Дряново представя родови спомени на Димитър Минчев Димитров (бивш директор на музея от 1980 до 1984 г.), които той е предал в институцията.

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

ДИМИТЪР РАЧЕВ НЕНОВ – ДЯДО МИНКО, МОЯТ ПРАПРАДЯДО

Роден е в с. Ритя преди 180 г., в 1842 г., починал през 1940 г. на 98 години. Той е родоначалник на т.нар. Минковски род, клон на Газурския род. Съпругата му се е казвала Мария, родом от с. Цинга. От малък е учил строителния занаят от известните местни майстори строители. Работил е като строител-предприемач заедно с Рачо Станев Карастанев. Строили са в гр. Дряново и околните села. В Дряново строили къщата на Петко Ковача, в Караиванца ремонтирали читалището и къщата на Бенко Рачев-Гайдаря през 1909 г. В село Тъпанарите (дн. Чуково) строили къщата на Миню Тъпанчев, в с. Ритя строили старата къща на Колю Бонев Бейски. Работили и в с. Янтра – на къщата на Дянко джамбазина.

През лятото е ходил в Добруджа на жетва, като драгоманин им бил Петър Пушовски от с. Караиванца. Това отиване в Добруджа наричали – на романя.

Дядо Минко е бил кмет в с. Караиванца през турско време.

Бил е много уважаван и авторитетен човек в с. Ритя – истински старейшина. По много въпроси се допитвали до него и искали неговото мнение.

Има запазена снимка на дядо Минко, заедно със сина си Рачо и неговата съпруга баба Цвята, родом от с. Балалея.

МИНЧО ДИМИТРОВ РАЧЕВ – СИН НА ДЯДО МИНКО, МОЯТ ПРАДЯДО

Роден е в с. Ритя през 1865 г. Починал през 1945, на 80-годишна възраст. Съпругата му била баба Бонка от с. Караиванца.

По професия също е бил строител. Работил е със съдружници – Костадин Денев от с. Балалея, Доню Станев Газурков от с. Ритя, Нанко Минев от с. Ритя, Иван Дечев от с. Пейна и много други.

Работил е и в Румъния – гр. Бузово.

В България най-много е строил в Свищов, свищовските села и гр. Никопол. Работил е и в манастира при с. Царевец – нови постройки и ремонти. В Свищов са строили частни къщи, училища, училището в циганската махала. Построили са къщите на Мишо Аврамов, на Атанас Буров, на Петко Аврамов и много други.

Прасе. Снимката е илюстративна. Pixabay

Рецепта за свинска мас от село Горна Росица

Сред всички старини, които събирах и записвах в моето село Горна Росица като ученик през 90-те години, бяха и рецепти от моята баба Мария Минчева. Записвах си ги в отделна тетрадка, както имах отделна тетрадка за народни песни или пък родови истории. Една от рецептите в тетрадката ми е за приготвянето на свинска мас. В селските домакинства тогава, благодарение на отглеждането на поне едно прасе, най-използваната мазнина за готвене беше не олиото, а свинската мас. Прасето беше от онези домашно отглеждани животни, от които старите българи използваха почти всичко – от ушите и краката се правеше пача, в червата се пълнеше луканка, дори четината се използваше за четки. Но сега думата е за сланината и как от нея не само ставаше мезе, но и се топеше на мас. Ето и рецептата от моята баба:

Мария Минчева (1929 – 2003). Снимка: Момчил Цонев

Използва се само свинска сланина без кожа и без вътрешна лой (мазнина). Сланината се нарязва (независимо дали на малки кубчета или големи късове) и се кисне във вода поне два дни. Периодично водата трябва да се сменя. След това сланината се слага в арания с поне 1-2 литра вода. Трябва постоянно да се бърка, докато ври, за да не загори.

