Спомените са написани на ръка през 1955 г. от Димитър Николов, учител от радомирското село Ковачевци, роден на 16 октомври 1880 г. Даскал Димитър е брат на моя прапрадядо Евтим Николов. Техният баща, даскал Никола Петров, който според фамилната история завършва първото светско училище в България, прословутата Априловска гимназия в Габрово, е основоположник на фамилията Даскалови, чийто член съм и аз. Непосредствено след Освобождението на България и неуспешното Кресненско-Разложко въстание на македонските българи, през 1879 г. родът на Никола Петров се установява в село Ковачевци, тъй като е принуден да напусне село Ключ, Петричко, останало в пределите на Османската империя до 1912 г.
ЧЕТЕТЕ Част 1: Битовите условия в с. Ковачевци, Радомирско, след освобождението от турското робство 1877-1878 г. Част 1. Бит
Част 2: Битовите условия в с. Ковачевци, Радомирско, след освобождението от турското робство 1877-1878 г. Част 2. Сватбите
Единствените развлечения на хората по това време бяха разните религиозни обичаи при сватбите, хора́та, седенките, тлаките и съборите… Друго едно развлечение, което имаше типичен национален характер, бе ХОРОТО. То ставаше почти всеки неделен и празничен ден, обикновено насред селото на площада. Момите и ергените, променени в празнични дрехи, излизат насред селото на площада. Щом засвири кеменджията на хоро, най-напред се хващат ергените. Един от тях ще води танца, а друг опашката. Обикновено ергените носят малък колан, за който колан ще се хване другият ергенин или мома. Момите пък опасваха зуници (пояси) и за тях се хващаха ергените. Много пъти, вместо зуница, носеха тесни пояси, които пак служеха за хващане.
Обикновено се играеше „ситното“ шопско хоро, а по някога и „граовската“. Тези хора имаха танец и опашка. На танеца винаги играеха по-видните моми и ергени, а на опашката – тези, които още не са усвоили хубаво хорото. Хорото образуваше нещо като полукръг. Когато отсъстваше кеменджията, инициативата за хоро подемаха момите и младите булки. Най-напред ще се определи кои моми или булки ще почнат да пеят хороводна песен. Обикновено се образуват две групи от по три певици. Едната певица ще извисява гласа, а другите две ще го „слагат“. Тази, която ще извиси гласа, се казва, че ще „надиза“, а другите ще „слагат“. Същото нещо е и с втората група. Щом първата група изпее първия куплет от песента, другата веднага повтаря същия куплет. След това пак първата започва втори куплет, а след него втората група повтаря същия. И така се продължава докато се свърши песента. При това хоро голямо значение има този от играчите, който води танеца. Тези пък, които не са добри играчи, винаги се хващат на опашката.
Децата, които са от седем до дванадесет години, не играеха хора, а играеха други ИГРИ – топка, криеница, роби, крива войска и други. Най-много се радваха на зимния сезон, когато ще има пързалки и суровакане. Суровакането ставаше на Нова година. Всяко момче от пет до дванадесет години предварително преди Нова година си приготвяше суровашник. Суровашникът обикновено се правеше от лесково дърво, дълго 50-60 сантиметра. На края от едната му страна, суровашникът е разперен на 10-12 перки и с тези перки се суровака.
Малките деца – момчетата, обикновено ходят на СУРОВА сутринта на Нова година, като тръгват на групи от по 2-3-4 и обхождат всички къщи на селото. Всяко дете носи по едно малко кесе (торбичка) и в него събира това, което ще му се даде – месо, орехи, сливи, а някои и пари – пет пари. Малките суровашкари много се бояха да не би да ги срещнат старите, които обикновено ходеха през нощта и малко на сутринта.
Старите суровашкари действително бяха страшни за гледане. Често пъти и възрастните се страхуваха от тях. Едни от старите суровашкари се правеха на цигани, циганки, попове, невести и пр. Обикновено най-страшни бяха циганите. Те носеха разни боздугани, дървени саби, кросна, волски рогове, разни звънци, маски и пр. Страшни за гледане. Децата, които им се радваха, още повече им се бояха. Зададе ли се към тях някой от циганите, не можеше да разбереш къде са се покрили децата.

Друго едно забавно тържество бе това, което се провеждаше всяка година на заговезните – СИРНАТА НЕДЕЛЯ. През тая седмица всички хора бяха длъжни да си опростят греховете. Обикновено, по-младите искаха прошка от по-старите. Този, който искаше прошка, ще каже на този, от когото иска прошка: „Прощавай!“, като по-младият е вече целунал ръката му. Вторият му отговарял „Да ти е простено и от мен и от Бога и ти прощавай!“. Това продължавало, докато дойде време за оратуване. На прошка не ходят само младоженците и то първата година.
