Илия Габровски. Източник: Семеен архив

Илия Габровски – събирачът на легенди от Габровско

„Сторник“ публикува този текст на габровския краевед Илия Габровски, датиран от 15 септември 1970 г. Публикуван е като предговор към книгата му „Бележити хора и събития от Габровския край“, издадена за първи път през 2003 г. и преиздадена през 2020 г. Илия Габровски (1904 – 1982) е краевед и родоизследовател с огромен принос, събрал е стотици легенди от габровския край, проучил е бита и традициите на старо Габрово. През 2002 г. са публикувани в сборника „Легенди за габровския край“.

„Ако писането е изтрито от камъка,
потърси легендата, която стои под него.“

Дълги години съм събирал названия на местности из Габровска околия. Между другото винаги съм се мъчел да открия от населението защо дадена местност има това име. Старал съм се да ги тълкувам. Обаче не винаги това ми се е отдавало и обикновено жителите се задоволяваха с най-обикновения отговор: „така се нарича“; „така си го знаем от бащите си“; „тъй си го помним“ и пр. При други случаи, често при имена на по-значителни обекти, селяните обясняваха даденото име във връзка с някое лице или някоя случка. Така те осмисляха и даваха, макар и невярна етимология, живот на топонимичните названия и понякога разправяха дълги предания и легенди.

Между това, неподозирано за мен народно богатство, аз попаднах на чудно хубави предания. При моето бродене край бреговете на Янтра, аз не извадих нито злато, нито янтар, но открих вълшебно-прелестни легенди, по-скъпи и ценни от тях, защото са чисти и сърдечни като нейните води, дълбоки и мъдри като нейните вирове, приказни и сладки като нейния шепот и вечни и неостаряващи като нея. Със своята приказност и красота, художественост и идейност, те показват какъв самобитен поет и гений е нашият народ. Те са и поучителни, защото в тях е кристализирала народната мъдрост за доброто, правдата, ненавистта, лъжата и закона за отплатата.

Тези легенди преразказвах като запазих напълно народния сюжет и дух, а в много случаи и народните думи и обрати на речта. За разнообразие и за да бъда по-близко до народното творчество и неговия начин на изразяване, си послужих и с народното стихосложение.

Понеже смятам, че тези легенди представляват интерес и за други не само за изучаване на нашия фолклор, но могат да бъдат и любопитно и търсено четиво, реших да ги публикувам. С това мисля, че ще подтикна и другите да почнат и те да събират това несъбрано народно богатство, което заедно със столетниците си отива в забвението. Както всяка легенда, те не могат да имат реалистичен характер и да изразяват напълно някогашната наша действителна в лица и събития. Те не са изпълнени с много суеверия, лъжи и прекалена фантастика. Но същевременно трябва и да признаем, че в дъното на всяка легенда като повод за нейното създаване има винаги някоя действителност, необикновена случка: убийство, самоубийство, грабеж, кърджалийски нападения, чумна напаст и др. Те не могат да се смятат като кристализирана лъжа на народното въображение и вярване, защото не може да има захарен кристал без съответния разтвор. Така без зрънце правда или истина не може да има легенда. Снежната бучка като се търкаля в снега става топка, грамада, пряспа, лавина. Но може ли да стане лавината, ако нямаше първоначално бучката?

Исторически е доказано, че в средата на ХVII и ХVIII век, Габровският балкан е гъмжал от хайдути. Такива са били Вълчан Войвода, поп Мартин, а по-късно Кара Богдан и Нeнчо Войвода. Те са обирали турската поща и хазна, мъстели са на турци и чорбаджии и затова са били обичани и подпомагани от народа. Част от паричните обири са криели в земята. От това време се създават по-късно иманярските легенди, които са най-много разпространени в Габровския край. Четата на Вълчан войвода и поп Мартина от 1637 г. се смята за първата организирана съпротива срещу турската власт.

Така веднъж създадена, легендата започва да расте, да се украсява и поетизира от народната фантазия през вековете, носена от уста на уста, в която всеки е внасял нещо по своему и е дошла най-после до нас като невероятна работа, лъжа, но сладка и приятна като приказка.

