„Сторник“ публикува този текст на габровския краевед Илия Габровски, датиран от 15 септември 1970 г. Публикуван е като предговор към книгата му „Бележити хора и събития от Габровския край“, издадена за първи път през 2003 г. и преиздадена през 2020 г. Илия Габровски (1904 – 1982) е краевед и родоизследовател с огромен принос, събрал е стотици легенди от габровския край, проучил е бита и традициите на старо Габрово. През 2002 г. са публикувани в сборника „Легенди за габровския край“.

„Ако писането е изтрито от камъка,
потърси легендата, която стои под него.“

Дълги години съм събирал названия на местности из Габровска околия. Между другото винаги съм се мъчел да открия от населението защо дадена местност има това име. Старал съм се да ги тълкувам. Обаче не винаги това ми се е отдавало и обикновено жителите се задоволяваха с най-обикновения отговор: „така се нарича“; „така си го знаем от бащите си“; „тъй си го помним“ и пр. При други случаи, често при имена на по-значителни обекти, селяните обясняваха даденото име във връзка с някое лице или някоя случка. Така те осмисляха и даваха, макар и невярна етимология, живот на топонимичните названия и понякога разправяха дълги предания и легенди.

Между това, неподозирано за мен народно богатство, аз попаднах на чудно хубави предания. При моето бродене край бреговете на Янтра, аз не извадих нито злато, нито янтар, но открих вълшебно-прелестни легенди, по-скъпи и ценни от тях, защото са чисти и сърдечни като нейните води, дълбоки и мъдри като нейните вирове, приказни и сладки като нейния шепот и вечни и неостаряващи като нея. Със своята приказност и красота, художественост и идейност, те показват какъв самобитен поет и гений е нашият народ. Те са и поучителни, защото в тях е кристализирала народната мъдрост за доброто, правдата, ненавистта, лъжата и закона за отплатата.

Тези легенди преразказвах като запазих напълно народния сюжет и дух, а в много случаи и народните думи и обрати на речта. За разнообразие и за да бъда по-близко до народното творчество и неговия начин на изразяване, си послужих и с народното стихосложение.

Понеже смятам, че тези легенди представляват интерес и за други не само за изучаване на нашия фолклор, но могат да бъдат и любопитно и търсено четиво, реших да ги публикувам. С това мисля, че ще подтикна и другите да почнат и те да събират това несъбрано народно богатство, което заедно със столетниците си отива в забвението. Както всяка легенда, те не могат да имат реалистичен характер и да изразяват напълно някогашната наша действителна в лица и събития. Те не са изпълнени с много суеверия, лъжи и прекалена фантастика. Но същевременно трябва и да признаем, че в дъното на всяка легенда като повод за нейното създаване има винаги някоя действителност, необикновена случка: убийство, самоубийство, грабеж, кърджалийски нападения, чумна напаст и др. Те не могат да се смятат като кристализирана лъжа на народното въображение и вярване, защото не може да има захарен кристал без съответния разтвор. Така без зрънце правда или истина не може да има легенда. Снежната бучка като се търкаля в снега става топка, грамада, пряспа, лавина. Но може ли да стане лавината, ако нямаше първоначално бучката?

Исторически е доказано, че в средата на ХVII и ХVIII век, Габровският балкан е гъмжал от хайдути. Такива са били Вълчан Войвода, поп Мартин, а по-късно Кара Богдан и Нeнчо Войвода. Те са обирали турската поща и хазна, мъстели са на турци и чорбаджии и затова са били обичани и подпомагани от народа. Част от паричните обири са криели в земята. От това време се създават по-късно иманярските легенди, които са най-много разпространени в Габровския край. Четата на Вълчан войвода и поп Мартина от 1637 г. се смята за първата организирана съпротива срещу турската власт.

Така веднъж създадена, легендата започва да расте, да се украсява и поетизира от народната фантазия през вековете, носена от уста на уста, в която всеки е внасял нещо по своему и е дошла най-после до нас като невероятна работа, лъжа, но сладка и приятна като приказка.

От мене е далеч мисълта, чрез тия легенди да разпространявам суеверия и заблуди. Целта им е покрай художествената им стойност да изнеса на бял свят каква неподозирана, вълшебна и направляваща сила са били всички тия предразсъдъци и поверия. И днес, в наше време, колкото и да ги не желаем и да ги ненавиждаме, те неволно или волно се натрапват на нашето съзнание и живеят даже и в младите люде. Изглежда, че дълги години ще плащаме тоя стар данък и на новата култура, защото най-мъчно се променя и преражда човешката душа. Пътят към тяхното изкореняване и напълно ликвидиране е само един: знание и просвета. Ще се освободим от тези суеверия, само като ги знаем. Не можеш да се изгориш, щом знаеш, че огънят пари. Не можеш да хвърлиш една черна и скъсана дреха на миналото, ако не знаеш, че има друга бяла и здрава дреха на науката. Има не само чувство и внушение, невежество и мрак, но има разум и наука, слънце и светлина.

И тия легенди, родени из недрата на народа, при изворите на Янтра, се разправят от уста на уста, за да достигнат до наши дни все още свежи, красиви и любими. Понесени от водите на реката и полъха на бащица Балкан, те ще живеят през вековете, докато има Янтра и Балкан на земята.

15 септември 1970 г., гр. Габрово

Илия Габровски

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Посетете специалната страница в Онлайн музей на Габрово, посветена на Илия Габровски

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.