Когато сланината почне да се топи и да образува бяла чорба, се слага 1 супена лъжица сода бикарбонат. Когато чорбата почне да се избистря, се слагат 2-3 необелени ябълки и 1 паница сварено прясно мляко. Към края на топенето, когато остатъците от сланината са станали на пръжки и маста е готова, може да се сложи и 1 чашка ракия. Към края огънят трябва да е по-слаб. Маста се прецежда и се слага в тенджера или в стъклени буркани.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Войнишки паметник на загиналите от с. Горна Росица. Снимка: Сторник

Опълченец от с. Горна Росица запазва револвера на подполк. Калитин в битката за Самарското знаме

Откъс от статията „Опълченец от Габровско пази револвера на Калитин“. Публикувана е за първи път във вестник „Габрово Днес“, бр. 17/ 6133, 2 март 2000 г. Авторът Момчил Цонев (създателят на „Сторник“) тогава е все още ученик в Национална Априловска гимназия в Габрово, но вече от няколко години събира родови истории, песни, диалектни думи, обичаи от своето село Горна Росица. Повече за историческите занимания на автора може да прочетете в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

Един от многото тръгнали към върха на своята, на българската свобода е Райно Божанов, роден през 1849 г. в махала Стоевци, Габровско. Пребивавайки в Румъния като работник, той се записва в Българското Опълчение на 7 май 1877 г.

Своето бойно кръщение получава в боя при Стара Загора (19 юли 1877г.), когато се водят кръвопролитните битки за запазването на Самарското знаме в ръцете на съюзните сили на руските и български бойни части. Руският подполковник Калитин настъпва в отчаяна контраатака срещу многобройния противник. Турските части се насочват към знамето на българското опълчение. Убити и ранени са няколко знаменосеца. Подполковникът лично поема Самарското знаме, но пада от коня си, прострелян от противников куршум. Според разказите на вече стария Райно Божанов при убиването на подполк. Павел П. Калитин той взел револвера-барабанлия на командира на трета дружина и дълго след това го съхранявал като свещена реликва. Днес оръжието се съхранява в Историческия музей в гр. Севлиево.

Павел Калитин, командир на III дружина на Българското опълчение. Източник: Кисов С. И. „Из боевой и походной…“ 1877—1878. София, 1903. Публикувана в Wikipedia

Освен при Стара Загора опълченецът участва в Шипченския отряд, водил тежките сражения на 9 август 1877 г. и в защитата на стоманената батарея на 10 август 1877 г. В съзнанието му се запечатват свръхчовешките усилия на българското опълчение да удържи позициите си и години по-късно разказва на своите близки за борбата на живи и мъртви за свободата на един планински връх, който по-късно прераства в символ на изкуплението на българския народ от греха на робското самосъзнание.

Мартеница. Снимката е илюстративна. Pixabay

Поверия за баба Марта от село Горна Росица

За поверията за баба Марта в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 19.06.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.

Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев

Баба Марта имала 11 братя, двама от които били по-големи от нея – Януари и Февруари. Те двамата й изпили виното и тя се разсърдила. Тогава тя си накъсала ризата на парцали, затова и през месец март вали сняг на парцали.

Сутринта преди изгрев на 1 март се слага нещо червено , за да се зарадва баба Марта. На ръката се слага мартеница от червен и бял конец, която се сваля, когато се види цъфнало плодно дръвче.

Има още една легенда, посветена на баба Марта. Било март месец и времето било хубаво, затова една овчарка решила да изпъди овцете си на паша. Друга бабичка я предупредила, че рано си изпъжда овцете, обаче овчарката отговорила: „Марта дойде. Марта жена и аз съм жена. Какво ще ми направи?“ Изкарала тя овцете на полето, обаче баба Марта се разсърдила, че овчарката рекла „какво ще ми направи?“. Станал толкова голям студ, че овцете и овчарката с хурката в ръка се вкаменили, така са останали на камъни и до ден днешен.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА В САЙТА „СТОРНИК“

Старите българи гонели лошотията с мартеница
Опасната баба Марта
Етнографски музей Пловдив разказва за Баба Марта и мартениците

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли...“ в Исторически музей Дряново. Организатор: Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа"

„Шипка – Бузлуджа“ с изложба в ИМ Дряново за опълченците

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува със своя фотодокументална изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…“ в Исторически музей Дряново. Откриването на изложбата ще се състои на 1 март 2022 г. от 17:30 ч. в Икономовата къща в Дряново.