От мене е далеч мисълта, чрез тия легенди да разпространявам суеверия и заблуди. Целта им е покрай художествената им стойност да изнеса на бял свят каква неподозирана, вълшебна и направляваща сила са били всички тия предразсъдъци и поверия. И днес, в наше време, колкото и да ги не желаем и да ги ненавиждаме, те неволно или волно се натрапват на нашето съзнание и живеят даже и в младите люде. Изглежда, че дълги години ще плащаме тоя стар данък и на новата култура, защото най-мъчно се променя и преражда човешката душа. Пътят към тяхното изкореняване и напълно ликвидиране е само един: знание и просвета. Ще се освободим от тези суеверия, само като ги знаем. Не можеш да се изгориш, щом знаеш, че огънят пари. Не можеш да хвърлиш една черна и скъсана дреха на миналото, ако не знаеш, че има друга бяла и здрава дреха на науката. Има не само чувство и внушение, невежество и мрак, но има разум и наука, слънце и светлина.

И тия легенди, родени из недрата на народа, при изворите на Янтра, се разправят от уста на уста, за да достигнат до наши дни все още свежи, красиви и любими. Понесени от водите на реката и полъха на бащица Балкан, те ще живеят през вековете, докато има Янтра и Балкан на земята.

15 септември 1970 г., гр. Габрово

Илия Габровски

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Посетете специалната страница в Онлайн музей на Габрово, посветена на Илия Габровски

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
izhvurleni-knigi

Дарете стара вещ и разкажете история за нея

„Сторник“ и неговият създател Момчил Цонев започват кампания за събиране на вещи, които да станат част от инсталация с името “Вещи с истории”. Ако разполагате с предмет от миналото, който имате желание да дарите, за да бъде съхранен за поколенията… Или ако искате да ни разкажете любопитна история, свързана с предмет, който Вие съхранявате… пишете ни на info@stornik.org.

Каква е идеята за „Вещи с истории“? “Паметта” на вещите от бита е краткотрайна, тя е всъщност памет на техния собственик и е предопределена за унищожение, ако не бъде разказана и записана, съхранена. Събираме предмети от всекидневието от отминали исторически периоди (Царство България, социалистически период) или от съвремието, без задължително да са дефинирани като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство. Ценността на тези утилитарни предмети от бита е друга – тя е в “паметта” на вещите, закодираността на лични, семейни или родови истории и спомени в тях.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

На Богоявление в Дряново: дарявали се средства за благотворителност

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

Християнският празник Богоявление (6 януари) в Дряново се отбелязва на местността Кръста, където е обредната трапеза (на архивната снимка) на брега на Дряновската река в най-стария градски квартал Боюв яз. През ХVІІ- ХІХ век тук е и метохът на Хилендарския манастир, едно от малкото монашески общежития в Централна Стара планина. Свещениците хвърляли кръста във водите на реката от високия бряг, но с построяването на каменния мост от майстор Колю Фичето в средата на ХІХ век започват да извършват ритуала от него. И днес духовенството спазва тази традиция.

Кръста (каменната постройка на преден план) в Дряново. Източник: Фонд на Исторически музей – Дряново

Богоявление (Йордановден) по Юлианския календар (стар стил) е на 19 януари, в най–студените зимни дни. В Дряново имениците спазват обичая „Влечуги”. Те доброволно скачат в ледените води, за да се изкъпят за здраве. Докато се прибират вкъщи, водата се стича от дрехите им и оставя замръзнали следи, т. н. влечуги. Приятелите им предварително се обзалагат дали именикът ще влезе във водата, а загубилите облога внасят пари в касата на класното училище. Всички именици се поздравяват от учениците. Като благодарност за визитите те получават дребни суми, с които се купуват училищни пособия. През 1874 г. в училищната каса постъпват от визити на 117 граждани 547 гроша, ползвани за набавяне на атласи по зоология, ботаника и минералогия, за триъгълници и пергели.

Градските дружества изпращат на имениците честитки за празника им. В 1900–1901 г. Македонското дружество отпечатва специални картички и призовава имениците да станат негови членове и подкрепят дейността му. Възрожденското общество използва главния личен празник на дряновци (имения ден) и го насища с благотворителна дейност за развитието на образованието и културата или за осъществяване на националните идеали.