През деня на Сирница, всички – от деца до възрастните по на 20 години, се приготвяха за ОРАТУВАНЕ. Оратниците са вече готови. На дълъг прът, разцепен на две цепнатини, дълги по 50-60 сантиметра, се налага суха едра слама и щом почне да се смрачава всички излизаха на мегдана и почваха да палят сламата от оратниците. Щом се запали сламата, оратникът трябва да се върти. В това време момчетата викат: „Ората копата, дай ми чичо момата!“. Щом изгори всичката слама, оратниците захвърляха в чуждите дворове, за да няма бълхи в техните дворове, а да отидат там, където е оратникът захвърлен. И при този народен обичай често пъти ставаха пожари или пък ще се захвърли оратника и ще удари някого по лицето. Предполага се, че „оратуването“ е останало от времето, когато хората не са знаели кога ще са заговезни, та да се запости за Възкресение Христово (Великден). Заплетените огньове с оратниците са били знак, че заговезни са дошли.
На заговезни се приготвяха най-хубавите ястия и сладки. Лашкаха се бяла халва или варено яйце. Обикновено, обеленото яйце и бялата халва се връзваха за конец и се окачваха за някой пирон на тавана. След туй, един от по-старите ще почне да люлее яйцето и халвата, а малките деца с отворени усти ще гледай кой от тях да го лапне. Утрешният ден е чист понеделник. Този ден ще се измият всички съдове, за да не остане никаква следа от блажина. Някои стари хора по три дни не ядат нищо. Ако е останало нещо от заговезните, дава се на кучетата, или пък на циганите.
Друга забава и то на момите и ергените, бяха СЕДЕНКИТЕ и тлаките. Обикновено седенките се устройваха от момите. Няколко моми се уговарят за коя вечер и в чия къща ще стане седенката. Предварително ще се сложи за варене царевица, тиква и картофи. На седенката момите обикновено излизат на двора и почват да пеят някоя любовна песен. Това е знак, че седенката е почнала. Ергените предварително знаят за седенката, но все пак, щом чуят песента, веднага се отправят към нея. На седенката се прекарва много весело, но има случаи, когато се завършва и с някое произшествие. Често се случва някоя мома да избяга по някой ергенин, или пък ергените да я отвлекат насила за някой ергенин. Като знак, че има избягала, или насила отвлечена мома, бяха изстрелите на пушките или револверите. Щом изстрелите са три, сигурно има бежанка или отвлечена мома.
По-старите хора – мъжете, обикновено известно развлечение намираха като прекарат свободното си време в кръчмите. Тук в кръчмата, освен почерпката, разправяха се разни приказки, смехории, приключения и други подобни новини. Щом се съберат повече хора в кръчмата, веднага се почват разговорите като един разправя, а останалите го слушат.
По онова време най-много се разправяше за ВАМПИРИ и ТАЛАСЪМИ. Често пъти такива вампири и таласъми се твърдеше, че има в селото. Всеки мъртъв, когото е прескочила котка, ставал на вампир и неговото тяло се превръщало на пихтия – пача. Такъв един повампирен човек от селото бил Паун Гюрин. Дълго време се разправяше в нашата кръчма за Повампирения Паун. Някои разправяха, че виждали Пауна как нощно време събирал всички коне от селото, как ги завързвал за един стожер насред селото и как ги гонел цяла нощ, докато не пропели петлите. Друг един разправяше, че една нощ дошъл Паун в неговата къща и като го натиснал на гърдите, щял да му откъсне гърлото; и ако не се бил сетил да се прекръсти, щял да го удуши.
Eдна вечер, когато кръчмата беше препълнена с мющерии (клиенти), навън валеше силен дъжд. Един селянин разправяше, че видял Пауна как разровил един нов гроб и от него извадил ковчега с умрелия. Всички присъстващи слушаха с най-голямо внимание разказа, а някой каза, че Паун може да е тук при нас и да ни слуша какви ги говорим за него. В този момент някой отвори вратата и шишето на лампата се счупи, а лампата угасна. Някой извика: „Паун счупи шишето на лампата!“. Всички мющерии в миг се спуснаха към вратата и в голямо безредие избягаха навън. Останахме само ние – баща ми, майка ми, децата и чичо ми, който беше кръчмар. Баща ми силно нервиран, почна да псува като казваше: „Прости хора и нищо друго! Те не знаят, че шишето на лампата се счупи от дъжда, когато се отвори вратата.“
ЧЕТЕТЕ Част 1: Битовите условия в с. Ковачевци, Радомирско, след освобождението от турското робство 1877-1878 г. Част 1. Бит
Част 2: Битовите условия в с. Ковачевци, Радомирско, след освобождението от турското робство 1877-1878 г. Част 2. Сватбите
София, 1.I.1955 г.
РЪКОПИС:
Димитър Николов, учител от село Ковачевци
Роден 16.09.1880 г., живущ в гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ № 17
НАБОР:
Христиан Даскалов, доктор по организация и управление
Роден 09.05.1989 г., живущ в гр. Перник