Изложбата е посветена на някогашните български опълченци, които след Освобождението стават кадрови военни и допринасят за бойната слава на младата държава. Изложбата включва 27 табла, от които 5 двойни. Проследяват се биографиите на 22 военни дейци – бивши опълченци, 11 от които достигат до генералски чин, и тяхното участие в ключови за Отечеството ни събития – Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Името „Ний летиме от Балкана…“ е по текста на един забравен марш, който най-добре изразява принадлежността на непобедимите български полкове към безсмъртния подвиг на шипченските бранители.     

Съорганизатори на изложбата са Държавен военноисторически архив – Велико Търново и Исторически музей – Дряново, който участва в нея с архивни материали, свързани с ген. Иван Цончев и дейността му в Македонското дружество тук; оригинални снимки на опълченците Никола Райчев и Минчо К. Острев; сувенири от Руско-турската война (1877-1878).

След сражението при Стара Загора от юли 1877 г. генерал Гурко се обръща към опълченците: „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора“. Тези думи се оказват пророчески. Получили бойното си кръщение при Стара Загора, показали нечувана храброст на Шипка и мъжество край Шейново, след Освобождението мнозина от младите опълченци избират военната кариера. Те бяха капитаните от Сръбско-българската война, полковниците и генералите от Балканските войни и Първата световна. Прославиха се при Сливница, Цариброд и Пирот, при Чаталджа, Лозенград и Видин, при Тутракан и Дойран. Опълченците, превърнали мъжеството, честта и достойнството в синоними на младата българска армия.

Симеон Цоньов Симеонов. Смъртта и последният час на Васил Левски, 1879-80. Източник на снимката: impressio.dir.bg

Образът и съдбата на Васил Левски привличат много български живописци, графици и илюстратори

Историци и публицисти, писатели и художници, привлечени от неповторимата духовна висота на  карловеца Васил Иванов Кунчев, му отреждат достойно място в творчеството си. Българските творци се впечатляват от човека-загадка, от легендарния апостол, от пророческия гений, който днес остава  в народната памет и чрез образите, създадени от тях.

Като прави преценка на дейността на Васил Левски, във в. „Знаме“ от 13 юли 1875 г. Христо Ботев цени появата му като нов етап в българското революционно движение, неговото влияние върху всички и прави първата  му цялостна характеристика на международно явление.

На Ботев дължим и инициативата за първото популяризиране образа на Апостола. Почувствал потребност да се нарисува портрет на непрежалимия другар, той тръгва из зимните букурещки улици с т. нар. „байрактарска“ снимка на Дякона в джоба си, за да търси най-добрия гравьор. Автор на първата рисунка на Левски – гравюра на мед, е художникът Райс, сътрудник на Хр. Ботев при илюстриране на вестниците му. Като поставя фигурата на В. Левски върху фона на хайдушкия Балкан, осеян с облаци, гравьорът дообогатява най-ранната му фотография от 1867 г. Ботев отпечатва графиката в прочутия си календар за 1876 г.