Картичка на Македонското дружество в Дряново. Източник: Фонд на Исторически музей – Дряново

ОЩЕ СТАТИИ ЗА ЙОРДАНОВДЕН/ БОГОЯВЛЕНИЕ В СТОРНИК:

Йордан Радичков: Да измиеш лицето на Богородица на Йордановден
На Йордановден в Тетевен едно време
Костадин Бонев: На Богоявление в Трявна
На Йордановден в Севлиево: Сечаха леда с брадви, за да се покаже водата на Росица
На Йордановден (Водокръще) в село Горна Росица

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Снимката е илюстративна. Pixabay

Св. Силвестър (Силивистри) в с. Горна Росица

За празнуването на Св. Силвестър в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 18.06.1998 и на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.

Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев

Св. Силвестър е християнски и народен празник, тачен на 2 януари (по стар стил 15 януари). В деня срещу Силивистри се събират комшийски мъже и избират „риначи“. Това се прави по махали в селата. Сутринта на 15 януари (Св. Силвестър по стар стил), преди изгрев, групата мъже тръгват по къщите, посещават добитъка, очистват оборите и нахранват животните. След това стопаните стоплят чайник с ракия и почерпват мъжете.

През деня, дори и вечерта на Силивистри, се правят махленски гости у една по-голяма къща, където се събират всички съседи и „риначите“. На трапезата има свинско месо, луканка, вино, ракия.

Празниците Св. Силвестър и Власовден (11 февруари) се празнуват в чест на вола. Черепите на вол или овен се закачат по оградите/ плетовете на къщите – против уроки.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Коледни и новогодишни картички от колекцията на Исторически музей Дряново

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

В колекцията от поздравителни картички за Рождество Христово и Нова година на Исторически музей – Дряново преобладават образци от първите десетилетия и началото на 80-те години на ХХ век. Те са български или от чужбина. В тях се честитят празниците на роднини, приятели и клиенти, като им се пожелава здраве, дълголетие, успехи и късмет.

Картичките са пъстроцветни или черно-бели с традиционни за случая изображения, сцени от раждането на Исус Христос, ангелчета, джуджета и новогодишни елхи, но понякога са заменени с визитки, зимни пейзажи и изгледи, скиори и млади, невинни девойки.

Любопитна е картичката за дейността на Българска поща, която пощальоните в дряновската Телеграфо-пощенска станция Димитър Василев и Сава Молдованов подаряват на жителите по случай Нова година , за да имат „Щастие в живота, цял”:

Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Християните изпращат до духовните си наставници картички с ангелчета, с Богородица и младенеца и с каноничното изображение на Рождеството.

Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Близки приятели си разменят закачливи и шеговити картички, влюбените – романтични, посветени на любовта.

Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

За децата избират честитки с весел сюжет, усмихнати момченца с подаръци, красиви животинки и др.

Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Като празнични картички се ползват и изгледи от градовете, в които се намират подателите или много луксозни картички с цветя и лирични сцени.

Коледно-новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Коледно-новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Празничните картички със сърдечните благопожелания се запазват в семейните албуми, за да останат вечен мил спомен за любимите хора и фамилните тържества.

Картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Св. Стефан и Св. Трифон. Иконописец:  Захария Цанюв, тревненски зограф. Източник: Специализиран музей Трявна

Специализиран музей Трявна разказва: Стефановден

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна обединява 8 музейни обекта в града. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

27 декември църквата е отредила за почит на свети Стефан – един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан пръв измежду тях бил наречен архидякон. Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: „Господи, не им зачитай този грях“. В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник и били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Св. Стефан и Св. Трифон. Иконописец: Захария Цанюв, тревненски зограф. Източник: Специализиран музей Трявна

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година. По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се слагат месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, обичаят „ладуване“ се спазвал на Стефановден. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади една по една китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.

Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава венец. На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Снимката е илюстративна. Pixabay

Поверия за Мръсните дни от село Горна Росица

За поверията за Мръсните дни (Мръсниците) в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.

Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев

Мръсниците (известни и като Мръсни дни) са дните от Коледа (Рождество Христово) до Богоявление. В тези дни ходят таласъми и караконджули. Земята тогава е „на решето“. Не се правят седенки и тлъки.

През Мръсниците има много забрани – не се излиза навън вечерно време след залез слънце, не се мие и не се пере, не се замазва пода на къщата с гнила (глина), не се преде и тъче, не се извършва никаква работа с вълна и кълчища.

Не се пере и мие и хората не се къпят, тъй като водата не е кръстена, осветена (това става на Йордановден – Богоявление), а е мръсна. Ако трябва дете да се окъпе през Мръсници, във водата се слагат горящи въглени (най-често три на брой).

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Архангеловден – съборът на с. Горна Росица

На Бъдни вечер и Коледа в село Горна Росица

Етнографски музей Пловдив разказва: Мръсни дни

Поверие от Белица за караконджеровите вечери

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Игнажденска трапеза. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Ритуали и забрани на Игнажден

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

За да не се разпръсва имането и да има плодородие, на Игнажден се спазват ред ритуални действия и забрани:

● Пари назаем не се дават. Добре е дотогава да се съберат вересиите, ако има такива.
● Не се изнася нищо от вкъщи навън. Дори боклукът не се изхвърля, за да не се изнесе имането.
● Домашните не работят и се пазят от кавги, за да не върви годината на инат. Самият празник се зове Инатят (Източни Родопи).
● Съпрузите се въздържат от сексуално общуване.
● Тогава са започнали предродилните мъки на Божията майка. „Трудните“ жени не шият, не предат, не тъкат, не перат, за да раждат леко.
● Жените намотават прежда на кълбета и мотовилки, за да няма запъртъци по яйцата и да се излюпят много пилета.
● В този ден всички си стоят у дома. Не се ходи по съседите, за да не се пръскат кокошките по чуждите дворове.
● Когато кокошките кълват от зърното, което е прекадено вечерта, стопаните ги заграждат с пояс или с въже, за да се събират само в техните дворове и да се множат повече.
● В полозите на кокошките се слагат от съчките на полязника, за да мътят и снасят там, а не по чуждите обори. Дават им и от зърното, върху което е седял полязникът.
● Жените пукат и варят царевица, дават от нея на кокошките, на децата и гостите. Кокошките се захранват също с квас и червен пипер, за да снасят „бели и червени яйца“ (Пловдивско).
● Докато се месят хлябовете, с дарака или с четката за вълна бодват от втасалото тесто – вярва се, че то служи за лек от бодеж. Замесват малки колачета, които се оставят да изсъхнат, а по-късно с тях церят болестите (Западна България).
● Върху тестото за игнажденските колаци се правят три кръстни знака за предпазване от зли сили (Западна България).
● В Пещерско празникът се свързва и с роенето на пчелите, затова мъжете гърмят с пушки. През целия ден в домовете са запалени свещи от пчелен восък и това „помага на пчеларите“.
● В Чепинско има момински гадателски практики – пускат си пръстените в котле с „мълчана вода“ и с припявки се правят наричания за женитба.
● Вечерта преди лягане момите слагат къшей хляб от празничната софра под възглавницата и вярват, че който ерген дойде в съня им, за него ще се оженят през идната година.
На този ден започва събирането на коледарските дружини и подготовката за святата нощ с разучаване на песните и благословиите за Рождеството.
Празнуват имениците: Игнат(ий), Огнян(а), Пламен(а), Светла(на), Светлин(a), Искра, Искрен и др.
Честит да ни е Игнажден! Здраве да е и да „има лек полез“ през Новата година!

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА ЗА ИГНАЖДЕН:

Етнографски музей Пловдив разказва: Игнажден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Иконописец на икона на Св. Димитър: Янко Кавръков. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Димитровден

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 26 октомври Православната църква отбелязва паметта на Св. вмчк Димитър Солунски Чудотворец. Живял през III век и заради ревностната си християнска вяра е хвърлен в тъмница.

Иконописец на икона на Св. Димитър: Янко Кавръков. Източник: РЕМ Пловдив

Димитровден бележи повратен момент в народния календар. „Св. Димитър носи зима, а Св. Георги води лято.“ В народните представи тези двама братя светци разделят годината на две: от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. Стопаните знаели, че „дойде ли Димитровден, идва и снегът.“ Според преданията, докато светецът язди червения си кон, от бялата му брада се сипят снежинки.

До Митровден, както още се знае този празник, се привършва кърската работа и се подготвят дървата за огрев. Наричат го също „Разпус“, защото чорбаджиите се разплащат с пастири и ратаи, „разпускат“ ги и се договарят с тях за следващата година.