Втората най-ранна творба, посветена на Васил Левски, е дело на Симеон Цоньов Симеонов от Трявна. Авторът е от известния зографски род на Витановци, първи братовчед е на Ангел Кънчев, помощник на Левски, който отсяда и в къщата на „образописеца“ при идванията си в селището. През 1876 г. той става байрактар на т. нар. Тревненска чета на зографите, която се влива в сформираната чета под водителството на Хр. Патрев, Т. Кирков и Ст. Гъдев, действала в началото на м. май с. г. в района на Новата махала (дн. квартал на Габрово). След като емигрира във Влашко, Симеон Цоньов се записва като доброволец в редиците на Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и в защитата на Шипченския проход. Творческия си талант прилага при рисуването на портрети по снимки, на картини по исторически теми, декори за представления, при направата на копия на фреските от Боянската църква. Творбата му с образа на В. Левски, изработена най-вероятно през годините 1879-1880 (през 1881 г. той умира), представлява рисунка с молив или креда, направена за фоторепродуциране. Това е първата многофигурна композиция за Левски, представяща обесването му. Любопитен факт е, че главата на Левски върху рисунката не е рисувана, а изрязана от снимка на Апостола в цял ръст с бели въстанически дрехи и голяма сабя, направена в Букурещ през 1868 г.  в ателието на Карол Сатмари, и  залепена – метод, практикуван и от други художници. Литографията му запечатва присъствието на поп Тодор Ст. Митов, причастил Апостола в неговия последен път към безсмъртието, което придава автентичност на  разказа за съкровените мигове на Дякона под бесилото.

Илия Габровски. Източник: Семеен архив

Илия Габровски – събирачът на легенди от Габровско

„Сторник“ публикува този текст на габровския краевед Илия Габровски, датиран от 15 септември 1970 г. Публикуван е като предговор към книгата му „Бележити хора и събития от Габровския край“, издадена за първи път през 2003 г. и преиздадена през 2020 г. Илия Габровски (1904 – 1982) е краевед и родоизследовател с огромен принос, събрал е стотици легенди от габровския край, проучил е бита и традициите на старо Габрово. През 2002 г. са публикувани в сборника „Легенди за габровския край“.

„Ако писането е изтрито от камъка,
потърси легендата, която стои под него.“

Дълги години съм събирал названия на местности из Габровска околия. Между другото винаги съм се мъчел да открия от населението защо дадена местност има това име. Старал съм се да ги тълкувам. Обаче не винаги това ми се е отдавало и обикновено жителите се задоволяваха с най-обикновения отговор: „така се нарича“; „така си го знаем от бащите си“; „тъй си го помним“ и пр. При други случаи, често при имена на по-значителни обекти, селяните обясняваха даденото име във връзка с някое лице или някоя случка. Така те осмисляха и даваха, макар и невярна етимология, живот на топонимичните названия и понякога разправяха дълги предания и легенди.

Между това, неподозирано за мен народно богатство, аз попаднах на чудно хубави предания. При моето бродене край бреговете на Янтра, аз не извадих нито злато, нито янтар, но открих вълшебно-прелестни легенди, по-скъпи и ценни от тях, защото са чисти и сърдечни като нейните води, дълбоки и мъдри като нейните вирове, приказни и сладки като нейния шепот и вечни и неостаряващи като нея. Със своята приказност и красота, художественост и идейност, те показват какъв самобитен поет и гений е нашият народ. Те са и поучителни, защото в тях е кристализирала народната мъдрост за доброто, правдата, ненавистта, лъжата и закона за отплатата.

Тези легенди преразказвах като запазих напълно народния сюжет и дух, а в много случаи и народните думи и обрати на речта. За разнообразие и за да бъда по-близко до народното творчество и неговия начин на изразяване, си послужих и с народното стихосложение.

izhvurleni-knigi

Дарете стара вещ и разкажете история за нея

„Сторник“ и неговият създател Момчил Цонев започват кампания за събиране на вещи, които да станат част от инсталация с името “Вещи с истории”. Ако разполагате с предмет от миналото, който имате желание да дарите, за да бъде съхранен за поколенията… Или ако искате да ни разкажете любопитна история, свързана с предмет, който Вие съхранявате… пишете ни на info@stornik.org.

Каква е идеята за „Вещи с истории“? “Паметта” на вещите от бита е краткотрайна, тя е всъщност памет на техния собственик и е предопределена за унищожение, ако не бъде разказана и записана, съхранена. Събираме предмети от всекидневието от отминали исторически периоди (Царство България, социалистически период) или от съвремието, без задължително да са дефинирани като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство. Ценността на тези утилитарни предмети от бита е друга – тя е в “паметта” на вещите, закодираността на лични, семейни или родови истории и спомени в тях.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.