Правят се сборове и общоселски курбани с богата софра. На трапезата се слагат ракия и вино, овчи курбан, яхния от петел, пита с ябълки. Настъпва годежарско и сватбарско време, където ергените и техните родители избират бъдещите невести на „сглядното хоро“ на мегдана.

Източник: Фонд „Фототека“ на РЕМ – Пловдив

По този ден се гадае и какво ще е времето през идния сезон. Дълга и сурова зима се очаква, ако листата на дърветата окапят преди Димитровден, ако воловете реват след паша или овцете се скупчват помежду си в обора. Вярва се, че когато срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и ще има пълни кошери с мед. Шестте последователни дни след Димитровден (някъде в Родопите ги наричат „броените дене“) показват какви ще са следващите шест месеца.

Народът знае Св. Димитър като голям юнак, но и голям пакостник. След оплакване на светиите Господ го наказал, като го затворил за три години на дъното на морето. За освобождаването му се помолили Св. Петка и Св. Неделя, но чак след застъпничеството на Св. Богородица, той бил освободен. Оттогава светецът прави само добрини, за да не го накажат отново.

Димитровден е празник за имениците Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо(а), Димана, Митра, Митко(а) и др., както и за ковачи, дюлгери, техници, инженери, металурзи. По стара традиция на имен ден се ходи неканен и се подарява бяла китка, за да е снежна и мека зимата, усукана с червен конец, за да е бял и червен именикът.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Представление за слушане "Сънят на сезоните"

Предстои премиерата на „Сънят на сезоните“ по истински истории от възрастни хора

Представлението за слушане „Сънят на сезоните“ ще има своята радиопремиера на 29 октомври от 21:30 ч. в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. След премиерата представлението ще може да бъде слушано онлайн в сайта “Сторник” (stornik.org). Припомняме, че „Сторник“ отправи призив в началото на март тази година за желаещи да се включат с историите си в проекта.

Автор на идеята и концепцията на “Сънят на сезоните” е актрисата Мануела Саркисян. Произведението е вдъхновено от житейски истории на възрастни хора, интервюирани през април тази година в 10 населени места – с. Климент и Каравелово в община Карлово, с. Гъбене, Враниловци, Драгановци и Яворец в община Габрово, с. Сухозем в община Калояново, в градовете Плачковци, Етрополе и София. Интервюиращ е Момчил Цонев – журналист, писател и създател на историческия сайт “Сторник”.

В разговорите с възрастните хора екипът търси преломни моменти в живота, примери за извор на сила, смисъла зад появата на трудности, бушуващи чувства и преживявания. Така се събира огромен материал от лични разкази, дори споделени поетични и прозаични произведения, които стават вдъхновение при създаването на драматургичния текст на пиесата, чийто автор е Радослав Чичев – радиожурналист и писател.

Представление за слушане „Сънят на сезоните“

В „Сънят на сезоните“ има 5 главни действащи лица. В ролите влизат актьорите Маргарита Петрова, Веселин Петров и Мануела Саркисян, както и самият драматург Радослав Чичев и Василена Камбурова, която е само на 7 години. Музиката и звуковата среда в представлението са създадени от Александър Евтимов – Шаманчето и Александър Даниел. Художник на визията на материалите за произведението е Миглена Папазова.

Освен самото аудиопредставление, в сайта “Сторник” (stornik.org) ще могат да бъдат гледани и документалните видеоинтервюта с възрастни хора. Сайтът е създаден именно, за да събира, дигитализира и популяризира лични, семейни, родови и селищни истории, както и народни обичаи, стари думи и песни и др.

Зад първоначалния импулс и мотивацията за проекта се крие силна връзка на екипа с възрастните родители и осъзнаването, че те често имат нужда просто да бъдат изслушани; да усетят, че има на кого да споделят опита, разказите и спомените си.

Гледайте видеа от документалните интервюта по проекта ТУК. Слушайте аудиопредставлението „Сънят на сезоните“ ТУК.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” и в партньорство с две инициативи, които свързват младежи с възрастни хора в села от различни краища у нас – “Приеми ме на село” на Община Габрово и “Резиденция Баба”, вестник “Трета възраст” и “Фотопавилион”. 

За повече информация може да следите събитието във Facebook https://www.facebook.com/events/3055906018058652   и сайта “Сторник” https://stornik.org/ .  

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.